|
Развитието на премиерския гаф с назначаването на Бриго Аспарухов
за съветник в политическия кабинет придоби гротескни оттенъци. Не
толкова заради протакането и помайването какво, аджеба, да се
прави след реакциите на съюзниците от НАТО, колкото от пълното
неразбиране на мръсната игра с националния суверенитет, която о.
з. генералът и Ахмед Доган се опитаха да натрапят на обществото.
Те в хор заявиха, че съобразяването с мненията отвън е отказ от
суверенитет. Двамата, претендиращи за суперпрофесионалисти в
своите области, ако са такива наистина, не могат да не знаят, че и
членството в ЕС, както и членството в НАТО, изисква доброволен
частичен отказ от суверенитет. Ако не го знаят, значи
професионализмът им не струва спукан грош. Ако го знаят, то те
съзнателно застават срещу националните интереси и приоритети в
преследването на лични или на други външни фактори и цели. Не
искам да бъда голословен и затова, вместо да развивам собствени
тези, ще си позволя да цитирам откъси от справочниците за
общностния правен ред на ЕС.
- "ЕС е създаден
със средствата на правото. С Договора за ЕС гражданите на
държавите членки придобиват статут на европейски граждани...
Опазването на законността е поверено на Съда на ЕО, който следи за
това.
- И
националното, и общественото право се отнасят до същите хора,
които са едновременно граждани на своята страна и на ЕС... Между
общоностното и националното право може да се породи конфликт...
Проблемът се решава на основата на принципите на общностното
право, което означава върховенство на общностното над националното
право... На практика общностното право измества националните
разпоредби, различни от общностните, и заема тяхното място в
националния правен ред.
- Правомощията
на общността произтичат от ограничаването на суверенитета или от
прехвърлянето на правомощия от държавите към общността... Това
води до постоянно ограничаване на техния суверенитет.
- Държавите
членки са прехвърлили необратимо суверенни права на общността,
създадена от тях. Те не могат да обърнат този процес чрез
последващи едностранни действия.
- Според принцип, утвърден в учредителните договори, никоя държава
членка не може да поставя под въпрос статута на общностното
право..."
По отношение на
НАТО принципите са същите и те са въплътени в най-важния - Член 5
на Северноатлантическия договор, който се отнася до задълженията
за колективната отбрана.
Е, какво искат тогава Доган и Аспарухов? Поне от хигиенна гледна
точка да млъкнат по темата патриотизъм. |
