|
На 16 март в
пресцентъра на БТА поетът Едвин Сугарев за пореден път взриви
общественото мнение, като изнесе скандални факти от проучване на
ТС Банк свързано с "Мултигруп" и различни лица и фирми от първата
половина на 90-те години. Засегнатите реагираха по очакван начин -
на Сугарев не трябвало да му се обръща внимание.
Ето част от
реакциите, публикувани в столичен всекидневник:
Бившият главен
прокурор на РБ Иван Татарчев: "Този човек не е в ред, според мен…"
Бившият градски
прокурор Нестор Несторов: "Това са брътвежи, на които не отдавам
никакво значение…"
Бившият главен
секретар на МВР ген. Коста Богацевски: "Не отговарям на малоумници
и идиоти!…"
Бившата директорка
на Националната следствена служба Ани Крулева: "…нещата се
повтарят и не си струва да им се обръща внимание…"
По подобен начин
реагираха пред различни медии и други засегнати. Възниква въпросът
на какво се дължи единодушието им - дали на личните качества и
особености на Сугаревили на страха от
разравянето на отминали преди 1995 година събития и факти?
Основание да се
запитаме ни дава едно умишлено омаловажавано събитие от края на
2002 година. Тогава Едвин Сугарев изпрати поредното си
обстоятелствено писмо до министъра на правосъдието Антон Станков,
в това му качество и председател на Висшия съдебен съвет, както и
до членовете на съвета. Писмото беше по повод анкетата на поета за
главния прокурор на Републиката Никола Филчев и отправените срещу
него обвинения. То съдържаше 105 (!)
доказателствени документа и имената на 11 свидетели. И тогава
първоначалните реакции бяха идентични с цитираните по-горе. Само
че Висшият съдебен съвет разгледа документите, срещна се с
посочените свидетели и в резултат прие декларация, с която поиска
от Никола Филчев да си подаде оставката.
Не мисля, че
решението на "Кадровика на съдебната система", както на правен
жаргон наричат съвета, може да се отмине с лека ръка. А от него
произтича, че аргументите на Сугарев за оставката на Никола Филчев
са сериозни и основателни.
Какво оповести
Сугарев сега?
Най-общо, справката
на ТС Банк съдържа данни, че по онова време "Мултигруп" е
разполагала с архива на 6-ти отдел на бившата Държавна сигурност,
както и с част от архива на БКП и БСП.
Според цитирания
документ:
- Сегашният шеф на
Национална служба сигурност Иван Чобанов, тогава в качеството си
на секретар на МВР, е изнасял информация за групировката.
- Срещу 4 млн. лева
"Мултигруп" е разчитала на бившия градски прокурор Нестор Несторов
чрез съпругата му.
- Бившата шефка на
Националната следствена служба Ани Крулева и бившият главен
секретар на МВР Коста Богацевски са поддържали близка връзка с
тогавашния вицепрезидент на "Мултигруп" Димитър Иванов.
- Срещу заплащане за
"Мултигруп" е работил бившият шеф на ЦСБОП Атанас Узунов.
- Служба "Сигурност"
на групировката е записала 6-часов
разговор между Илия Павлов и Андрей Луканов без знанието на
Луканов.
- "Работник под
прикритие" в служба "Сигурност" на групировката бил ген. Цвятко
Цветков, секретар на МВР по времето на Жан Виденов.
- Шеф на служба
"Сигурност" е бил Младен Младенов, бивш служител на 6-ти отдел,
съпруг на депутатката от БСП Соня Младенова.
- Младенов е
поддържал връзка с Георги Цаков от оперативно-техническата служба
на МВР, чрез която са били подслушвани интересуващи "Мултигруп"
телефонни постове.
- Соня Младенова
била изгонена от ПГ на БСП защото било установено, че изнася
секретна информация към "Мултигруп".
- служба "Сигурност"
е разполагала с предварителна информация
за подготвяни акции
срещу нея от страна на ЦСБОП, НСС и други спецслужби.
- Групировката е
разполагала с компрометиращи материали за Стоян Ганев, Иван
Костов, Венцислав Димитров, Нестор Несторов, Константин Тренчев,
Михаил Дойчев, Иван Татарчев, Лилко Йоцов.
- Материалите били
на дискети и се пазели в сейфове на групировката. Изказва се
мнението, че може да са изнесени и извън страната.
