|
|
Думичката гном, свързана с името
на бившия шеф на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов, се
появи в медийното пространство далеч преди да избухне аферата
"Гном". В обръщение я пусна небезизвестният шеф на Шести отдел в
Шесто управление на ДС, историкът, бизнесменът, а напоследък
журналист и главен редактор - Димитър Иванов. По типичен за хора с
неговия манталитет начин на мислене той се опита да уязви Атанасов
за ниския му ръст, като се опита да заиграе определението "нисък"
с "низък". От приличие не споменавам името на вестника, в който се
изля помията срещу ген. Атанасов, но не е трудно за четящ човек да
се сети.
Във всяка една страна, пък била тя и
най-демократичната, специалните служби са подслушвали, подслушват
и ще подслушват разговорите на хора, които по една или друга
причина са се превърнали в обект на техните интереси - независимо
дали това се харесва или не на обикновените граждани. Но има една
съществена разлика, която отличава демократичните държави от
останалите. При реалните демокрации подслушването става единствено
и само в строгите рамки на закона, който е създаден да защитава
националните, а не частни, партийни или корпоративни интереси.
Случаят "Гном" неоспоримо доказва, че България е все още твърде
далеч от истинската демокрация. В незаконно подслушване се оказаха
забъркани не други, а главният прокурор на републиката Никола
Филчев и министърът на вътрешните работи Георги Петканов.
Подслушвани са, както е известно,
действащият министър на правосъдието Антон Станков, ексшефът на
контраразузнаването, политици от опозицията, депутати, журналисти
и общественици. При скандал от такъв мащаб в цивилизования свят
оставките на сгафилите изпреварват по-нататъшното развитие на
събитията. У нас това не се случи. Остава единствено надеждата, че
след някоя и друга година ще се намерят доблестни магистрати и
прокурори, които освен добра памет ще имат волята и самочувствието
да изтрият едно позорно петно от лицето на България.
Кратък прочит на фактите
Парламентарната Комисия по вътрешна
сигурност и обществен ред се произнесе преди по-малко от две
седмици, че при подслушването на бившия полицай Живко Георгиев
(разработка "Двойник"), на синдикалиста и бивш депутат Пламен
Симов ("Моряк") и на бившия шеф на Националната служба за
сигурност ген. Атанас Атанасов ("Гном") МВР сериозно е нарушило
закона.
Първото заключение на
парламентаристите е свързано с мотивите за използване на специални
разузнавателни средства (СРС). Мотивите се оказват несъстоятелни.
За пореден път събраната със СРС информация не може да послужи за
нищо. Пирамидата е обърната наопаки, така че, вместо да има
сериозни мотиви за подслушването, се подслушва, за да се търсят
мотиви. Оказва се, че поискалите от съда разрешение за използване
на специални средства шефове на МВР са подвели магистратите. По
този начин те са нарушили грубо закона за СРС. Още по-тежко е
погазването на Закона за класифицираната информация с
унищожаването на част от материалите по разработката "Гном", след
като скандалът набира скорост и сила.
Хронологично нещата започват да се
разплитат на 5 ноември 2002, когато Едвин Сугарев дава публичност
на отвореното си писмо до министър Антон Станков, копия от което
стигат до всички членове на Висшия съдебен съвет, включително и до
главния прокурор Филчев. На следващия ден министър Станков внася
писмото за разглеждане от ВСС, а Никола Филчев се опитва да го
прикрие, позовавайки се на следствената тайна - прокуратурата се
била самосезирала. На 7 ноември Върховната касационна прокуратура
изисква и трите секретни разработки. Не става ясно откъде
прокурорите изобщо знаят за тях, след като конкретно "Гном" дори
не е от тяхната компетенция. Важно е да се припомни, че и трите
подслушвания са започнали по едно и също време - през пролетта на
2002. Дали Едвин Сугарев е прав, като твърди, че това става в
момента, когато Филчев е припознал министър Станков за свой враг,
не се наемам да коментирам. Във всеки случай причината за лошите
им отношения е била свързана с нашумялото преди време разследване
срещу брата на Филчев. На 13 ноември ВСС решава да изиска от
прокуратурата и следствието всички документи по трите случая.
С риск да пропусна важни подробности
ще припомня единствено, че в крайна сметка ВСС предложи на
недосегаемия Филчев да се оттегли от поста си.
Ролята на министър Петканов
Вече стана дума, че ръководството на
МВР в лицето на министър Петканов е нарушило грубо закона за СРС.
Оттук нататък нещата стават още по-сложни.
