|
Първа част
отпечатана в нулевия брой на хартиения седмичник ОЩЕ
инфо
Четете
втора част в утрешния първи брой на новия
европейски седмичник!
Миналата седмица Никола Филчев, бивш главен прокурор на
България и настоящ неин посланик, отново попадна в
центъра на медийното внимание. Причината е не по-малко
екзотична от предишния такъв прецедент, когато бе обявен
за национално издирване, тъй като упорито отказваше да
се яви на инициираното от самия него дело, псуваше
журналисти по телефона и се правеше на плод-зеленчук.
Този път двама свидетели: по делото за убийството на
ямболската адвокатка Надежда Георгиева – Ганка Колева,
вдовицата на покойния висш прокурор Николай Колев,
показно разстрелян в битността си на основния противник
на Филчев в средите на магистратите, и Пламен Симов,
депутат от ВНС и президент на Моряшкия синдикат,
преследван по всякакъв начин от главния прокурор заради
твърдението, че прикрива разграбването на „Океански
риболов” – заявиха пред съда и под клетва, че
персоналният убиец им е известен и че името му е Никола
Филчев – и нека повторим за тези, които запушват уши:
бивш главен прокурор на България и настоящ неин
посланик.
Тази на пръв поглед сензационна новина бе някак си
срамежливо поднесена – повечето медии само я споменаха
между другото или направо я подминаха. За което –
обективно погледнато, би трябвало до има две възможни
причини. Първата е, че причастността на Филчев към
убийството на Надежда Георгиева изобщо не е новина. Това
е многократно обговаряна и дискутирана тема поне от
четири и половина години насам, засегната е много
сериозно в откритото ми писмо до министъра на
правосъдието Антон Станков и разгорялата се вследствие
на него медийна шумотевица; по този повод ВСС изслуша
показанията на бившия следовател по делото за убийството
Илия Илиев; непосредствено след убийството на Николай
Колев самият аз дадох показания в Дирекция „Национална
полиция” в присъствието на нейния директор и на главния
секретар на МВР Бойко Борисов, а след това и в
Националното следствие – в които една от основните теми
бе убийството на Надежда Георгиева и възможността
Николай Колев да е бил убит, именно за да се прикрият
следите от това убийство.
Прочее един въпрос, от който новият главен прокурор би
трябвало да се заинтересува – къде ли са сега тези
показания и придружаващите ги документи?
Дали са инкорпорирани към делото или просто по незнайни
причини липсват?
Втората причина е по-сериозна и се състои в простичкия
извод: ако бившият главен прокурор се окаже освен всичко
друго и убиец (или поръчител на убийство), то това е
преголям резил дори за България и някой трябва да поеме
отговорност за този резил. Това би означавало, че
ключова правоохранителна и правораздавателна институция
е била оглавявана в течение на седем години от
престъпник, което е било публична тайна и въпреки това
всички държавни мъже са се посвивали и премълчавали. И
че този престъпник след приключване на мандата си,
вместо да понесе съответната отговорност за действията
си, е изпратен с указ на българския президент да
представлява България като неин посланик.
Подобна ситуация предполага и подобен отказ от
публичност.
Предполага за съжаление и нещо повече – възможността
процесът за убийството на Надежда Георгиева да бъде
смачкан, обвиняемите, държани с години по арестите без
каквито и да е годни доказателства, да бъдат пуснати;
престъплението, приписано на неизвестен извършител, и
следва познатото:
„Случаят е приключен, забравете”
А това не бива да се допуска – най-малкото защото не е
първият случай, който би приключил така, нито пък е
първото и единствено престъпление на Никола Филчев. Да,
изричам думата престъпление и държа на това. Ако
на Филчев не му харесва – нека ме съди.
Но няма да мълча – и ще използвам всички средства, за да
кажа публично това, което знам по този случай – както и
по тези за убийството на Николай Колев и самоубийството
на Николай Джамбов.
Не знам дали главният прокурор собственоръчно е убил
Надежда Георгиева или само е поръчал тя да бъде
премахната, но истината е, че неговата съпричастност към
това дело е не само очевидна, но и очевадна.
Ще посоча само един факт: докато той бе главен прокурор,
делото бе засекретено с най-високата възможна степен на
секретност, допустима по закон само за дела, които пряко
засягат националната сигурност на България. В
предсъдебната си фаза същото дело е наблюдавано от
петима прокурори от ВКП – също изключителен прецедент,
по него се сменят трима водещи го следователи, все по
искане на прокуратурата. Разговарях с един от тях –
покойния Илия Илиев, който
почина пред кабинета на новия главен прокурор,
очаквайки среща с него. Сигурен съм, че е искал да
сподели подробности именно по това дело – и че
свързаните с това вълнения са сред причините за неговия
инфаркт: тези подробности имаха – меко казано –
драстичен характер. Илия Илиев посочи цял куп
процесуални нарушения, свързани с това дело, за чийто
ход между другото е бил викан да докладва едва ли не
всекидневно на главния прокурор. Сред тях и абсолютно
скандални: бил е притискан да повдигне обвинения срещу
лица, за които няма безспорни или изобщо няма
доказателства – като един от тях е не друг, а убитият
по-късно Николай Колев – и като срещу това му е
предлагано назначение във ВКП. И нещо много
симптоматично: Илиев се оказа свидетел на една от
прословутите нервни кризи на Филчев. Главният
прокурор изпаднал в нея, след като научил по телефона за
пълното фиаско на заведените срещу Николай Колев дела –
и за това, че съдът го е оправдал и възстановил на
работа като висш прокурор.
След като се поуспокоил, Филчев съвсем откровено поискал
от Илия Илиев да „смачка” това дело. Едва ли е необходим
кой знае какъв интелект, за да се види чрез тази реакция
връзката между оцеляването на Николай Колев от
поредицата съвсем откровено базирани върху нарочно
проведени активни мероприятия дела, заведени по
нареждане на Филчев – и опасенията на главния прокурор
от развитието на делото за убийството на Надежда
Георгиева. Очевидно Николай Колев е знаел достатъчно
подробности по този случай, за да бъде пределно опасен –
и точно затова и неговото оцеляване се е оказало само
временно.
В разказа на Илия Илиев впрочем имаше и други, крайно
смущаващи подробности. По неговите думи при
разследването е било установено, че между главния
прокурор и убитата има връзка от интимен характер, че
само дни преди убийството те са били заедно в една
планинска хижа и между тях е имало сериозен конфликт,
свързан с насилствени действия от страна на главния
прокурор. Бе изведен и основният мотив – функциите на
Надежда Георгиева като основен посредник между
прокуратурата и платежоспобни заинтересовани лица – и
структури на организираната престъпност включително,
които търсят прокурорски чадър за дейността си или
възможност да бъде „смачкано” някое неудобно за тях
дело. Проблемът е, че тя тайно е записвала разговорите
си с висши прокурори по подобни теми – като се е
надявала да използва тази информация като гаранция за
собствената си сигурност – а може би и като възможност
за притискане на конкретни прокурори в случай на нужда.
След смъртта й тези записи изчезват, съответните файлове
в нейния персонален компютър са заличени. От други
източници по неговите думи обаче имало данни, че и
самият Филчев нееднократно е получавал сериозни суми от
Надежда Георгиева.
В продължението утре четете как е провеждан разпитът на
Димитрина Калайджиева, обвинена в убийството на Надежда
Георгиева
Продължение >> |