Дали изнесените
факти отговарят на истината трябва да се произнесат "компетентните
органи". Във всеки случай, бившият министър на вътрешните работи
Богомил Бонев заяви пред радио "Нет", че голяма част от нещата в
справката са достоверни. Той отрече справката да е изготвена от
него самия и посочи, че това е работа на екип от ТС Банк, към
който той никога не се е числил. Според радио "Нет" поръчител на
справката е Емил Кюлев.
Изнесените от Едвин
Сугарев данни наистина са скандални. Но на техния фон беше
премълчано съдържанието на
новото
писмо до министър Антон Станков
и
в качеството му на председател на ВСС, с копия до членовете на
съвета, до президента на Републиката, министър-председателя,
председателя на парламента и медиите.
В него се изразява
съжаление, че гласуваната от ВСС декларация за оставката на
главния прокурор е останала само в рамките на моралните измерения,
като се е основавала единствено на извършените от Филчев
административни нарушения, без да се засегне престъпването на
законите от негова страна. След това в 11 точки отново са посочени
основните обвинения срещу главния прокурор. Между тях са:
Прекратяването на
делото за контрабанда срещу брата на Никола Филчев - Ангел Филчев.
Освобождаването на
натоварения с оръжие, предназначено за ембаргова държава,
украински самолет.
Натискът, упражняван
върху свидетели, по делото за самоубийството на прокурора Николай
Джамбов.
Неправомерният арест
на покойния прокурор Николай Колев и провокациите около него.
Натискът и заплахите
срещу прокурорката от Плевенската окръжна прокуратура Ваня Петкова
Процесуалните
нарушения и натиска, упражнен срещу следователя по делото за
убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева и далаверите
около самото дело.
Делата срещу Пламен
Симов, предварителните проверки и следствените дела срещу Васил
Миков, ген. Атанас Атанасов, Иво Прокопиев, Стефан Софиянски и др.
Скандала с
подслушването.
Случаят с обвинения
във взимане на подкуп от 75 хил. щ.
д. майор Михаил Димитров, притискан да
заяви, че парите били предназначени за Иван Костов
(тогава министър
председател).
Прекратяването на
предварителното производство срещу кума на Филчев, проф. Огнян
Герджиков, заведено срещу него за злоупотреби в качеството му на
синдик на Агробизнесбанк.
Намесата на Филчев в
многобройни други дела и т.н.
Писмото е обгърнато
от тежко мълчание.
Каква е връзката
между двата документа?
Тя може да се търси
в поне три посоки. На първо място, става дума за факти, които
изискват сериозна проверка от оторизираните власти. На второ
място, желание за такава проверка липсва. Или по някакви други
причини не се демонстрира. На трето място, всички засегнати
отговарят еднотипно, като след инструктаж, което волю-неволю
навежда на мисълта за грижливо изработена от един център обща
позиция. Целите, които може да преследва такава позиция също могат
да се градират. Първата е фактическото елиминиране на Едвин
Сугарев от медийната среда и обществения интерес. Втората е
нежеланието да се рови в минали неща, които могат да се окажат
доста нелицеприятни. Но третата цел е най-опасна, защото тя е
свързана не с отделни личности, а с общественото здраве и
обществото като цяло.
Сугарев е един от
големите радетели на гражданското общество в България. Като се
започне от Русенския комитет, екологичните организации и се
стигне до Гражданския комитет "14
декември", той търси и използва всякакви форми за изразяване на
граждански позиции. Особено, когато блюстителите на реда,
законотворците и съдебните органи бездействат. Да изкараш Сугарев
луд, е най-лесното. Още повече е пробвано като практика и в бившия
Съветски съюз и в комунистическа България. Изкарай човека луд,
вкарай го "където му е мястото" и проблемът е решен, а обществото
успокоено или поне упоено. Такова общество не може да бъде
гражданско. Такова общество, ако не се съпротивлява, никога няма
да стане гражданско. А кой има интерес от стадната обществена
формация, слава Богу, отдавна не е тайна.
В този смисъл е
безкрайно любопитно да се отговори на въпроса, защо ако Сугарев
лъже и клевети, не бъде съден? Та във всички документи, които той
огласява става дума за прокурори, съдии, генерали от специалните
служби, хора от висшите етажи на властта. Говори се за
престъпления, с които същите тези хора, според Сугарев, са
свързани. Те ли не могат да го осъдят, ако в действителност са
оклеветени? Или не го правят от добро сърце и уважение към
таланта?
Иска ми се да звучи
смешно. Защото другото е познато и страшно.
Заб.
Текстът е отпечатан в
"Кеш". |
