|
Оставката на народния генерал Бойко Борисов, макар и върната, няма
да мине без последствия, колкото и да се стаяват управляващите и
да разчитат, че 12-те дни ваканция, които си подариха, ще потушат
обществения интерес за оня доклад и онази яхта. Защото достойният
жест на главния секретар на МВР отново поставя въпроса, кой
всъщност управлява България? Дали министър-председателят
Сакскобургготски, дали мафията, дали тайнствени български
емигранти бизнесмени, за които се знае главно, че са близки на
премиера и събират странни компании на яхтите си.
Обществото всъщност иска да научи няколко елементарни неща:
Има ли нещо общо между промъкналата се в медиите текстова и
визуална информация за разни палубни срещи на депутати и министри
с автентичния доклад на специалните служби, който, макар и
фризиран, беше предаден от министър Петканов на тримата първи мъже
в държавата.
Що за птица е бизнесменът Спас Русев, за когото се твърди, че е
достатъчно близък до премиера, за да може да влияе при вземането
на решения и назначенията на министри като Пламен Петров,
примерно.
Кой от яхтсмените лъже? Според министър Велчев: "...Сред тях
нямаше лице на име Иван Тодоров..." Според депутата Севлиевски:
"...Доктора беше един от гостите..." Но той също така казва:
"...Основният въпрос е, дали въобще има такива снимки, дали въобще
има такъв супертаен доклад..."
Пък на хората кой знае защо им е по-интересно каква примерно е
връзката на г-н Спас Русев като домакин, с Иван Тодоров
(Доктора) като гост, ако го е имало, според Севлиевски и ако го
е нямало, според Велчев.
Правителственият говорител Цонев безспорно е прав да се безпокои
от изтичането на класифицирана информация към медиите. Но ако
снимките са фалшиви и не се съдържат в автентичния доклад, защо
генерал Борисов трябва да си подава оставката? Много по-логично би
било да открие и да посочи кой и защо зарибява медиите със
скандални неистини.
Каквито и версии да се пуснат сега в паралелното пространство за
оставката, нито една от тях не издържа напълно. Най-елементарно е
да се каже, че на ген. Борисов му е омръзнало да му пречат да си
върши работата. Отношенията му с министър Петканов никога не са
били блестящи и вместо подкрепа той получаваше по-често спънки.
Има някаква логика, но не е сериозно. Депутатка от НДСВ ловко
подхвърли тезата, че става дума за промяна на стратегическите
планове на генерала. Той се готвел да издигне кандидатурата си за
кмет на София като независим, но с подкрепата на БСП. Звучи
екстравагантно, отклонява вниманието към задкулисието на
червените, но не е в стила на генерала. Сякаш най-разумното
обяснение трябва да се търси в другата посока Спас Русев и Иван
Тодоров Доктора. При всички случаи на Симеон Сакскобургготски не
му е станало приятно, че един от най приближените му бизнесмени с
неясен за обществото произход на капиталите е изкаран на светло, и
то в компанията на друго лице със съмнителен бизнес, обект на
внимание на специалните служби и на престъпния свят едновременно.
Затова е много по-вероятно премиерът лично да е поискал оставката
на главния секретар на МВР за назидание, че не си е държал
достатъчно езика зад зъбите, независимо дали информацията и
снимките са автентични или не. Но ако твърденията на Нововремците,
че атаката срещу тях е изцяло политическа и че зад нея стоят хора
от висшето ръководство на НДСВ, между които и членове на кабинета,
Сакскобургът е изправен пред много по-сложен избор, отколкото
изглежда на пръв поглед. Ако подкрепи открито генерала губи
силовите си министри, ако подкрепи министрите, губи не само
генерала, но и Новото време, с което пък са близки министрите от
икономическия блок в кабинета, както и приближения му лондонски
бизнесмен.
Така независимо от гъстата политическа мъгла и "стратегическото"
мълчание на опозицията, въпросът, кой в действителност управлява
България, надвисва със страшна сила.
Заб.
Текстът е публикуван във в.
"КЕШ" |
