Западът изрично не взе отношение, когато преди няколко месеца руският президент обяви, че оттук нататък ще събира властта в Русия в свои ръце. Когато в една от републиките, завършващи на ”-стан”, британският посланик напомни, че не е демократично да се разправяш с критиците си, като ги подлагаш на мъчения, убиваш или вариш живи, реакцията на Великобритания беше... да си уволни посланика.

И изведнъж екстремната реакция на самия Путин по повод протестите в Украйна разруши този невиждан международен комфорт. Защо? Моментна истерия или нещо по-дългосрочно? Ако Путин се беше просто изпуснал, руският външен министър Лавров нямаше да задълбочава нещата с поредица изказвания и статии, в които разгърна цяло ветрило критики към “Запада” и обвини ОССЕ, където Русия е пълноправен член, за упражняването на “двойни стандарти”.

Значи става дума за премислена, т.е. трайна политическа линия. А това показва, че на хоризонта се задава нова Русия. Това какво вече прави и ще прави тя ще оформи вкуса на идващата година. А онова, което тя ще прави, зависи от това как си представя света.

Бяхме забравили, обърнати вече в западна посока, как работи съзнанието на всички (може би с изключение на Елцин) руски владетели от Иван Грозни насам, които виждат света в категориите на игра с нулев резултат: ние настъпваме - те отстъпват; те настъпват - ние отстъпваме.

Русия можа да приеме отиването “на Запад” на страните от бившия Варшавски договор и на балтийските републики, защото те някак не бяха схващани като истински части от тялото на Съветска Русия.

Освен това Русия на Елцин се опитваше да премисли самата себе си като западна страна, основана на човешките права, многопартийната демокрация, върховенството на закона и пазарната икономика. Затова “озападняването” на бившите посестрими не се тълкуваше като тяхното преминаване в лагера на врага.

През 2004 обаче две сърцевинни, вътрешни за СССР републики - Грузия и Украйна, също дадоха сигнал, че искат да се озападнят. А дневният ред на Русия вече не беше онзи на Елцин. Западът постепенно се превръщаше в познатия враг и демократизирането на близки страни започваше отново да прилича на предателство.

Революцията в Грузия силно разтревожи както Путин, така и останалите президенти в бившия СССР. С протестите в Украйна руската параноя вече се възстанови в пълния си обем: врагът е в двора на къщата... Ограниченията върху публичните изяви, трескаво въвеждани в Централна Азия в последните седмици, са също опит за изграждане на дувари против вълната, минала през Грузия и Украйна. Дискурсът на всички без изключение руски телевизионни канали и вестници в последния месец се състои от няколко познати от студената война конструкции.

Първо. Всички демократични движения и революции от 1989. насам са плод на отдавна подготвян американски подривен план за избутване на Русия от Европа и Средна Азия.

Второ. След като това е отработено в по-далечната периферия, американските плановици вече провеждат своите действия в непосредствената периферия на самата Русия с цел обграждането й с прозападни и враждебни държави и армии. Според американските планове първо биват откъснати Грузия и Украйна. Следват Молдова, Беларус и Средна Азия.

Трето. Според всички до един руски експерти по “политически технологии”, изказващи се в медиите, това американско нахлуване става чрез финансиране на неправителствени и граждански организации, медии, фондации, центрове и други, чиято цел е да дестабилизират дадената страна и да манипулират населението в посока на революция.

Четвърто, това става по един координиран начин на територията на целия Запад и неговите медии. Според руските “политолози” на Запад няма нито една медия, която да не подкрепя напълно Юшченко и “юшченковци” и да не ругае Янукович

Пето, говорителите на руската власт поставят пред страната си съвсем конкретна цел, която няма нищо общо с предишната идеология Русия да стане западна страна. Напротив. Мисленето днес върви по следната линия: Западът подмамва народите не само с парите си, но и със своите ценности, които опакова атрактивно и умело пропагандира. Целта на Русия е и тя да изработи свои ценности, конкуриращи “западните”, и да ги пропагандира така умело, че да даде отпор на нахлуването на Запада на собствена руска територия.

Защото, шесто, всички анализатори и наблюдатели по руските тв екрани задават следния въпрос: Кога е нашият ред? Кога инспирираните от американците “революции” ще нахлуят и в самата Русия, след като вече стигнаха Украйна?

Когато се разбере, че тези шест точки оформят мисленето на руските власти, става ясно каква е същината на реакциите по повод Украйна и какво предстои да се случва.

