|
За повечето българи понятието
"преход" все повече се свързва с нещо провалено. През кръпките на
собствените гащи човек трудно вижда, камо ли може да разбере, че
не става дума за преход на пионерската дружинка от точка А до
точка В с карта и компас. Иде реч за гигантска трансформация на
политическата и икономическата система, свързана с шокова промяна
на мисленето и поведението, което се оказа най-трудното.
Преди няколко дни Делегацията на
Европейската комисия в България организира дискусия на тема
"Образът на Европейския съюз в българските медии". В нея участваха
ръководителят на делегацията Димитрис Куркулас, гръцкият посланик
Прокопиос Мандзуранис, политолози, социолози и видни представители
на журналистическото братство. Боряна Димитрова от "Алфа рисърч"
изнесе данни, които сочат, че над 50 на сто от българите нямат
представа какви са ползите и вредите от членството в ЕС. Казано по
друг начин, това означава, че независимо от огромния брой
публикации (над 1300 за първите три месеца на годината), и то
почти всички позитивни, те не са постигнали целта си. Една от
причините е, че в повечето статии, анализи и коментари се пише за
глобалните измерения на членството в ЕС, без да се "слиза" до
нивото на редовия гражданин. А той, човекът от улицата, се лута
между представата за благоденствие наготово и страха, че ще му
вземат земята, работата и самочувствието.
Социологът Андрей Райчев обяснява
проблема така: "Представата ни за Европа е абстрактна и
инфантилна. Тя е родителят, а България - детето, тя - лекарят, а
ние - болният, тя - учителят, а ние - ученикът." В голяма степен е
точно така. Но поне за мен по-важният въпрос е как се стигна до
обществения инфантилизъм и как може да бъде преодолян, като
отговорът на втория въпрос е дисертабилна тема. И тъй като съм
далеч от мисълта да пиша дисертация, ще посоча единствено, че
онези, които се опасяват от появата на засилен евроскептицизъм,
имат основание да се тревожат. Причините са много, но някои просто
дращят очите:
- Членството в ЕС означава преди
всичко спазване на законите и правилата, нещо, което нашенецът
недолюбва.
- Членството в ЕС означава
непрекъснато усилие за запазване на конкурентоспособността, докато
повечето хора у нас чакат с нетърпение "преходът да свърши", та да
полегнат на шарена сянка и пържолите да завалят от небето.
- Членството в ЕС означава частна
собственост, а частният собственик не позволява да се краде - поне
на битово ниво. Ако попитате нашите селяни защо им харесваше ТКЗС-то,
ако си сложат ръка на сърцето, ще отговорят - малко се плащаше, но
можеше "да се крадне". Неведнъж съм го чувал.
- Членството в ЕС наистина води до
липса на крайна бедност, но благоденствието е функция от
индивидуалните качества и възможности.
- В крайна сметка членството в ЕС
означава много, ама наистина много работа, а никак не съм убеден,
че днешният българин продължава да бъде толкова трудолюбив,
колкото сочи митологията. Поне в България - в чужбина е
по-различно. Защото там и законите, и правилата са различни, а
който не ги спазва, не само бива незабавно наказан, но и бива
отхвърлен от обществото.
Това са само няколко от "малките
камъчета", през които каручката ни трябва мине, без да се обърне.
От което следва, че не е унизително за медиите, ако влязат в
ролята на амортисьор. Така със сигурност няма да навредят,
по-скоро ще помогнат.
Заб.
Текстът е публикуван във в.
"КЕШ" |
