11-07-2003

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

11 юли 2003, 12:50

Шушу-мушу къща разваля

 

 

Тази сладка детска поговорка ми идва наум, като чета, гледам и слушам каква предизборна каша се сипе върху драгия електорат от политическите централи и медиите.

Ще има обединение в дясното политическо пространство. Няма да има обединение в дясното политическо пространство. Иван Костов играе за Надежда Михайлова. Иван Костов играе срещу Надежда Михайлова. Надежда се среща тайно със Стефан Софиянски. Стефан Софиянски се среща тайно с президента Стоянов. Президентът Стоянов не се знае с кого се среща. Ахмед Доган се среща с когото трябва. Сергей Станишев конспиративно си трае. Симеон Сакскобургготски си знае работата. Търси кой да я свърши. Така в общи линии звучи медийната предизборна картина. Блъф след блъф. Не е неочаквано, защото в момента се анонсира, а разиграването ще е след три месеца. При анонса е хубаво да се договориш с партньора и по възможност да заблудиш противника. При слаб анонс става обратното. Тази партия бридж сме я гледали нееднократно.

Елементарната логика показва, че поне засега, колкото и да им се теоретизира на някои, възможност за обединение вдясно не съществува. Причините са много, но една е очевадна: пътят към дясната коалиция минава през разпада на НДСВ и на коалицията НДСВ - ДПС, а този процес независимо от евентуалния изборен крах на царистите наесен ще продължи мъчително дълго. Защото силите на сцепление в парламентарната група на НДСВ се определят от личните интереси, които от своя страна опосредстват интересите на групировките, а центробежните сили - от натиска на обществото и опозицията, който често засилва още повече единството на управляващите. Примери като зле подготвени вотове на недоверие - колкото искаш.

Втората причина, която не може да бъде отмината, е, че политиката е много по-близка до бриджа и шахмата, отколкото до покера. За разлика от Симеон Доган не е хазартен играч и обикновено мисли няколко хода напред. Затова в момента той и ДПС са не просто балансьори, а гаранти за стабилността на властта. Следователно, за да се стигне до разпад, Сокола или трябва да оттегли подкрепата си за коалиционния партньор, или той самият да бъде "оттеглен" с вътрешнопартиен преврат. И двете предположения граничат с утопията.

Колкото до Надежда, Иван, Стефан, Петър и другите, не вярвам някой от тях да е толкова луд, че да се качи слепешката на царския кораб. Дори да доплува до бряг, коритото е натоварено с толкова негативи, че става единствено за скрап.
 

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо