|
България отнесе здрав къч при
сблъсъка на атовете
САЩ спряха военната си помощ за
България заради отказа на София да подпише двустранно споразумение
с Вашингтон за Международния наказателен съд (МНС). България
можеше да направи такава стъпка на основата на чл. 98 от Римския
статут, който дава право на САЩ да сключи двустранен договор с
всяка отделна страна, сложила подписа си под него. Въпреки
загубените 10 млн. долара все още е трудно да се прецени дали
позицията ни не е по-скоро печеливша, отколкото губеща. Санкциите
не засягат членовете на НАТО независимо от позицията им.
Римският статут е документ, с който
се регламентира създаването на Международния наказателен съд. Цел
на висшата съдебна институция в Хага е да бъде гарант за
всеобхватната и глобална валидност на принципите за спазване на
човешките права. Инициатори за създаването на МНС и негови основни
защитници бяха и са страните от Европейския съюз. От своя страна
САЩ на основата на федералния Закон за защита на американските
служители искат международен имунитет за всички свои граждани.
Основният сблъсък
Конфликтната точка между двата бряга
на Атлантика е думата "всички". Казано накратко, страните от ЕС
проявиха гъвкавост и бяха склонни да приемат международен имунитет
да имат американските военни и държавни служители при изпълнение
на различни мисии. От Вашингтон твърдят, че имунитетът е необходим
за всички граждани на САЩ, защото те са най-често обект на
международния тероризъм навсякъде по света и трябва да имат
възможност да се защитят. От друга страна, в Белия дом явно
изпитват опасения за обективността на трибунала и потенциалната
възможност неговите действия да служат като средство за
политическо изнудване особено след демонстрираните от редица
европейски страни позиции около войната в Ирак.
Въпросът, доколко тези опасения са
реални, е твърде спорен. Според наблюдатели повечето от 18-те
назначени досега в Хага магистрати не крият симпатиите си към
американската политика. Нещо повече първият главен прокурор на
МНС Луис Морено Окампо, е възпитаник на Юридическия факултет в
Харвард, от който са започнали кариерата си много американски
президенти. На всичкото отгоре Белгия, която заедно с Франция,
Германия и Люксембург най-яростно се противопоставяше на войната в
Ирак, предприе поправки на собственото си законодателство, което
предвиждаше възможността да бъдат повдигани обвинения срещу чужди
граждани. Жестът на Брюксел беше оценен като проява на добра воля
и приветстван отвъд Атлантика, защото Белгия като член на НАТО
нямаше основание да се опасява от санкции и да прави излишни
компромиси.
Всъщност принципният въпрос, който
все още остава без отговор, е имат ли САЩ моралното право да
атакуват МСН, след като от времето на Джеферсън са били винаги
най-големите застъпници за защита на човешките права. Нещо повече
американците са първата нация, която записа в основополагащата
за държавата им Декларация на свободата правото на хората да се
стремят към щастие. Според много западноевропейци днешната
американска позиция за МНС е несъвместима с принципите, които
Съединените щати винаги са изповядвали.
Двойната игра на София
Българската дипломация се опита да
покаже висш пилотаж в международните отношения. След
последователната подкрепа за американската политика спрямо Ирак в
Съвета за сигурност на ООН и обтягането на отношенията с някои
страни от ЕС България заедно с други страни кандидатки за
членство в ЕС и НАТО, попадна в твърде деликатно положение.
Ратификацията на членството ни в пакта от страна на Вашингтон даде
на София, макар и ограничени, но все пак реални възможности за
лавиране. На първо място България подкрепи резолюция на Съвета за
сигурност, която удължи с една година имунитета на американските
военнослужещи в международните мироопазващи мисии от санкциите на
МНС. Според мнозина тази стъпка даваше възможност на страната ни
да отложи във времето крайното си решение. Само седмица по-късно
обаче на срещата на върха на ЕС в Солун България обяви, че се
присъединява към общата позиция на съюза. Дали това е станало в
резултат на масирания натиск, на който бяха подложени всички
страни от Вилнюската група, или по някакви специфични съображения
на управляващите в София, може само да се предполага. Но при
развилите се впоследствие събития стана ясно, че американският
посланик у нас е бил поне донякъде прав, когато заяви: "Ние сме
по-малко разочаровани от решението на България за Международния
наказателен съд, отколкото от изключителния натиск, който беше
оказан върху нея." От своя страна ЕС декларира задоволството си,
че е постигнато съгласие с всички кандидатки за членство, между
които и България, националната им политика за МНС да съвпада с
тази на съюза. И тук думата "всички" увисва, защото Румъния
примерно подписа двустранно споразумение със САЩ, което, макар и
нератифицирано, я извади от списъка на "наказаните". Македония и
Албания - също кандидатки за членство в ЕС, въпреки по-далечната
перспектива или точно заради нея също заложиха на САЩ и подписаха.
