11-07-2003

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

11 юли 2003, 15:05

По-леко с кацата с меда!

 

 


Държавата не е фирма и гражданите не са чиновници. Изглежда, тази проста истина все още остава далеч от съзнанието на министър Милен Велчев и заместника му Красимир Катев. Поредното доказателство е искането им да се разполагат самостоятелно с целия фискален резерв. Аргументите им са, че при кредитиране на търговските банки доходността от лихвите е значително по-висока. Следователно в кратки срокове правителството ще спечели повече пари, които ще се реализират в края на годината под формата на тринайста заплата за държавните служители и коледни надбавки за пенсионерите. Звучи красиво, но:

Зад искането се крие провалът на бюджетната политика на кабинета. Провал, който пролича в писмото на самия Велчев до премиера преди три седмици.

  • Премълчава се азбучната истина, че по-високата доходност винаги означава и по-висока степен на риск. Без да правим сравнение с финансовите пирамиди, споменът е твърде пресен, а урокът горчив, за да бъде забравен.

  • Прехвърлянето на милиони в търговските банки е форма на тяхното рефинансиране, което влиза в противоречие със Закона за БНБ. Нещо повече - точно така, с наливането на пари по време на Виденовото управление се стигна до многобройни фалити, крах на цялата банкова система и унищожаване на спестяванията на данъкоплатците.

  • Истината за самовъзхвалените сделки на тандема Велчев - Катев с външния дълг е, меко казано, спорна. Капацитети като Венцеслав Димитров и Пламен Орешарски твърдят, че загубите от тях се измерват в стотици милиони.

БСП, която като лява партия би трябвало да поощрява нарастването на бюджета с оглед на преразпределението му, също се стресна от исканията и прекрати преговорите с НДСВ за политиката и избора на гуверньор на централната банка.

Дори да отминем непрозрачните действия и приемем, че юпитата знаят какво правят, те нямат нито моралното, нито законовото право да залагат стабилността на държавата и нейните граждани. Другата хипотеза за мотивацията им за процента на комисионните при такива операции и посоката на тяхното движение е труднодоказуема и затова засега няма да се занимаваме с нея. Тя е проблем първо на други власти и институции.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо