След серия от примери на откровен
непотизъм*,
съпроводени от множество конференции и кръгли маси, организирани
от управляващите за ритуално гонене на духовете на корупцията и
клиентелизма, индексът за възприемане на корупцията в България на
Transparency International (TI) се оказа влошен. Тенденцията на
постепенно излизане на страната ни от "сивата" зона на страните, в
които корупцията има неприемливо високи нива, регистрирана
последователно от 1998 до сега, бе прекъсната.
Индексът на TI е комплексен индекс,
който измерва възприятието за корупцията сред държавните служители
и политиците. Включени са резултати от изследване на представители
на бизнеса, академичните среди и анализатори на риска. За първи
път през тази година е взето предвид и мнението на анализатори и
представители на частната стопанска инициатива и в нашата страна.
В България са реализирани 10 изследвания. Стандартното отклонение
е 0.9. Най-ниската стойност на индекса според реализираните
изследвания е 2.8, а най-високата - 5.7.
На пръв поглед новото 54-то място на
страната ни сред 133 държави би могло да бъде обяснено чрез 30-те
нови страни, включени през тази година в обхвата на наблюдението.
Мнозина биха приели, че понижението на индекса на България не би
трябвало да се драматизира. Но практиката показва, че
стойността на този индекс е много
по-значима
отколкото изглежда на пръв поглед.
Това е вторият по значимост фактор, който включват в оценката на
риска всички, които консултират инвестиционните проекти в световен
мащаб.
Според данните на едно от
проведените в България изследвания - "Световният барометър на
корупцията", 76.5% от изследваните лица твърдят, че корупцията
влияе много силно върху техния личен и семеен живот. Според 81%
корупцията влияе изключително неблагоприятно върху бизнесклимата в
страната. Според други резултати - от редовното изследване на MBMD,
в началото на октомври корупцията е на трето място с 41% сред
основните проблеми на страната ни след бедността (64%) и
безработицата (45%). Тази нерадостна картина съвпадна с
бодрите отчети на изпълнителната
власт
за извършените действия за
намаляване на корупцията. Те на свой ред трябваше да подпомогнат
по-бързото приключване на преговорите по преговорната глава
"Правосъдие и вътрешни работи" с Европейския съюз.
Представата за корупцията в
общественото мнение все още остава относително неясна. Все още не
съществува яснота относно такива форми на корупция като търговията
с влияние, но шуро-баджанащината, която се включва в понятието
непотизъм, продължава да се възприема като нещо почти естествено.
Назначението на съпруги, кумове, синове, но също така и на
съученици или просто приятели от детинство на отговорни държавни
постове в рамките на политическите кабинети и в същото време -
въвеждането на строги правила за противодействие на непотизма в
държавната администрация, предизвикват
особена атмосфера на напрежение и
несигурност
в публичната администрация. Това е
един от основните изводи от проекта за определяне на хипотезите на
конфликт на интереси в държавната администрация, реализиран от
асоциация "Прозрачност без граници" - българския офис на TI.
Проектът, който завърши в края на септември, открои няколко
основни "бели полета", без чието преодоляване ефективността на
противодействието на корупцията няма шанс да повлияе позитивно
върху възприятието за корупцията у нас.
Общественото мнение почти не прави
разлика между представителите на политическия кабинет и държавната
администрация. Това се дължи на дългия период от време, в който
умишлено тази разлика бе заличавана чрез политически назначения
Именно затова в масовото съзнание
представата за властта остава неразчленена и непрозрачна
свързвана в еднаква степен както с
онези, които формират политиката, така и с изпълнителите й.
От гледна точка на служителя в
публичната администрация ситуацията на конфликт на интереси се
възприема като принуда към избор или в полза на нормите и
изискванията на неговата професионална ангажираност, или в полза
на неговите лични обвързаности и интереси. От тази гледна точка
ситуацията на конфликт на интереси не е изключение, а част от
всекидневните предизвикателства пред администрацията.
Очакванията на служителите в
държавната администрация и на гражданите все още не се проектират
в една и съща плоскост. За общественото мнение реформата в
администрацията остава неясна като цели и смисъл, докато за самите
служители тя продължава да има по-скоро лични измерения, свързани
със собствените им позиции възможности за развитие, отколкото с
принципна промяна на отношенията между администрацията и
гражданите.
Специфичните измерения на конфликта
на интереси придобиват реално измерение
чрез мотивацията за работа
в публичната администрация
Съзнанието за липсата на авторитет и
престиж на административната служба, ниското заплащане,
ограничените възможности за професионална кариера, както и липсата
на сигурност за запазването на работното място в администрацията
са сред най-често посочваните причини за колебание и дори за
известно оневиняване на избора в полза на частния интерес в
условията на конфликт на интереси.
В тези условия възприятието за корупцията най-вероятно ще продължи
да се засилва. Съзнанието за зависимост на държавната
администрация от политическия елит ще продължава да блокира
усилията за ефективно противодействие на конфликтите между частния
и публичен интерес.
* Непотизъм -
конфликт на интереси, породен от назначения по роднинска и
приятелска линия |