Белград обяви, че ще мисли до есента.
На какво разчиташе министър Паси?
Първо, на българските заслуги около
Ирак. Второ, на личното позитивно отношение на президента Буш към
България. Трето, на възможността т. нар. поправка "Шимкъс", която
приравнява одобрените от Сената кандидати с редовните членове на
НАТО, да мине по-бързо (ако изобщо мине) през Конгреса и Сената.
Според посланика ни в САЩ Елена Поптодорова в нея се казва:
"Възможност за изключение би трябвало да бъдат страните, които
имат подписани протоколи за пълноправно членство в НАТО, и
съответно това са същите държави, които получиха ратификацията на
8 май от американския Сенат." Тя допълни още, че "говорим също за
държавите, които дадоха много силна и еднозначна подкрепа на САЩ
по време на кризата в Ирак". Тези оценки по принцип са правилни
или поне не са дълбоко погрешни. Струва ми се, че нашите дипломати
пропуснаха само едно след като в САЩ е приет и съществува закон,
който предвижда санкции, свързани с политиката на отделните
държави спрямо американската позиция за МНС, този закон ще бъде
приложен, защото действието се развива там, където законите се
спазват, а не тук, където им викаме "врата у поле". В този смисъл
решението на Вашингтон санкциите да засегнат България, Естония,
Латвия, Литва, Словакия и Словения и десетки други страни не би
трябвало да ни изненадва. А ако говорим за президента Буш след
заявената му кандидатура за нов президентски мандат, той няма да
си позволи по никакъв повод конфронтация с конгресмени и сенатори,
когато става дума за американските интереси и самочувствие. Затова
отказът му да помилва "прегрешилите" бъдещи членове на алианса е
логичен. При добро стечение на обстоятелствата, ако поправката "Шимкъс"
все пак мине, макар и със задна дата, България ще получи 10-те
милиона, които сега губи. Ако това не стане, пак при добро
стечение на обстоятелствата ще ни се наложи да изчакаме още
десет месеца, докато станем пълноправни членове на aлианса, за
които американските закони не предвиждат такива санкции.
Рисковете предстоят
Те прозират примерно в изявлението
на говорителя на Държавния департамент Ричард Баучър по повод
случилото се, който без заобикалки заяви: "Поканените за НАТО не
се смятат автоматично за членове. Те са субект на клаузите на
закона (за защита на американските служители)." Това напомняне би
могло да се тълкува и като сериозно предупреждение за забавяне с
неопределено време пълноправното ни членство в пакта. Още повече
той дава за пример Румъния, която, както споменах по-горе, е
подписала двустранното споразумение.
Съществува и друг риск. Дипломати от засегнатите страни изразяват
опасения, че натискът на САЩ няма да се ограничи само до военните
помощи, а и до редица други области, което може сериозно да
затрудни успешното им развитие. Така "загубените" 10 милиона
долара могат да се окажат най-малката болежка. И затова е много
важно независимо от случилото се дипломатическите усилия на София
да продължат с още по-голяма интензивност в двете посоки и по
отношение на САЩ, и по отношение на ЕС, защото те рано или късно
ще постигнат компромис, но пропиляното време може да се окаже
фатално за нас. В този смисъл думите на зам. външния министър
Любомир Иванов, че не разглежда решението ни за МНС като заплаха
настаняването на американски бази у нас да бъде възпрепятствано,
радват, но не носят успокоение. Също както позицията на
най-влиятелния американски вестник "Вашингтон пост", който
разкритикува Белия дом, че заради второстепенна кауза като МНС е
готов да накаже някои от най-преданите си нови съюзници в Европа.
Англичаните открай време твърдят, че в политиката няма
приятелство, а интереси. И са прави.
|
