|
Помните ли песента "Последен валс"
по прекрасния текст на Александър Петров, която стотици хиляди
българи пееха по улиците и площадите, за да изпратят БСП в ъгъла
на опозицията? Сашо отдавна спря да пише песни за СДС. Оттегли се
достойно и запази за себе си огорчението от осребреното израждане
на синята идея. Такива като него бяха първо стотици, след това
хиляди, а сега, изглежда, са над милион. Един милион честни,
демократично мислещи българи, които изживяваха всеки успех или
неуспех на СДС като свой триумф или поражение, са разочаровани и
отвратени от това, което се случва по върховете на синята партия,
на централно, но най-вече на местно равнище през последните
години.
Политиката се прави с пари, дори с
много пари и това не е тайна. Затова желанието на Иван Костов да
се създадат възможности за замогването на по-голям брой
симпатизанти на СДС, които да противостоят на червените милионери,
беше логично. Лошото дойде, когато идеята за създаването на такъв
обществено полезен баланс се изроди по познатите ни корупционни
схеми в същия пладнешки грабеж, на който бяхме свидетели по
времето на Беров и Виденов, свидетели сме и сега. СДС като движеща
сила на промените и олицетворение на евроатлантическия избор на
България, нямаше право на такова обвързване с неясни лица и
структури. Затова днешното състояние на партията може да се
разглежда като логично следствие от моралния разпад, започнал
доста преди идването на новото ръководство. Затова основният
въпрос сега не е защо се стигна до оттеглянето на кандидатурата на
Пламен Орешарски и до независимата кандидатура на Спас Гърневски.
Въпросът не е дори дали СДС ще спечели, или ще загуби местните
избори. Въпросът е ще бъде ли в състояние СДС реално да се
пречисти и да си върне доверието на Сашо Петров и още поне един
милион като него. Ако СДС наистина изповядва
християндемократически ценности, за него трябва да е важна съдбата
и позицията на всеки неин член и симпатизант. Ако СДС иска отново
да управлява, за него трябва да е важна съдбата на всеки български
гражданин. Защото този път буквално става дума за оцеляването на
партията и за консолидирането на дясното пространство като гарант
на националния избор. А единственият начин това да се случи е
политиката на СДС, макар да се формира на "Раковски" 134, да се
провежда не само на жълтите павета, а във всеки град или село, във
всеки дом, ако щете. Страхувам се, че ако последният шанс бъде
пропуснат, последният валс няма да закъснее. И той ще бъде не с
властта, а с хората. |
