|
|
|
Досега
учените приемаха, че ядрото на Червената планета, което се състои
главно от желязо, в миналото може и да е било течно, но отдавна е
изстинало и кристализирало в монолитна маса. За това те
съдеха по магнитните свойства на кората на Марс и слабите
изменения в инерционния му момемнт.
Обаче
група учени от Лабораторията за реактивно движение на
NASA
в Пасадена,
|
 |
Калифорния, под ръководството на Уилям Фокнър
изследваха т. нар. приливни вълни на твърдата повърхност, които се
образуват на Марс под въздействието на гравитационното поле на
Слънцето (в частност, те водят до минимални изменения в орбитата
на изследователския апарат Mars Global Surveyor). Количествените
характеристики на тези процеси се дават от "приливното число на
Лъв" (tidal Love number), k2. Последните измервания показват, че
то има стойност 0,15, от което може да се направи един-единствен
извод: ядрото на планетата или поне неговият външен слой се
намират в течно или много пластично състояние (ако ядрото беше
твърдо, k2 трябваше да бъде по-малко от 0,1).
Екипът
на Фокнър продължава изследванията, като се надява да уточни
данните с помощта на Mars Global Surveyor и на новия апарат
Odyssey, който вече влезе в орбита около планетата. Особени
надежди възлагат на информацията, която ще получат от Mars
Reconnaissance Orbite - поредната изследователска сонда към
Червената планета, която трябва да бъде изстреляна през 2005. |
