|
Беше време, когато българските
комунисти наричаха социалдемократите социалфашисти. Беше време,
когато евросоциализмът беше по-опасен за БКП от "загниващия
капитализъм". На поредното заседание на 45-ия си конгрес в Габрово
БСП се опита не само да каже, но и да покаже нов европейски
социалдемократически образ. Остана неясно, дали основните усилия и
послания на партийното ръководство бяха насочени към твърдото
избирателно ядро или към по-широки обществени кръгове. За сметка
на това стана ясно, че претенциите на БСП към властта и
местната, и държавната, са изкристализирали в стратегия за
постигане на така формулираната цел. Изненада няма. Извън
резултатите от социологическите сондажи има поне още две причини,
които карат социалистите да бързат управленската немощ на НДСВ и
ДПС, от една страна, и беззъбото поведение на СДС, от друга. Към
тях трябва да се добави и априорната истина, че ако някой иска да
осъществи в дългосрочен план определена политика, на него му е
необходим определен властови ресурс. Степента на достатъчност се
самоограничава от опасността за преяждане с власт синдром, на
който вече сме били свидетели.
Какво противопоставя на надигащата
се червена вълна СДС? Нови принципи, нови морални изисквания, ново
разбиране за политическото поведение като цяло. Като перспектива
за българската държавност е чудесно отдавна нещата трябваше да
бъдат наречени с истинските им имена и да се тръгне към промяна.
Но в близкосрочен план успоредно с дискусията за принципите пред
обществото отдавна трябваше да бъде формулирана и изложена дясната
алтернатива поне за местното управление. На исканата от БСП силна
държава да се противопостави силното общинско управление. На
афишираната и позната социалистическа идея за защита на интересите
на големи обществени групи в центъра да се поставят
християндемократическите принципи за защита на интересите на всеки
отделен български гражданин. Обществото остава с усещането, че
левицата предлага, а десницата отлага. Че докато БСП се готви да
управлява, СДС се вглежда по детски в пъпа си и изобщо не се
интересува как реалностите се променят ако не с дни, то със
седмици. И нито дума от НИС или НС по въпроса, защо една немалка
част от сините организации по места постигнаха съгласие за силни
общи кандидатури с други десни формации, а центърът гръмовно мълчи
и докара нещата до там, че дори коалиционните партньори БЗНС НС
и ДП да потърсят външна кандидатура за София в лицето на Любен
Дилов-син. Защо? И наистина ли в ръководството на синята партия
смятат, че едно управление на БСП би било по-добро от това на НДСВ,
след като извън думите червените не са дали нито едно
доказателство, че са се поучили от разрушителния за страната
провал на Жан Виденов. Нали половината от днешното ръководство на
БСП бяха негови министри или партийни заместници! Ако в
ръководството на СДС не разбират опасността, пред която отново е
изправена държавата, то те не трябва да разчитат на сериозна
подкрепа както на предстоящите избори, така и в по-далечна
перспектива. А ако я разбират, но продължават да се занимават само
с екзистенциалните си проблеми, политиката явно не е за тях. Дано
греша. |
