|
Изборите за местни органи на
властта очертаха актуалната картина на подкрепата за политическите
партии в България. Тя се различава съществено от съществуващата в
момента структура на властта в Народното събрание. Двете партии,
управляващи в коалиция страната ни в момента, успяха да получат
доверието на едва една пета от участвалите в изборите, като ДПС
получи повече гласове от партията, спечелила парламентарните
избори през 2001 година.
На следващите парламентарни
избори НДСВ може и да не успее да преодолее 4-процентовата
граница, а най-вероятно новият политически субект Съюз на
свободните демократи, ще се превърне и в парламентарно представена
политическа сила.
Опозицията в сегашното Народно
събрание получи доверието на повече от една трета от всички
избиратели, които се възползваха от правото си на избор. БСП успя
да лансира най-голям брой кметове и общински съветници. СДС
отстъпи от досегашните си позиции в местната власт, но запази
значението си като политическа сила с национално значение.
Независимо от големия брой политически партии и коалиции, явили се
на тези избори, повече от 50% от българските граждани отказаха да
упражнят правото си на глас, а сред останалите между 25 и 30%
останаха без свои представители в структурите на местната власт,
независимо от това, че участваха в изборите.
Всичко това очертава новата
конфигурация на властта в България. В тези условия имаме всички
основания да твърдим, че се намираме в състояние на тежка криза на
политическото представителство. Тя на свой ред определя липсата на
конкретен адресат на политическа отговорност за предприеманите
мерки и отлаганите решения. Управляващите не разполагат с
политически ресурс за продължаване на реформите и налагане на
необходимите стандарти на демократично развитие. Доверието в
публичните институции остава критично ниско. В резултат от това
сме изправени пред
криза на политическата
легитимност на управлението
И то точно тогава, когато страната
ни се намира в решаващата фаза на преговорите с Европейския съюз и
в процес на практическо присъединяване към НАТО.
В ход е постепенна подмяна на модела
на парламентарна демокрация. Все по-често Народното събрание се
превръща в придатък на изпълнителната власт, който изпълнява
решения, формирани встрани от общественото внимание и контрол.
Липсата на ефективно взаимодействие между структурите на
изпълнителната власт увеличава публичните разходи за сметка на
постигнатия резултат.
Българското общество се нуждае от
реален публичен дебат за политическото устройство на страната. В
конкретния случай единствено дебатът за необходимите промени в
основния закон на страната би могъл да структурира отново както
реалните политически интереси, така и новите перспективи за
развитие.
Конституционният дебат бе подменен
чрез минимално необходимите промени,
извършени под диктата на пропиляното парламентарно време.
Сегашният състав на Народното събрание очевидно няма необходимата
политическа воля за подготовка и приемане на промени в основния
закон, които биха могли да гарантират спазването на правата на
гражданите и ефективното им участие в процесите на взимане на
решение.
Определящо значение за развитието на
демокрацията в България днес има способността на българската
национална общност да формулира собствен дневен ред, който
кореспондира, но не се покрива изцяло с дневния ред, зададен от
изискванията към страната ни от бъдещите ни партньори.
Ако не успеем да формулираме и
изградим своя собствена перспектива за развитие в контекста на
присъединяването ни към НАТО и Европейския съюз, сме изправени
пред риска от ефективна загуба на суверенитет. Той би могъл да се
превърне в реалност не поради външните очаквания и изисквания към
нас, а поради неуверената и изпълнена с противоречия представа на
мнозинството от българския народ за
смисъла на демокрацията и
ценностите на свободата
Водещите теми на отлагания
конституционен дебат не са се променили през изминалите почти две
години. Тяхната неотложност става все по-видима. В началото на
2002 година, както и днес, основните проблеми продължават да бъдат
в степента на координация и ефективно взаимодействие между
властите в България и гаранциите за ефективно политическо
представителство на българските граждани. Конституционният дебат
трябва да оформи политическия мандат за промени в основния закон
на страната.
-
Изграждането на независима и
авторитетна съдебна власт има определящо значение за формирането
на ефективна демократична система в България.
-
Все така остро стои проблемът с
прецизното дефиниране на правомощията и възможностите на
регионалните и местните власти.
-
В сегашното си състояние
президентската институция винаги ще бъде подложена на натиск от
обществените очаквания за формиране на специфичен "четвърти
център" на властта, който да има контролни функции и да сдържа
останалите три власти.
-
Неотложни са и промените в
избирателната система, които трябва да подложат на сериозна
преоценка установените механизми за гражданско участие и контрол
върху процеса на взимане на решения в условията на ефективно
действаща представителна демокрация.
Никакъв тип пропаганда и
заклинателни формули не могат да променят критичното значение на
необходимостта от промени в начина, по който функционира
българската демократична система. Отлагането на конституционния
дебат би могло само да хронифицира съществуващите проблеми и за
пореден път да ограничи до минимум възможностите за тяхното
решаване чрез средствата на демокрацията.
“Не виждам смисъл. Дали ще гласувам
или не, няма значение. Моят глас няма да оправи тази държава. Не
виждам да има някакъв напредък в тази държава. Така че е по-добре
да си стоя вкъщи..."
“Хората не виждат в едни избори нищо
ново от обикновените политически боричкания. Това е един зловещ
сценарий, който се повтаря с различни политически партии
обещания, никакво изпълнение. Нещо повече затъваме повече,
независимо колко социални, модерни и напредничави са
платформите..."
“Аз мисля, че когато в листата с
кандидат-кметовете попадне човек, който не е подходящ за тази
длъжност, няма необходимите качества, тогава процентът на
гласуващите се увеличава. Хората подкрепят друг кандидат, за да не
бъде избран този, който не е подходящ."
“Богатите по-малко гласуват. Те са
си оправили тяхното положение, а бедните гласуват с надежда, че
нещо ще се оправи... Безработните по-малко гласуват от работещите,
защото работещите гледат да се запази статуквото, за да си запазят
и работата..."
“... политическата система е
изградена така, че твоите задължения в нея са регламентирани много
добре отиваш и гласуваш, но твоите права за контрол липсват. За
тях трябва да се бориш допълнително, за да ги осъществяваш. Но,
осъществявайки ги, ти излизаш от рамките на политическата система.
Това е неправителственият сектор. Това, ако щете, са дори
демонстрации. За мене това е игра, в която вляза ли, по условие
съм загубил."
“Негласуващите ще се увеличават. Те
са пробният тест на всяко управление. Именно негласуващите имат
активна позиция. Трябва да се взима тяхното мнение предвид.
Политиците трябва да се съобразяват с тези хора. Нещо не им е
наред на тези хора, за да не гласуват. Щом тези всички хора не са
доволни от политиците, сигурно има причини."
Източник: Фокус-групи,
проведени от екипи на Националния център за изучаване на
общественото мнение.
Либертариум>> |
