Площадът на Стария град в центъра на
Брюксел е може би най-подходящата метафора за оптимално
съотношение между интереси и институции в гражданското общество.
Пространството на площада е формирано от няколко сгради. От едната
страна е сградата на кметството, която е по-висока от другите, но
се намира на същата линия, както и останалите. На отсрещната
страна е църквата. А всички останали сгради са собственост на
някогашните организации на занаятите и местната градска буржоазия.
Публичното пространство на местната власт в България се нуждае
болезнено от подобна устойчива рамка, включваща представителството
на тези институции и техния авторитет.
Досегашните избори за местни органи
на властта бяха до голяма степен масови. Представата на
политическите партии и на техните кандидати за избирателите се
свеждаше до голяма и безлична "електорална маса", чието внимание
би трябвало да бъде привлечено и удържано преди всичко чрез
някакви съвременни модификации на "психологията на тълпата".
Всички "изборджии", разбира се, непрекъснато говореха за
убеждаваща комуникация и за политически маркетинг, но в крайна
сметка залагаха най-големите си надежди на масовите призиви. И на
готовите да бъдат купени избиратели.
Промените в българското общество
са радикални
и може би затова остават до голяма
степен неоценени от масовото съзнание. През трудните за мнозина и
изпълнени с недоразумения "години на прехода" възникна и се
установи новата структура на съвременното българско общество. Днес
тя е доминирана от частната собственост, а най-динамичният елемент
на националното и регионалното развитие е именно частната
стопанска инициатива. Независимо от противоречивите оценки за
онези, които "спечелиха от прехода", общественото мнение ясно
различава и оценява новите условия за развитие на частната
инициатива като нещо добро и значимо.
В разстояние на сравнително дълъг
период от време в центъра на вниманието на политиците и
обществеността стоеше фигурата на т. нар. "крупен капитал". Именно
към него биваха ориентирани всички очаквания за подкрепа, развитие
и социална ангажираност.
Свръхочакванията към крупния
капитал
формираха множество митове и
съмнения, които не са и няма да бъдат преодолени скоро.
Общественото мнение винаги е възприемало прекалено активните
връзки между политическия елит и крупния капитал като риск. Но в
същото време изследванията показват, че самата представа за власт
в българското общество винаги се е изграждала по този начин - като
тясна и почти непреодолима зависимост между политиката и парите.
Частната инициатива сама по себе си
все още не е възприемана като основен фактор в общественото
развитие на страната ни. Доминиращите нагласи в общественото
мнение продължават да се свързват с държавата и с нейните
възможности да преразпределя парите на данъкоплатците според
представите на управляващия политически елит. Все още разбирането
за това, че държавата няма собствени пари, които може да "дава", а
всъщност може само да преразпределя публични средства, няма свое
място в общественото мнение. Може би точно поради тази причина
дискусиите за структурата и приоритетите на държавния бюджет
преминават като че ли встрани от общественото внимание. В
условията на ниска информираност и ясно изразени опасения от
разширяването на влиянието на крупния капитал върху управлението
на страната отношението към бизнеса продължава да бъде изпълнено с
недоразумения и подозрение.
Всичко това придоби различни
измерения на местно равнище. Местният дребен и среден бизнес
винаги се е ползвал с доброто отношение и дори със симпатии от
страна на общественото мнение. В същото време местните политически
елити бяха склонни да търсят подкрепа и съдействие от страна на
бизнеса
само по време на предизборна
кампания
Всеки опит за постигане на трайни
ангажименти и изграждане на прозрачна политика на партньорство се
натъкваше на мълчаливата съпротива на политиците. Частният бизнес
вече не желае, а и не може повече да поддържа досегашния модел на
взаимоотношения с политиката на местно равнище. Все по-настойчиво
през изминалите месеци представителите на дребния и средния бизнес
изискват прозрачност при финансирането на партиите, ясни правила
на играта и условия за ефективно партньорство.
Все още партиите не са представили
своите програми за местно развитие, които би трябвало да бъдат в
основата на предизборната кампания. Общите призиви за просперитет
вече не могат да привлекат вниманието и да спечелят подкрепата на
местния бизнес. В същото време високата степен на зависимост на
местната стопанска инициатива от дейността на общинската
администрация определя
необходимостта от заемането на
активна позиция
Време е местният дребен и среден
бизнес да заемат своето достойно място като активен субект на
местната политика.
Не навсякъде местните предприемачите
са готови да излъчат единна кандидатура, която да подкрепят.
Степента, в която бизнесът осъзнава общите си интереси, все още не
навсякъде е достатъчна предпоставка за търсене на пряко
представителство в местната власт. Но първите стъпки в тази насока
бяха направени чрез изграждането на първите форми на корпоративно
и браншово представителство чрез различни бизнесасоциации и
организации.
Дребният и средният бизнес има
определящо значение за развитието на местно и регионално ниво.
Именно затова доброто и перспективно местно управление ще може да
бъде определено само според степента, в която ще предостави
свобода за частната инициатива. На предстоящите избори именно тази
активна част от българското общество би трябвало да утвърди своето
легитимно представителство и да определи рамките на партньорство с
местната власт. За да бъде изградена отново онази рамка на
гражданското общество, която е намерила израз в стария площад на
Брюксел и която някога е определяла градската среда на свободната
инициатива в нашата страна.
Общественото мнение рядко възприема
качествата на частната стопанска инициатива като основа за нейните
успехи.
В същото време местните възможности
за развитие традиционно остават недооценени. |