24-04-2003

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов

24 април 2003, 15:10

Местните избори чукат на вратата

 

 

Трогателна простотия лъха от експеримента на Валерия Велева да се изяви като защитник на Надежда Михайлова и мястото на СДС в обществото. Идеята да се вбие клин между лидерите на сините, да се породи недоверие в симпатизантите и членовете на синята партия е стар мерак на трудовите преторианки. Неистовата и неприкрита омраза към Иван Костов и СДС не може да бъде камуфлирана с показна грижа за демокрацията, особено в такава смехотворна форма. Тошистите много добре съзнават, че с подобни писания няма да изпишат веждите, а ще избодат очите на “хубавото Наде”. Слагам кавичките, защото и това определение е тяхна измишльотина, целяща омаловажаване на другите качества на синята лидерка. Но същинската им цел е още по-мръсна, макар и елементарна за декодиране - да имат насреща си едно кротко, разединено и беззъбо СДС, колкото за декорация пред демократичния свят. Лошото е, че този път поводът за мишкуването дойде от средите на сините. 

Далеч съм от мисълта да търся нечисти сили и помисли зад действията на Едвин Сугарев и Явор Дачков. Така мислят, така говорят, така пишат. Знам откъде са парите на вестник “Седем” и мога да гарантирам, че всички предположения на г-жа Велева за финансирането му са абсолютна, макар и добре платена провокативна глупост. Излишно е да я коментираме повече. Всъщност въпросите, които наистина се нуждаят от отговор не са адресирани към нея, а към онези, които изстрадаха тринайсетте години на прехода и за които СДС не е просто партия, а житейска кауза. 

Стара максима е, че когато критикуваш някаква идея или личност, трябва да предложиш алтернатива. Иначе става познатото “дайте другари да дадем”. В този смисъл атаката на Едвин и Явор срещу Надежда Михайлова, Петър Стоянов и новия НИС увисва във въздуха като прани гащи. Те смятат, че ръководството на СДС води прекалено паркетна политика и в голяма степен са прави. Но каква политика предлагат – барикадна, щурмова или извънземна? Възможни ли са изобщо екстремални варианти срещу царящата във вътрешнополитически план управленска глупост, след като външната политика на правителството като цяло е успешна.

Истината е, че в момента политическата конюнктура ограничава силно възможностите на сините за лавиране в една или друга посока. Конюнктурната политика далеч не е най-добрата за една партия, но несъобразяването с обективните реалности е още по-опасно.

Затова ми се струва, че има поне два факта, с които всеки разумно мислещ седесар трябва да се съобрази. На първо място, местните избори чукат на вратата. На второ – СДС не е готов за предсрочни парламентарни избори. Какво произтича от тях:

- Ръководството на СДС трябва да престане “да се вглежда в пъпа си”, трябва да загърби вътрешнопартийните си проблеми и да насочи усилията си към търсене на личности, способни да поемат отговорността и да спечелят най-мажоритарните избори, които са се случвали от 1990 насам. Такива са обществените настроения и очаквания.

- Трябва да стане ясно, че днес печелившата позиция за всяка партия може да бъде само една, и тя е печелившата позиция за България и българите. Всеки намек за поставяне на партийните интереси над националните би бил пагубен. Следователно, за СДС може да е добро само онова, което е добро за обществото.

- Като следствие от горните две точки – идеята за сваляне на царското правителство, за спечелването на предсрочните избори от комунистите с надеждата за бързия им провал, и идване на СДС на власт е не само глупост, но и опасност за демокрацията и евроатлантическия избор на страната. Защото:

- За да бъдат свалени евентуално възцарилите се комунисти, държавата трябва да се срине както при Виденов, а народът отдавна няма потенциал, както икономически, така и психически, за да поеме още един подобен удар. Много по-вероятно е при такъв срив да се стигне до някаква форма на диктатура.

-  Верни на промосковските си въжделения, комунистите ще имат възможност и време да извършат достатъчно действия (или бездействия), с които ще отблъснат партньорите ни от НАТО и ЕС, въпреки официалната си риторика. Справка – позициите на БСП и президента Първанов по отношение на Ирак, особено след посещението на Путин, непомръкващите мераци Бриго Аспарухов да стане шеф на НРС, реставрацията на кагебисти и ДС-ченгета на възлови постове в специалните служби, въпреки ясните послания от Брюксел и Вашингтон, апетитите в областта на приватизацията, в засилването на преразпределителните функции на държавата и т.н.

На този фон личностните атаки срещу Надежда Михайлова приличат по-скоро на дребно заяждане, което не би трябвало да е присъщо на хора от ранга на Едвин Сугарев и Явор Дачков. Дори да отминем меко казано странните персонални квалификации, които отправят, се изкушавам да им задам публично няколко “странични” въпроса:

- Не беше ли създаден комитетът “14 декември” с цел да се генерират идеи и да се стимулират позитивни политически действия от страна на СДС, а не да се провокира напрежение и разцепление в партията месеци преди изборите?

- В личността на Надежда Михайлова ли са проблемите на СДС или “корените на злото” трябва да се търсят значително по-дълбоко, в индивидуалните “икономически” акции на национални и местни сини лидери през последните години?

- Коя политика е по-печеливша – отворената към обществото и търсенето на съюзници в дясната част на политическия спектър или самокапсулирането и самоизяждането?

- В състояние ли е СДС сам да изведе България до постигане на стратегическите национални цели – пълноправното членство в ЕС и НАТО?

- Врагове на СДС ли са личности като Петър Стоянов и Стефан Софиянски или съратници и съидейници?

- В крайна сметка кой има интерес от всичко, което се случва напоследък?

Ако Едвин и Явор са искали да провокират дискусия, целта им е постигната. Страхувам се, че ако продължат в същата посока, вредата ще е много по-голяма от ползата. Не мисля, че двамата се стремят към нещо подобно.   

Заб.: Текстът е отпечатан в "Про&Анти"

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо