БСП реши да оглави народното
недоволство срещу войната в Ирак. Какво точно се разбира под
“народно недоволство”, след като до днес никъде не можаха да се
съберат повече от триста души да протестират, не е ясно. Откъде се
взеха 90 процента противници на англоамериканската мисия в главата
на Сергей Станишев, е също въпрос с повишена трудност. Дебри и
балкани шумят в ушите на младия лидер. И не е случайно, че до
момента БСП произвежда изключително и само шум. Разпространява
слухове за предстояща мобилизация, внушава на хората да се
запасяват с храни, сега ще се опита да ги изкара на улицата.
Следващата стъпка е да ги вкара в землянките.
Но ако утре Москва промени позицията
си и подкрепи открито коалицията за незабавно разоръжаване на
Ирак, което би имало и логично обяснение с оглед на синдрома
Чечения, то бъдете сигурни, че българските социалисти ще са готови
сами да щурмуват Багдат.
Нека приемем безусловно правото им
на позиция и действие в рамките на закона, но известно ли им е,
например, че след като взима властта през 1979 като лидер на БААС,
първата грижа на Садам е била да избие цялото ръководство на
иракската комунистическа партия? Не става дума за няколко, а за
няколко хиляди комунисти, съратници на бащите на днешните ни
червени лидери.
Известно ли им е, че в духа на
най-добрите сталинистки традиции, всяка година в Ирак “изчезват
безследно” около 16 хиляди души и знаят ли какво по-точно означава
“безследно изчезнали”?
Известно ли им е, че Садам унищожи с
химически оръжия десетки хиляди свои сънародници и дали не е дошло
време да бъде поощрен за делата си с някой български орден –
“Стара планина” например?
Известно ли им е, че от десетилетия
в Ирак няма действаща конституция и единственият закон се нарича
Садам, което изглежда е висша форма на демокрацията?
А представяте ли си какво можем да
очакваме от Станишев, Овчаров и компания, ако им позволим да
задоволят властовия си нагон?
......................
Текстът е
отпечатан в "Про&Анти" |