31-01-2007

>> Продължение от нулевия брой на печатния седмичник ОЩЕ инфо, днес - по сергиите

Вгора част

Готов съм да повторя под клетва всичко, което знам около убийството на Надежда Георгиева

отпечатана в първия брой на хартиения седмичник ОЩЕ инфо, който е по сергиите от тази сутрин

Трудно ми е да съдя каква част от многото и разнообразни факти, които Илиев ми разказа в този продължил няколко часа разговор, той е споделил и пред Висшия съдебен съвет (ВСС). Най-вероятно доста, тъй като не друг, а точно Николай Колев се опасяваше, че ако Илиев е казал всичко, което знае, той може да бъде убит, а същото може да се случи и с някои от разпитваните от него свидетели: споменаваше по-специално шофьора на Филчев. Самият Колев бе абсолютно убеден, че главният прокурор е физическият убиец на Надежда Георгиева – и поне по мое мнение знаеше за този случай много повече, отколкото споделяше. Споменавал съм нееднократно за последната си среща с него, проведена броени дни преди да го убият – и за това, че за пръв път каза директно, че животът му е в опасност и че очаква да му „скочи” Алексей Петров, добре облечен бизнесмен и председател на Асоциацията на бившите барети. (Същият впрочем е работодател на Надежда Георгиева – и съм убеден, че здравата връзка между него, Филко Славов и Филчев се дължи и на общата тайна, скрепена от знаенето на факти около това убийство.)

Не съм споменавал обаче поводът, по който се състоя тази среща. На нея Николай Колев ми предаде един документ, пряко свързан с убийството на Надежда Георгиева – а именно жалба на Димитрина Калайджиева, по-късно обвинена за убийството, до тогавашния шеф на отдел “Следствен” към Върховна касационна прокуратура Павел Павлов. В жалбата се описва начинът, по който тя е била разпитвана в Института по криминология от група следователи, начело с един от следователите по пропадналото дело за убийството на Андрей Луканов. (Либийското правосъдие се позовава именно на действията на този слезовател, за да изтъкне аргумента, че и в България се използва насилие при разпит на свидетели.) В тази ръкописно написана и съответно подписана жалба се посочва, че Калайджиева и съпругът й са разпитвани повече от 18 часа без адвокат, като върху нея е упражнен драстичен натиск да признае, че тя е убила Надежда Георгиева. Натискът е предизвикан от добросъвестно дадените показания за факти от живота на убитата; за участието на адвокатката Георгиева в незаконното прехвърляне на наследството на Андрей Конфорти (син на Роза Георгиева) на трето лице; за близките й връзки с главния прокурор Никола Филчев и други висши магистрати; за правените от нея тайни записи на разговори с тях, свързани с даване на пари при очевидно корупционни цели; за конкретни случаи, при които Никола Филчев е получавал крупни суми от убитата.

Разпитът е протекъл привидно добронамерено до споменаването на тези факти, след което Димитрина Калайджиева е била обиждана, заплашвана, многократно насилвана да признае, че тя е убиецът и че причината за убийството е лесбийска ревност (при това, забележете, нито жертвата, нито евентуалната убийца са имали хомосексуални наклонности). Била е подлагана на разпит с детектор на лъжата относно обстоятелствата за смъртта на Надежда Георгиева, които са й били разказани с подробности непосредствено преди това, била е удряна, предлагано й е да скочи през отворения прозорец на стаята, в която е била разпитвана. По-късно и срещу нея, и срещу съпруга й Пламен Калайджиев е повдигнато обвинение за убийство. Калайджиев е бил екстрадиран от Чехословакия и е държан 18 месеца в следствения арест, като е разпитван само два пъти, и то към края на този период – от него също е искано да прехвърли цялата вина върху вече покойния Николай Колев.

Това, което се премълчава във връзка със сегашния ход на съдебното дело, е и фактът, че освен купищата процесуални нарушения то е било оставено „на трупчета” до последния възможен момент – и би продължавало да си стои така, ако последните изменения на процесуалния кодекс не даваха възможност делото да бъде вкарано в съдебна зала по искане на самите обвиняеми – след изтичането на всички допустими срокове. Случаят е точно такъв.

Съдът е мястото, където могат да се обобщават и преценяват фактите, свързани с това повече от странно и повече от срамно дело. И в случай, че съдът реши, съм готов да заявя под клетва всички свързани с него обстоятелства, които са ми известни. Много интересно е обаче защо след толкова публично изнесени данни за неговата съпричастност Никола Филчев не е сред обвиняемите, нито дори сред свидетелите по делото. Би било интересно да се знае дали поне е разпитан – в което силно се съмнявам.

Имам обаче един съвет към тези, които силно се надяват и това дело да бъде „смачкано” – главни виновници са не Филчев и неговата шайка прокурори с окървавени ръце, а тези, които ги търпяха и обгрижваха, които в крайна сметка не се посвениха да го направят посланик – само и само да е колкото се може по-далеч. И моят съвет е: приберете си го, докато е време. Делото за убийството на Надежда Георгиева е доказано сред случаите, които предизвикват неговите налудни пристъпи. В по-добрия вариант той може просто да офейка и да се спотаи някъде, примерно в Беларус или в някоя израелска клиника, но в по-лошия може да предизвика такъв скандал, че да се чудите откъде ви е дошло.