Преди по-малко от седмица пред
телевизия "Европа" бившият шеф на архива на МВР полк. Серафим
Стойков (професионалист с повече от 25 години стаж в системата)
направи важни пояснения, които не са стигнали изобщо до
парламентарната комисия. На първо място той обясни как по
перфектен начин от случая е бил изолиран главният секретар на
министерството ген. Бойко Борисов. Вместо да бъде изпълнено,
разпореждането на Борисов до сегашния шеф на архива се озовава
директно на бюрото на министър Петканов, който елиминира
безпардонно главния секретар. В същото предаване, макар и по
телефона, това беше де факто потвърдено от ген. Борисов. Но
полковник Стойков добавя още една интересна подробност и тя вече е
свързана с безпрецедентното унищожаване на документи по случая,
което по същество представлява грубо нарушение на Закона за
класифицираната информация. Ето за какво става дума.
На 16 декември 2002, когато става
ясно, че миризмата се разнася надалеч и скандалът придобива ясни
политически очертания, министър Петканов се разпорежда и
утвърждава унищожаването на повече от сто материала по
разработката "Гном". Уникалното в случая е, че това са материали
от оперативния архив, а не истински архивни единици. Полк. Стойков
дава два примера, но за неправомерно унищожаване на архивни
единици. Първият е по повод делото за убийството на писателя
Георги Марков, за което, макар и на сериозна възраст, ген. Владо
Тодоров излежа ефективна присъда. Вторият подобен случай е с
генерал Бриго Аспарухов по повод негово разпореждане за
унищожаването на досието на агент "Румянцев" (Атанас Тилев), който
пък от своя страна се оказа не само близък приятел на Аспарухов,
но и на премиера Сакскобургготски. Срещу Аспарухов не се води дело
най-вече заради депутатския му имунитет. Повтарям, че в посочените
два случая става дума за унищожаването на архивни единици, а не на
оперативна информация. Излиза, че министър Петканов става жертва
на собствената си некомпетентност. Той явно е преценил, че след
като не са заведени в архива, унищожените по негово нареждане
документи не попадат под ударите на Закона за класифицираната
информация. Истината е друга - от момента на пренасянето на
информацията върху материални носители със съответните подписи,
парафи, печати и т. н. тя става обект точно на този закон. Според
полк. Серафим Стойков рано или късно министър Петканов ще трябва
да отговаря пред съда.
Политическата поръчка
След оповестяването на решенито на
парламентарната комисия, с което започнах, логично от ОДС заявиха,
че ще поискат оставката на министър Петканов. Тогава председателят
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, депутатът от
НДСВ Владимир Дончев каза буквално следното: "Колеги, според мен е
имало политическа поръчка при прилагането на тези средства (СРС,
б. а.), но тя не беше от нашата политическа сила. Това беше
чисто активно мероприятие." Прецизният обикновено г-н Дончев тук
прави сериозна грешка - той преповтаря смислово почти изцяло
казаното месец преди това по повод "Гном" от Сергей Станишев.
Тогава лидерът на БСП заяви, че "Гном" е политическа провокация на
СДС. Наистина смайващо единомислие. Както обикновено истината би
трябвало да е малко по-различна. Но този път тя е много различна.
За всеки нормален човек обвинението
срещу ген. Атанасов, че е шпионирал в полза на Великобритания и
САЩ, е забележителна глупост. Дори да се абстрахираме от нея, това
още повече ни задължава да потърсим истинските причини за
подслушването. Ако приемем, че едната от тях е да се "скрои шапка"
на министър Станков, то връзката отива малко встрани - към Живко
Георгиев и "Двойник", с когото Станков е контактувал. Случаят
"Гном" е бил необходим, за да са разчитат предварително бъдещите
ходове на опозицията. Едва след избухването на скандала
съпоставянето на фактите доведе до логичното обяснение на някои
изпреварващи действия на групата на НДСВ, свързани преди всичко с
парламентарния контрол или потенциалното искане на една или друга
оставка от страна на опозицията. Като експерт и консултант на СДС
ген. Атанасов е бил оценен по достойнство като незаменим източник
на информация при подслушване. Така в плитката мрежа на НДСВ
попадат и Надежда Михайлова, и бившият президент Петър Стоянов, и
депутати, и журналисти. СДС очаква от министър-председателя да се
произнесе днес по поисканата оставка на Петканов и по аферата
"Гном". Ще позволи ли най-сетне "новият морал" премиерът да заеме
достойна позиция, или отново ще чакаме Брус Джаксън да ни каже с
кого и защо няма да влезем в НАТО?
Заб.
Текстът е отпечатан в "Кеш". |