Много е важен и начинът, по който се конструира новата руска идеология. Както и съветската, тя е изградена върху плътна тъкан от лъжи, измислици и полуистини, които се допълват една друга и чиито автори изобщо не се интересуват от публично разобличаване във века на мигновената и всеобща достъпност на информацията.

В идващата 2005 Русия очевидно ще се реконструира върху основата на този дискурс и онова, което предстои на всички ни, е някакъв вариант на втора студена война. В очите на руснаците разширяването на демокрацията ще е настъпление на Запада и следователно отстъпление на Русия. Русия ще се опитва да удържа настъплението на някакъв безопасен рубеж, като междувременно работи трескаво по създаването на свои ценности, които да противопостави на “западните” такива. В различните международни организации Русия и “Западът” ще се блокират взаимно, а някои такива организации могат и да се лишат от руско присъствие. За да разберем всъщност какво става и ще става, е добре да не тръгваме по пътя на световните конспирации и да си припомним един прост факт, който доста се обсъждаше в началото на прехода, но впоследствие позаглъхна. А именно едно е положението, когато дадено общество живее 40 години в комунистическа система, друго е положението, когато става дума за 70-80 години.

Когато падаше Берлинската стена, огромни човешки маси в трудоспособна възраст в Източна Европа имаха ясен спомен за нещата преди комунизма. И беше сравнително лесно да се възстановят предишни начини на мислене, ценностни системи, трудови навици. Когато две години по-късно Елцин се покатери на танк, за да спре преврата в Москва, в Русия бяха минали 74 години и никой нямаше идея как се правят нещата извън комунизма. Алтернативният на комунизма светоглед, ценностна система и обществен модел трябваше да бъдат научавани като нещо напълно ново и непознато.

Страните, които имаха реален спомен и предишен опит в демократична и индустриализирана среда, първи станаха “европейски”: Чехия, Полша, Унгария, Словения, балтийските републики. Страните, в които предкомунистическият опит беше селски и авторитарен или където имаше нерешени междуетнически вендети, се подредиха във втората вълна: Словакия, България, Румъния, следвани на известно разстояние от страни като Македония, Сърбия и Хърватия.

Онова, което става от миналата година - и очевидно предстои да се случва и през идващата 2005, е Третата вълна. В същинските съветски общества са били необходими петнадесетина години, за да бъде компенсирана - с научаване и осмисляне - липсата на предишен опит. Дошло е времето тези общества също да решат да се “озападнят”. На избори се появяват реални прозападни алтернативи, властите фалшифицират резултата, следва масов протест и падане на следсъветските лични режими, оглавявани от бившите местни ръководители на КПСС.

През 2005 предстоят избори в три от петте средноазиатски републики и в Молдова, както и още избори в размирни общества като украинското. Подредени са цяла поредица от възможности съответните нации да поискат решителна демократизация и следователно назряват още Грузии и Украини на собствено съветска територия.

През идващата година светът и България като негова част ще трябва отново да се учи да живее с една Русия, която вижда директна заплаха за своето съществуване в разпространяването на универсалните човешки права и на обществените модели, изградени на тяхна основа. Тази Русия за разлика от предишната не е страна, тръгнала в същата посока като всички останали, но придвижваща се по-бавно и объркано поради вътрешни свои проблеми. Тази Русия не иска да се превръща в онова, което едно време Филип Димитров нарече нормална страна, и изобщо не върви по посоката на западния тип отворено общество.

Руснаците няма да могат да измислят някакъв пакет ценности, който да противостои на “западните”. Това не е възможно, тъй като човешките права и свободи не са регионални, а универсални. Те принадлежат на хората като човешки същества независимо от тяхната религия, история или етнос и затова ще продължават да са привлекателни за народите от бившия СССР. В съчетание с възстановения манталитет на обкръжена крепост това ще направи Русия още по-неустойчива пред натиска на Третата вълна. Като резултат от неспособността си да се справи Кремъл ще става все по-непредсказуем субект на световната сцена и следователно все по-дестабилизиращ фактор. Илюстрирайки отново нещо, позабравено в истерията покрай войната с тероризма: че само демокрациите са стабилни, а всички до един авторитарни режими създават несигурност.

Онова, което може и трябва да се прави, е да не бъде допусната самоизолацията на Русия и нейното изпадане извън сдържащите я международни организации и договори. Но това не бива да става на всяка цена. Народите вътре в бившия СССР - днес Украйна, утре други - не бива да бъдат изоставяни заради запазването на благоразположението на Москва. Така ще бъде даден пореден шанс и на самата Русия да помисли по-конструктивно по въпроса коя е тя, в какво вярва, за какво се бори и какво иска да се случи.