|
Така може би най-точно може да се определи развитието на
прословутата сделка за ремонт на българските самолети МиГ 29,
която се протака вече втора година без какъвто и да било
положителен резултат. По нея се работи упорито – твърдят и
представителите на Министерството на отбраната, и на руската РСК
“МиГ”, която спечели конкурса. Работи се, но май в духа на
позабравения социалистически принцип “ Да кипи безмислен труд”.
Година и три месеца след подписването на договора (26 март 2002)
самолетите продължават да са на земята. За адаптирането им към
натовските стандарти никой не обелва дума. Единственото, което се
случи напоследък, беше едно странно решение за създаване на
смесено руско-българско дружество за ремонт на МиГ 29, но за него
ще стане дума по-късно.
Предисторията
Епопеята започва на 11 декември 2001, когато със заповед на
министъра на отбраната Николай Свинаров е открита процедурата за
възлагане на обществена поръчка за “възстановяваване на
експлоатационната годност и модернизацията на самолетите МиГ 29”.
За участие в нея са поканени всички фирми, за които в
министерството са имали информация, че могат да изпълнят такава
задача. Задължително условие е било спазването на 11 стандарта на
НАТО и ИКАО (Международната организация за гражданско
въздухоплаване), заложени в процедурата. Петте фирми, подали
документи и оферти за конкурса са руската РСК “МиГ”, израелската
“Elbit Systems Ltd”
и
“IAI
Industry”,европейският
концерн с немско участие
EADS
и
беларуската 558 АРЗ “Барановичи”. В
EADS
влиза и германо-руското смесено дружество
MAPS,
в
което
EADS
държи 51 процента от дяловете, а РСК “МиГ” и “Росбронекспорт” –
49.
Офертите бяха отворени публично, пред представители на медиите на
22 януари 2002. Според протокола на тръжната комисия под
ръководствотго на генерал-лейтенант Димитър Георгиев /бивш
командир на Корпус ПВО и сегашен началник на Главния щаб на
военновъздушните сили/, победител е руската компения РСК “МиГ”.
На
26 март 2002. министър Свинаров подписва официалния договор. От
руска страна подпис полага генералният директор и главен
конструктор на РСК “МиГ” Николай Никитин. Всичко изглежда точно.
Срокът за изпълнение е 36 месеца. В края на периода всичките 20
български МиГ 29 трябва да бъдат ремонтирани, модернизирани и
адаптирани към стандартите на НАТО. За привеждане на изтребителите
по натовски стандарти трябва да се наеме подизпълнител. Тази
модерннизация влиза в цената на договора с РСК “МиГ” и няма да се
плаща отделно. Общата стойност на сделката е конфиденциална, но
според промъкнала се в медиите информация е между 60 и 100 милиона
долара, което е доста изгодно, като се има предвид, че цената на
един модерен нов изстребител (без “стелтовете”) варира между 30 и
80 милиона. Тук възниква първият сериозен въпрос:
Защо беше избран РСК “МиГ”, а не
EADS?
В
тръжната комисия явно са надделяли два основни аргумента: първо,
по-ниската цена и второ, че никой не може да направи по-добър
ремонт на самолетите от самите производители. Недостатък на
руската оферта беше необходимостта да се търси подизпълнител от
страна член на НАТО за адптацията и такъв бе намерен в лицето на
френско –германската компания “Талес”.
EADS
предложи цена с около една трета по-висока от руската оферта, като
поемаше изцяло и ремонта и модернизацията по натовски стандарти.
Важно е да се подчертае, че немската фирма имаше изключително
богат опит от ремонта и преоборудването на няколко ескадрили МиГ
29 на бившата ГДР, които и сега са на въоръжение в Бундесвера.
Когато аргументите в полза на едната или другата оферта се оказаха
почти равностойни, руснаците предложиха 45 процента от ремонтните
дейности да се извършват в авиоремонтния завод от системата на “Терем”,
“Георги Бенковски”, в Пловдив. Перспективата да бъдат гарантирани
работни места и заплати за над хиляда души наклони везните в полза
на руската компания. Така, образно казано, капанът щракна. В
нашето МО явно бяха забравили любимата приказка на Маргарет Тачър,
че на този свят безплатно е само сиренцето в капана за мишки. В
случая “сиренцето” бяха 45-те процента от обема на работата, които
трябваше да се извършват в България. Между “трябваше да” и “се
извършват” има съществена разлика. Много ми е интересно, такива
безхаберници ли са били нашите експерти, или са имали други
причини да си траят, но изведнъж се оказа, че за да поеме своята
част от сделката, завод “Георги Бенковски” трябва да има
необходимите лицензи. Да, но ги няма. Имат ги руснаците и казват,
че ще ни ги дадат, но на цена между 1 и 20 милиона долара. Почти
“никаква” разлика! Свинаров храбро заяви, че във възможностите му
е да отпусне 800 хиляди и нито цент повече. Руснаците тънко си
затраяха, за да хвърлят малко по-късно поредната си бомба. Добре,
казаха те, ще ви дадем лицензите безплатно, но ще направим смесено
руско-българско дружество, което ще ремонтира не само вашите
самолети, но и изтребители от трети страни, без да се уточнява от
кои точно. Излишно е да казвам, че през цялото това време ремонти
не се осъществяват и до ден днешен няма нито един възстановен
самолет. За сметка на това се преговаря интензивно и напоително,
нещо което и двете страни умеят да правят добре. Последните
разговори са били в Париж, по време на авиоизложението в Бурже.
