|
"България вече показа, че може да бъде надежден съюзник в борбата
с тероризма. Тя има потенциал да бъде великолепен партньор в
НАТО." Това каза вчера пред БНР президентът на Американския
атлантически съвет Кристофър Мейкинс. Той е поредната публична
личност от САЩ, която се изказва ласкаво за страната ни преди
ратификацията от Сената във Вашингтон на членството ни в
Северноатлантическия договор.
За
България е особено важно и хубаво, че много от най-видните
сенатори, хората, които определят американската политика и влияят
силно на процесите в целия свят, застават непоколебимо зад
българската кандидатура и ни приемат не само като съюзници, но и
като проверени приятели. Това е чудесно, но би било наистина
глупаво, ако сега полегнем като Тодора на кълките си и не се
вслушаме в забележките, които бяха направени. Те могат да
изненадат само някои министри и политици, които открай време си
сядат на ушите, щом дойде реч за класифицирана информация, руски
агенти, корупционни схеми, съдебни реформи и други такива дребни
за мащабното им мислене проблеми. Само че този път балканският им
тарикатлък няма шанс.
Още
при предварителните обсъждания и в докладите на оторизираните
експерти, както и в проекта за заключителна декларация, са
поставени и точните изисквания, и точните срокове за изпълнение на
конкретни задачи, от които мърдане няма. Нещо повече - докладчици
по темите са шефът на ЦРУ и… американският президент.
И като
гледам ориенталското ни мотане при комплектоването на Комисията за
класифицираната информация, беззъбото поведение на
контраразузнаването по отношение на руската агентура в София,
безкрайното разтакаване за съдебната реформа и свързаните с нея
промени в Конституцията, наистина се питам какво си въобразяват
управляващите? Че могат да продължат с перманентната си
андрешковщина? Няма да могат. Но самият факт, че упорито
продължават да се опитват, навежда на други, твърде нерадостни
мисли. Дали всъщност не се стремят към нещо твърде различно от
официално декларираните цели? И нещо твърде опасно за националните
ни интереси.
Заб.
Текстът е публикуван във в.
"КЕШ" |
