27-06-2003

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов

27 юни 2003, 9:45

Да оставим популизма на левите

 

 

 

Дискусията около приетия Закон за уреждане някои права на лицата, които са били президенти на Република България е достойна за съжаление. Ако изразените в различни медии и Интернет-форуми мнения на редови българи, които всекидневно се борят здраво за насъщния, са обясними, то дискусията в пленарната зала на Парламента е олицетворение на цинизма. България е една от последните държави в Европа, която приема такъв закон. Изключение правят единствено някои републики от бивша Югославия. Не съм свикнал да бъда голословен и затова ще цитирам извадки от справка на дирекция “Европейска интеграция” на 39 НС. Цитатите подбрах контрастно – за две от най-големите страни на света и за четири, с които сме относително сравними.

САЩ: През първите 30 месеца след напускането на поста си на президента се полагат 96000 щатски долара годишно за административни разходи и още 150000 за разноски по административен персонал. От 1965 бившите президенти и техните съпруги имат пожизнено право на охрана от тайните служби.

Русия: На бившите президенти се осигурява пенсия в размер на 75 процента от заплатата на действащия президент, охрана за него и членовете на семейството му, медицинска осигуровка и медицински услуги, аналогични на тези, които е получавал като президент, държавна резиденция, екип от сътрудници и помещение за офис, пенсии за членовете на семейството му, право на членовете на семейството да ползват автомобили и медицински услуги за срок от пет години след смъртта му.

Така е при големите. А ето как е решен въпросът при далеч по-скромни възможности.

Полша: От април 1996 на бившия президент се предоставя пожизнена пенсия в размер на основната заплата на действащия президент. Към нея се прибавят и разходи за административни услуги.

Армения: Правителството отпуска специална пенсия в размер на 75 процента от работната заплата на действащия президент. Бившият президент получава жилище, държавна вила, автомобил и, по желание – офис.

В съседните ни Румъния и Македония президентите освен пожизнена пенсия имат офис с по няколко сътрудници, автомобил и охрана, но също така и държавни резиденции, в които да живеят те и семействата им, също пожизнено.

Да се привеждат повече примери е излишно. Ако някой не е разбрал, че президентът не е просто личността Желев, Стоянов или Първанов, а институция, която олицетворява държавността, може и да не чете нататък. Бившите президенти, с личните си контакти и с членството си в международни официални и обществени организации, допринасят за изграждането на новия образ на България по света и за решаването на конкретни външнополитически задачи, не по-малко от действащите политици. Трябва ли да се лишим от такъв политически капитал?

В това отношение дебатът в парламента граничеше с идиотизъм. Най-малкото е, че в резултат на “мъдри” тълкувания бившите ни президенти останаха (засега) без дипломатически паспорти. “Бисерите” бяха много. Според Янаки Стоилов “Правата им надхвърлят статуса на пенсионери с всесъюзно значение в СССР”. Закърменият със съветската идеология лидер на социалистите явно е наясно с материала. Но ето го и професорът-интелектуалец Огнян Сапарев: “Ние получаваме една прилична заплата, но това не пречи на някои от нас да са боклуци. И по 5 хиляди лева да им дадат, пак ще си останат такива”. След тези думи залата онемя. Ако Сапарев беше сменил “им” с “ ни”, щеше да е хем достатъчно самокритичен, хем достатъчно прав.

Е, питам, трябва ли и десницата да се държи така популистко-левашки? И не е ли по-добре просто и ясно да обясни на хората за какво иде реч точно?

* Авторът е бивш секретар на президента Петър Стоянов

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо