04-10-2003

Online от 1 юли 2002

Българско общество за индивидуална свобода

 

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Антоний Гълъбов

Българско общество за индивидуална свобода (БОИС)

4 октомври 2003, 13:40

Частната инициатива трябва да определи облика на местната власт

Предприемачите трябва да изберат своите кандидати и да подкрепят местното развитие

 

Площадът на Стария град в центъра на Брюксел е може би най-подходящата метафора за оптимално съотношение между интереси и институции в гражданското общество. Пространството на площада е формирано от няколко сгради. От едната страна е сградата на кметството, която е по-висока от другите, но се намира на същата линия, както и останалите. На отсрещната страна е църквата. А всички останали сгради са собственост на някогашните организации на занаятите и местната градска буржоазия. Публичното пространство на местната власт в България се нуждае болезнено от подобна устойчива рамка, включваща представителството на тези институции и техния авторитет.

Досегашните избори за местни органи на властта бяха до голяма степен масови. Представата на политическите партии и на техните кандидати за избирателите се свеждаше до голяма и безлична "електорална маса", чието внимание би трябвало да бъде привлечено и удържано преди всичко чрез някакви съвременни модификации на "психологията на тълпата". Всички "изборджии", разбира се, непрекъснато говореха за убеждаваща комуникация и за политически маркетинг, но в крайна сметка залагаха най-големите си надежди на масовите призиви. И на готовите да бъдат купени избиратели.

Промените в българското общество са радикални

и може би затова остават до голяма степен неоценени от масовото съзнание. През трудните за мнозина и изпълнени с недоразумения "години на прехода" възникна и се установи новата структура на съвременното българско общество. Днес тя е доминирана от частната собственост, а най-динамичният елемент на националното и регионалното развитие е именно частната стопанска инициатива. Независимо от противоречивите оценки за онези, които "спечелиха от прехода", общественото мнение ясно различава и оценява новите условия за развитие на частната инициатива като нещо добро и значимо.

В разстояние на сравнително дълъг период от време в центъра на вниманието на политиците и обществеността стоеше фигурата на т. нар. "крупен капитал". Именно към него биваха ориентирани всички очаквания за подкрепа, развитие и социална ангажираност.

Свръхочакванията към крупния капитал

формираха множество митове и съмнения, които не са и няма да бъдат преодолени скоро. Общественото мнение винаги е възприемало прекалено активните връзки между политическия елит и крупния капитал като риск. Но в същото време изследванията показват, че самата представа за власт в българското общество винаги се е изграждала по този начин - като тясна и почти непреодолима зависимост между политиката и парите.

Частната инициатива сама по себе си все още не е възприемана като основен фактор в общественото развитие на страната ни. Доминиращите нагласи в общественото мнение продължават да се свързват с държавата и с нейните възможности да преразпределя парите на данъкоплатците според представите на управляващия политически елит. Все още разбирането за това, че държавата няма собствени пари, които може да "дава", а всъщност може само да преразпределя публични средства, няма свое място в общественото мнение. Може би точно поради тази причина дискусиите за структурата и приоритетите на държавния бюджет преминават като че ли встрани от общественото внимание. В условията на ниска информираност и ясно изразени опасения от разширяването на влиянието на крупния капитал върху управлението на страната отношението към бизнеса продължава да бъде изпълнено с недоразумения и подозрение.

Всичко това придоби различни измерения на местно равнище. Местният дребен и среден бизнес винаги се е ползвал с доброто отношение и дори със симпатии от страна на общественото мнение. В същото време местните политически елити бяха склонни да търсят подкрепа и съдействие от страна на бизнеса

само по време на предизборна кампания

Всеки опит за постигане на трайни ангажименти и изграждане на прозрачна политика на партньорство се натъкваше на мълчаливата съпротива на политиците. Частният бизнес вече не желае, а и не може повече да поддържа досегашния модел на взаимоотношения с политиката на местно равнище. Все по-настойчиво през изминалите месеци представителите на дребния и средния бизнес изискват прозрачност при финансирането на партиите, ясни правила на играта и условия за ефективно партньорство.

Все още партиите не са представили своите програми за местно развитие, които би трябвало да бъдат в основата на предизборната кампания. Общите призиви за просперитет вече не могат да привлекат вниманието и да спечелят подкрепата на местния бизнес. В същото време високата степен на зависимост на местната стопанска инициатива от дейността на общинската администрация определя

необходимостта от заемането на активна позиция

Време е местният дребен и среден бизнес да заемат своето достойно място като активен субект на местната политика.

Не навсякъде местните предприемачите са готови да излъчат единна кандидатура, която да подкрепят. Степента, в която бизнесът осъзнава общите си интереси, все още не навсякъде е достатъчна предпоставка за търсене на пряко представителство в местната власт. Но първите стъпки в тази насока бяха направени чрез изграждането на първите форми на корпоративно и браншово представителство чрез различни бизнесасоциации и организации.

Дребният и средният бизнес има определящо значение за развитието на местно и регионално ниво. Именно затова доброто и перспективно местно управление ще може да бъде определено само според степента, в която ще предостави свобода за частната инициатива. На предстоящите избори именно тази активна част от българското общество би трябвало да утвърди своето легитимно представителство и да определи рамките на партньорство с местната власт. За да бъде изградена отново онази рамка на гражданското общество, която е намерила израз в стария площад на Брюксел и която някога е определяла градската среда на свободната инициатива в нашата страна.

Общественото мнение рядко възприема качествата на частната стопанска инициатива като основа за нейните успехи.

В същото време местните възможности за развитие традиционно остават недооценени.

home    top


© 2002 Още Инфо