|
Признавам, трудно ми беше да напиша такова заглавие, иронична
парафраза на титулната страница на великолепната книга на Стефан
Груев за Царя Обединител “Корона от тръни”. Трудно, защото и аз
бях един от ония стотици хиляди възторжени българи, които
посрещнаха Симеон Втори през 1996. Беше Виденовото време и всеки
един от нас знаеше сам за себе си, защо е на улицата. Във всеки
случай тогава никой не предполагаше, че 7 години по-късно
дългоочакваният изгнаник ще се опита да положи не на своята, а на
нашите глави, корона от автентични комунистически генералски
пагони. От магарешки тръни да беше, щяхме да я изтърпим. Но така,
както го е решил, просто няма да стане.
Хипотезите
Колкото и да
ги изброявам, няма да обхвана всичките. Затова само ще маркирам
някои по-важни:
- Назначението
на Бриго Аспарухов е “изкуствена патица”, която цели да отклони
вниманието от по-важния проблем – скрояването на обща “шапка” за
специалните служби, под контрола на премиера.
- Рязка
спирачка за БСП по пътя й към властта.
- Обратното
– постепенно интегриране на БСП във властта и бъдещо споделено
управление
- Отклоняване
на България от пътя й към пълна евроатлантическа интеграция, или
поне гарантиране само на политическо, но не и военно участие в
НАТО, точно по волята на Кремъл.
- Изпълнение
на отдавна поети задължения към бившия Съветски съюз или по-нови
към Русия.
- Същото,
но към видни представители на българските специални служби, в
частност към генералите Любен Гоцев и Бриго Аспарухов.
- Изплащане
на задължения към ченгета и/или бизнесмени, спомогнали за
подбирането на точния момент за завръщането на царя в България и
финансирали /закупили предизборната му кампания през 2000.
- Опит за
справяне с конкретната неблагоприятна ситуация, контрол върху
разпада на НДСВ и търсене на слабите места на опозицията,
еволюционно унищожаване на многопартийната система в страната и
създаване на предпоставки за реставрация на монархията.
- Откровена
наивност, неопитност и глупост. Поне за мен - изключено!
Сигурен съм,
че всеки може да добави още нещо. Въпреки това, има две основни
причини за острата реакция на най-широки и най-пъстри като
партийна оцветеност кръгове, които си струва да бъдат разгледани
по-подробно. На първо място:
Вътрешнополитическото послание
За да бъде
то ясно разбрано е необходимо да си припомним малко по-подробно,
кой е генерал Бриго (Бригадир) Аспарухов и защо днешната реакция
на обществото е радваща и нормална.
Симеон
издига на висш държавен пост генерал от бившата комунистическа
Държавна сигурност. Това може да е форма на реабилитация на
“железния юмрук” на онази Партия с главно “П”, но все пак е
най-малката беля. Голямата беля е, че въпросният генерал е силно
изкушен от политиката и в известна степен напомня видния
превратаджия Дамян Велчев.
С т.нар.
“македонска афера” през 1992 Бриго Аспарухов спомогна в решаваща
степен за свалянето на първото демократично правителство на
България след 1944. Днес той има наглостта да твърди, че тогава е
изпълнил дълга си, като е предпазил страната ни от компрометираща
сделка. Нещо повече, той заявява в прав текст, че никой не го
обвинява, че бил “корумпиран, аморален” и т.н. Нищо подобно. Ако
под “изпълнен дълг” о.з. генералът разбира измяната на собствения
си премиер (Филип Димитров), то той е позор за българския
генералитет и заслужава военен съд. Ако беше морален, както също
продължава да твърди, нека обясни, за какво тогава се извини
публично пред медиите на министър-председателя и не призна ли по
този начин, че е бил един от заговорниците, да не кажа
превратаджиите. Нещо повече, дори след извинението си, заедно с
другия комунистическо-желевистки генерал - Стоян Андреев, продължи
да работи срещу законното правителство до задкулисното завземане
на властта от БСП, олицетворено от кабинета на Любен Беров. Това
струваше на България още 4 години забавяне по пътя към
цивилизования свят и още една национална катастрофа при Виденов.
