|
Думите, с които започвам, са
написани през 1912 година в авторитетното списание The Outlook от
американския президент Теодор Рузвелт. В него той визира времето
между Съединението и Балканските войни, останало в световната
история като Българското чудо. Точно в този период Съединените
щати проявяват изключителен интерес към България и макар и с
голямо закъснение, в края на 1903 година установяват
дипломатически връзки със София. България реагира още по-тромаво
едва след Междусъюзническата война цар Фердинанд и неговият
министър-председател Васил Радославов решават, че и България
трябва да има представителство в САЩ. Първоначално през 1913
година правителството се обръща към Русия с молба да представлява
българските интереси в Америка, но година по-късно решава, че
трябва да има консул в Ню Йорк и министър във Вашингтон. За консул
е определен известният нюйоркски бизнесмен Клейтън Рокхил, а за
министър Стефан Панаретов най-прочутият български професор в
"Робърт колеж" в Истанбул, известен преводач и познавач на
Съединените щати. Той връчва акредитивните си писма на президента
Уилсън на 6 декември 1914 г. и едва тогава се постига баланс в
дипломатическите отношения.
Попарени от Междусъюзническата война
и вероятно усещащи назряващия световен конфликт, Фердинанд и
Радославов въпреки германофилските си убеждения явно са разбирали
нарастващата роля на САЩ в световните дела и са търсели
разширяване на връзките. Показателно е, че независимо от
българската позиция и участие във войната в Америка не се пораждат
антибългарски настроения. Наистина официален Вашингтон изтегля
консула си Доминик Мърфи от София, забележете, заради неговите
пробългарски изявления, но по времето на следвоенните преговори
Съединените щати са единственият действащ защитник на българските
интереси.
Когато Александър Стамболийски
заминава за Франция да подпише изготвения от съюзниците мирен
договор, той се сблъсква с очаквана враждебност. Балканските ни
съседи са успели да убедят Франция и Великобритания България да
бъде порядъчно разпарчетосана.
Американската позиция е била
различна
Тя е била изработена от експертната
група "Инкуайъри" съставена от съветници на президента Уилсън,
които са подготвили програма от 14 точки за развитието на
следвоенна Европа, която е предложена на Парижката мирна
конференция. В частта си за Балканите програмата предвижда да се
изостави произволно сключеният Букурещки мирен договор и България
да получи Южна Добруджа, Източна Тракия до линията Енос Мидия и
Западна Тракия, включително пристанището Кавала и устието на река
Струма. Предвижда се въпросите около границите с Македония да се
проучат допълнително. Идеята на т. 11 от програмата определя
общата формула, според която границите на Балканите трябва да се
определят "чрез приятелски консултации по исторически установилите
се линии на националност и принадлежност". Естествено балканските
съюзници на Антантата се противопоставят яростно, но българите
канят американския президент за "арбитър на Балканите".
Предложенията на Уилсън са отхвърлени от Англия, Франция и Италия,
които настояват за "наказателен мир". През 1919 година, когато
Стамболийски подписва Ньойския договор, Съединените щати,
единствените защитници на българската кауза, са отпаднали от
мирния процес.
Защо са ни симпатизирали
американците?
Благодарение на "обективността" на
социалистическата историография и преподаването по история поне
няколко поколения българи нямат реална представа за ролята на
Съединените щати в изграждането на младата българска държава преди
и след Освобождението. В блестящата си книга "България и нейните
хора", издадена в далечната 1914 година, професор Уил С. Мънро
пише: "България е единствената държава в Европа, в чието развитие
Съединените щати са играли съществена роля." Далеч преди
Освобождението американските мисионери подкрепят българските
патриоти в борбата им срещу фанариотщината. От тях идва и идеята
за откриването на християнски колеж в Турция, който да подготвя
студенти от всички нации на полуострова. Първоначалният замисъл е
на братята Джеймс и Уилям Дуайт синове на мисионер и възпитаници
на престижния "Йейл". Осъществяването му се дължи на г-н Кристофър
Робърт и преподобния д-р Сайръс Хамлин. След дългогодишно набиране
на средства и организационни неволи "Робърт колеж" отваря врати на
16 септември 1863 г., а първият му випуск завършва през 1868 г. За
да стане ясно какво е дал този просветен център на България, ще
посоча, че само от класа, завършил през 1871 г., са произлезли
двама министър-председатели, трима министри, четирима депутати,
трима посланици и двама кметове. Истинския си разцвет колежът
преживява под ръководството на д-р Уошбърн. Той успява да привлече
елитни преподаватели и скоро "Робърт колеж" е признат за едно от
най-добрите учебни заведения в Европа. Философията на д-р Уошбърн
личи най-добре от собствените му думи: "Нашата цел не беше да
унищожаваме чувството за национална принадлежност на учениците си,
да правим от тях американци или космополити. По същество с
петнайсетте представени в колежа националности колективът ни беше
космополитен и полагахме всички усилия да възпитаваме учениците си
в дух на уважение и добра воля, но освен това целта ни беше да
направим от тях достойни представители и водачи на собствения им
народ." А години по-късно конкретно за България и българите д-р
Уошбърн допълва: "Българите са благодарен народ и винаги са ни
смятали за едни от основателите на тяхната държава. Вижда се, че
американското влияние в България е преди всичко морално и много
рядко политическо, но според мен без него страната сега щеше да е
доминирана от руските идеали и нямаше да е свободната държава,
която е днес. Малка и необременена от традиции, тази нация през
последните трийсет години напредна повече от която и да било друга
нация в света."
