|
Ако разтворите страниците на старите
вестници и се вгледате в снимките, неминуемо ще забележите, че
голяма част от тях са ретуширани. Това се правеше, за да се
избегнат недостатъците на ланшната печатарска технология, но също
така, за да се прикрият някои видими нелицеприятни истини,
свързани с държавните и партийни бонзи. Такава асоциация
предизвикват палиативните промени в правителството, извършени от
премиера Сакскобургготски. Той, изглежда, не познава едно основно
правило от елементарната математика, че при действието събиране,
когато се разменят местата на събираемите, сумата не се променя.
Казано по друг начин, когато Шулева замества Василев, Василев
замества Петров, а трима заместник-министри стават министри на
местата на бившите си шефове, политиката на правителството няма да
се измени. И веднага възниква въпросът - защо се наложиха тогава
разместванията? Отговорът се налага сам - промените се правят, за
да няма промяна. Симеон противно на много твърдения подбра
майсторски момента да демонстрира твърдост и активност. Точно сега
наистина никоя политическа сила няма интерес кабинетът да падне.
Причините са многобройни и няма да ги изреждам. Във всеки случай
нито БСП въпреки рейтингоречевитостта си, нито СДС имат ресурс да
управляват. Следователно гръмките фрази за предсрочни избори, на
които отдавна сме се наслушали, увисват във въздуха. Точно от това
се възползват управляващите, които вече изпитват приятната тръпка,
че ще завършат мандата си. А това означава ни повече, ни по-малко,
че приватизацията на БТК, "Булгартабак", енергийните дружества и
енергетиката като цяло, летищата, пристанищата и
корабостроителниците и т. н. ще се извърши под техен контрол. Под
техен контрол ще бъде и "активното управление" на фискалния и
държавния резерв. Като се вземе под внимание досегашната им
практика, донесла на страната загуби за стотици милиони долари и
евро и едновременно забележителни, но недоказуеми ползи за немалка
част от тях, с голяма доза сигурност можем да твърдим, че вместо
да решава проблемите на обществото, самото управление се превръща
все повече в проблем номер едно за държавата и нейните граждани.
|