Или да
вземем скандала две години по-късно, когато в абсолютно нарушение
на действащите закони Бриго Аспарухов унищожава досието на агента
на ДС “Румянцев”, псевдоним, зад който се крие небезизвестният му
приятел и “бизнесмен” Атанас Тилев. Същият, за когото упорито се
говори, че е финансирал връщането на Кобурга. За подобно
престъпление бяха осъдени генералите Семерджиев и Серкеджиева. При
Бриго Аспарухов се стигна до повдигнато обвинение от Военна
прокуратура през 2001 за злоупотреба със служебно положение и др.,
при това с категоричното заключение, че ексгенералът трябва да
застане пред съда. До дело не се стигна, официално заради
новопридобития депутатски БСП-имунитет на обвиняемия, а реално,
поради “странната” намеса на визшестоящи прокурори, която не се
наемам да коментирам. Факт е, че днес Аспарухов едва ли не оценява
излизането си от парламента като саможертва, в името на
националните интереси.
Както и да
гледа на случилото се човек, връщането на Аспарухов във властта е
връщане на ДС в управлението, а то може да се тълкува единствено
като плесница в лицето на крехката ни демокрация.
На второ
място внимание заслужава
Външнополитическото послание
От момента в
който новото назначение на Бриго Аспарухов беше оповестено, НДСВ и
БСП изпаднаха в състояние на гърчове и ступор. БСП от предизборен
ужас за нова идентификация с действащата власт, НДСВ от същото, но
и от страх за външнополитическите последици. Ето как се сучеше
пред журналисти председателят на външната комисия на парламента
Венко Александров /НДСВ/, който твърди, че назначаването на Бриго
няма да доведе до остра реакция от страна на Алианса. На
забележката, че на новия си пост Аспарухов ще има достъп до
класифицирана информация, той отговаря: “Е, несъмнено. Но той
винаги е боравил с класифицирана информация, мислите ли, че той не
борави и в този момент? Един човек, който е професионалист и е бил
толкова дълги години в службите, няма начин да няма достъп до тази
информация." Зад това простодушно твърдение се крие страшната
истина, че реално комунистическите ченгета не са излизали никога
от властта. Защото информацията е власт. А ето и какво пише малко
преди царската издънка в меродавното специализирано издание “Джейн
Интелиджънс Дайджест: Западните разузнавателни служби, които
действат съвместно в структурите на Алианса, са сериозно загрижени
от датиращите от комунистическо време връзки между някои
източноевропейски членове и Русия”… След което конкретизират, че
НАТО и САЩ са особено загрижени по въпросите:
- Степента
на граждански контрол над разузнавателните служби
- Прекъсването
на датиращите от комунистическата ера връзки и мрежи към руското
външно разузнаване и вътрешната Федерална служба за безопасност,
която наследи съветската КГБ
Струва ми
се, че всякакъв коментар е излишен. Бриго Аспарухов е възпитаник
на КГБ, а близките му връзки с Евгений Примаков са обществена
тайна. Защо тогава да се чудим на гневните реакции на Брус Джаксън,
за когото и посланик Елена Поптодорова предупреди правителството,
че трябва да се вслушва в думите му? Защо да се чудим на
предизвестената негативна реакция на САЩ и съюзниците от НАТО, за
неадекватното, но може би също предизвестено назначение?
Преди
по-малко от месец в Берлин беше основан Дискусионен форум, за
работата на тайните служби в Германия, в сравнителен план с други
страни от Северноатлантическата общност. В работата му участват
шефове на службите, историци, известни журналисти и публични
личности. Двамата бивши президенти на германското разузнаване и
контраразузнаване - Ханс-Георг Вик и Петер Фриш подчертават, че
Форумът не приема водещи фигури от някогашните вражески служби,
като Маркус Волф, например, бившият шеф на разузнаването на ГДР и
всякакви други, които са били съдени за дейността си. Питам се,
каква е разликата между Бриго Аспарухов и Маркус Волф, като
изключим по-голямата известност на втория? А в Германия иде реч
само за дискусионен форум! Новото назначение на Бриго Аспарухов
би могло да се сравни единствено с назначението на Маркус Волф в
политическия кабинет на канцлера Шрьодер. Знам че звучи не толкова
неразумно, колкото налудничево, защото само идеята за подобна
щуротия би струвала главата на канцлера.
У нас
нравите са други. Всяко чудо – за три дни. Но за 800 дни Симеон
Сакскобургготски успя вовеки да се раздели с трона. Сега е на път
да се раздели и с премиерския пост. Каква ли е цената за такъв
жест?
Текстът е
отпечатан в "Детонация" - б. ред. |