На основата на опита на "Робърт
колеж" през 1871 г. също в Цариград е открит Американски девически
колеж. Малко по-рано са открити Американският институт в Самоков и
девическото училище, което е основано в Стара Загора, но после се
прехвърля също в полите на Рила. Към тях трябва да се прибави
дейността на мощни американски фондации като "Рокфелер", построили
много забележителни сгради и основали различни научни и културни
центрове в страната, повечето от които прекратяват съществуването
си след присъединяването на България към Германия през Втората
световна война.
Ролята на Макгахан и Скайлер
Тя е значително по-известна от
разказаното дотук и затова ще я маркирам накратко. Статиите на
журналиста Джануариус Макгахан и докладите на дипломата Юджийн
Скайлер за ужасите в България след Априлското въстание от 1876 г.
са детонаторът, който взривява световното обществено мнение и
принуждава дори Англия в лицето на консервативното правителство на
Дизраели да се съгласи Русия да започне война срещу Турция в
защита на славянското население в Отоманската империя при пълното
съзнание за риска руският император да сложи ръка на проливите.
Популярността на Макгахан в България по онова време е толкова
голяма, че колкото и да ни се струва наивно днес, тогава са се
чували дори гласове да бъде поканен и провъзгласен за цар. Малко
след смъртта му през 1878 г. лично Стефан Стамболов популяризира
репортажите му от британската преса в България.
Скайлер също е уважен по достойнство
по време на Учредителното събрание редом с Уилям Гладстон и
император Александър Втори. В телеграмата, изпратена от
председателя на събранието екзарх Антим I, се казва: "Свободният
български народ бърза да Ви благодари от сърце за голямата заслуга
и да Ви увери, че почтеното Ви име ще заеме видно място в
историята на освобождението на нашия народ." По случай десетата
годишнина от Освобождението две години преди смъртта му Скайлер е
удостоен с най-високия орден "Св. Александър".
Криволиците на историята
След Втората световна война друг
американски журналист, Марк Етридж, изиграва важна роля за
дистанцирането на САЩ от комунистическа България. Етридж пристига
в София като пратеник на Държавния секретар на САЩ, за да проучи
политическата обстановка. Освен с държавните ръководители той се
среща и с лидери на опозицията, прави обиколка из страната.
Въпреки страха на хората той научава за масовите убийства след
Деветосептемврийския преврат и за жертвите на т. нар. народен съд.
При разговора му с председателя на националния комитет на
Отечествения фронт Цола Драгойчева тя му споменава числото 10 000
за броя на "наказаните фашисти". По-късно Етридж изказва личното
си убеждение, че вероятният брой на убитите варира между 20 и 30
хиляди. Неговото мнение е било взето под внимание при
изработването на американската политика към България.
Независимо че през Втората световна
война англо-американските бомби падаха над София и други градове
на страната, независимо от масираната антиамериканска пропаганда
след войната доброто чувство на българите към американците не беше
убито. Затова и днес, когато отношенията ни са по-добри от
всякога, когато най-висши американски представители идват в София
при приятели и съюзници, а българските представители са посрещани
на най-високо ниво в Белия дом, когато в крайна сметка честваме
100 години на официалните ни отношения, е хубаво да се вгледаме и
в миналото, от което при добро желание може много да се научи.
Заб.
Текстът е публикуван във в.
"КЕШ" |