Българо-руско дружество със съветски отенък
Създаването му беше оповестено само няколко дни преди 26 март,
когато България подписа протокола за присъединяването си към НАТО.
Решаваща роля за задвижването на идеята изигра посещението на
Владимир Путин в София, когато темата е била обсъждана. Въпреки
това, руският президент още не е подписал разрешението за
предоставяне на лицензите и голямото чакане продължава с нестихващ
ентусиазъм. Въпреки това, преди две седмици главният мениджър на
МО Август Мичев увери, че не се очаквали каквито и да било
проблеми с разрешението на руския президент, защото задължението
на руснаците било записано в договора със следната витиевата
формулировка: “двете страни ще направят всичко необходимо и ще
внесат всички документации, оборудване, ноу-хау и лицензи,
необходими на предприятието да извършва дейността си”.
Предприятието е завод “Георги Бенковски”, като “Терем” участва с
51 процента, а РСК “МиГ” с 49. В ръководството ще има трима
български и двама руски представители. Очаква се до края на м. юни
учредителните документи да бъдат внесени в съда. На този ведър фон
един дребен като Трифонкунево камилче факт остана встрани от
вниманието - поредният срок първият, поне ремонтиран, дори без да
е адаптиран, самолет да полети, беше отложен за средата на юли.
Така забавянето на изпълнението на договора реално надхвърли
година. Но дори не един, а всички самолети да полетят, на практика
те не могат да бъдат използване по предназначение, преди да бъдат
модернизирани по натовските стандарти, защото ще попаднат директно
под “приятелски огън”. Така те ще бъдат годни единствено за
летателно обучение на пилотите, но със старата навигация,
опознавателни средства и командване на огъня. За да се ползват
по-късно новите системи и технологии, ще бъде необходимо
допълнително обучение, а то също струва пари и иска време. Но и
това не е най-важното.
Най-важното е, че след като американският Сенат ратифицира
българското членство в НАТО, след като ратификационния процес в
парламентите на останалите страни от Алианса върви на високи
обороти, България прави смесено длужество не със страна член на
пакта, а с Русия. Казано по друг начин, една руска компания в
голяма степен ще контролира българският авиоремонтен завод, което
прави почти невъзможно евентуалното му бъдещо коопериране с фирми
от натовските държави.
Анализите и прогнозите показват, че до четири години най-масовите
самолети в българската бойна авиация МиГ 21 ще бъдат извън строя.
Те няма да бъдат ремонтирани, а ще бъдат заменени със западни
изстребители, най вероятно с Ф 16. След ремонта ресурсът на МиГ
29, според различни оценки, ще се удължи реално до 2012. След това
и те трябва да бъдат подменени с натовски. Точно тогава, ако не
искаме да плащаме прескъпо за ремонти в чужбина, би трябвало да
търсим кооперация със Запада. Затова бъдещото смесено предприятие
буди повече въпроси и създава повече проблеми, от онези, които
решава.
Нелицеприятни размишления
Излиза, че зад пронатовската фразеология на ръководството на
военното министерство се раждат решения, които нямат нищо общо със
стратегическите цели на България. Много трудно може да се съвмести
присъствието на руския военно-промишлен комплекс в “Терем”, на
фона на интеграцията на българската военна индустрия с натовската.
Съвсем наскоро електронното издание “Медиапул” оповести, че всеки
момент страната ни ще получи от Алианса т. нар. “Цели за
въоръжените сили”, методика и действия, които се прилагат
единствено по отношение на страните - членки. Системата включва не
само интеграцията на нашите въоръжени сили с натовските, но и
интеграцията на българската с натовската военна индустрия. Е,
кажете ми тогава, как се “връзват” нещата? Защото ако
ръководството на военното ни министерство е искрено в
пронатовската си политика, логично възниква въпросът дали
подписването на такива договори с Русия не намирисва на пари или
други неща, с които преди четвъртата, трябва да се занимае третата
власт. |
