|
|
В
брой 8 от 2003 г., младият читател на “Про&Анти”
- Емил Миланов
отправя към мен три въпроса.
Тук ще
отговоря на
първия от тях – за предложението да се понижи възрастовата граница,
при която се придобиват избирателни права. На останалите два
въпроса бих отговорил в две отделни статии, а не в кратки
отговори, ако редакцията на “Про
&
Анти” е така любезна да ги помести. И въпросът за демократичното
редуване във властта и “сагата” на мавзолея изискват повече място,
колкото и лаконичен да е човек.
Отговорите на тези въпроси ще предложа и на интернет сайтовете
www.oshte.info
и
www.bsdp.bg
Още
през 2000 социалдемократите от БСДС и БСДП приеха в програмата си
– “Социалдемократите - реформисти в зората на новия век” - тезата,
че се застъпват за понижаване на възрастта за придобиване на
избирателно право.
Избирателният корпус в България е силно дебалансиран “в полза” на
хората от третата възраст. Без да претендирам за абсолютна
точност, бих казал, че от около 6 000 000 избиратели “в
наличност”, някъде към 2 400 000 са пенсионери. Не става дума за
някакво негативно отношение към хората от която и да е възрастова
група. Просто виждаме, че съществуват и специфични генерационни
противоречия, които не могат да бъдат нехайно отминати.
Младите хора във възрастта от 16 до 18 години имат специфични
интереси, които в момента изобщо нямат как да защитят. Тези
интереси са свързани с цялостното им бъдеще – с възможността им да
получат адекватно образование и добра професионална квалификация.
През всичките вече повече от 13 години на т. нар. “преход”, точно
младите хора платиха най-високата цена. У нас действително е
прието най-много да се ожалват пенсионерите, поради мизерните им
пенсии. Ако обаче направим един обективен анализ, ще видим, че
младите хора са в най-неблагоприятно положение. В България винаги
не достигат парите за образование (на всичките му нива) и за
професионална квалификация. Това са мини, заложени пред бъдещето
на млади хора, които нямат право да санкционират
“сапьорите-политици”, които са се “поглрижили” за тях по този
начин, тъй като не са навършили определената в закона възраст.
На
шестнадесет години младите българи вече могат да бъдат подвеждани
под отговорност. В момента българските граждани на възраст между
16 и 18 години се третират като “непълнолетни”, а не като
“малолетни”. Те имат същите документи за идентичност, като
по-възрастните от тях. Във възрастовия интервал от 16 до 18
години, според Кодекса на труда, младите българи могат официално
да постъпят на работа, ако вземат разрешение от съответната
Областна инспекция по труда. Въпреки всички резерви на
по-възрастното поколение, голяма част от младите хора в тази
възраст се отличават с висока осведоменост и много по-голяма
способност да се информират, в сравнение с “третата възраст”.
Младите хора между 16 и 18 години са си новото “информационно
поколение”, и е повече от некоректно да поставяме под съмнение
способността им да преценяват трезво за кого да гласуват.
Въпреки това, те са длъжни да наблюдават от страни, как едно
генерационно мнозинство предрешава техните съдбини. Срещу това
обикновено се издига аргумента, че младите хора между 16 и 18
години не са достатъчно “зрели”, за да упражняват право на глас,
че те не са способни да преценяват рационално на кого да дадат
доверието си. Дори хора, които са искрени демократи с добър
политически стаж изказват съмнения, че младите ще подсилят
измислени политически формации, като “Гергьовден” или пък ще
изберат Слави Трифонов за президент. Ние обаче сме свидетели, че
“зрелите”
поколения в България вече дадоха достатъчно примери за ирационално
гласуване.
Гласовете на 2 400 000 акуратно гласуващи пенсионери се лашкаха
“ха на ляво, ха на дясно”, за да ни ощастливят на последните
избори с най-емоционалния, най-ирационалния и в крайна сметка
най-наивния вот в цялата история на Втората република в България.
Гласовете на 16 – 18 годишните не могат да надделеят над тази
огромна и бих казал – от гледна точка на теориите на риска –
КРИТИЧНА маса. Тези гласове биха могли само да коригират
представителството в парламента.
От тази гледна точка, би било съвсем обосновано да се даде право
на глас на българските граждани на възраст от 16 до 18 години.
Много
хора с политически опит казват – добре, но младите хора по принцип
не гласуват. Въпросът дали ще упражниш правото си на глас, след
като то не е задължително (в много държави, в това число и в
съседна Гърция гласуването е задължително), е въпрос на личен
избор. Но първо трябва да ти е дадена възможността да направиш
този избор. На последните избори бяхме свидетели на откровени
процедурни пречки, поставени, за да затруднят студентите да дадат
гласа си. Като се абстрахираме от забавните оправдания на
коалицията “ВМР-Гергьовден”, че това било причината да не влязат в
парламента, трябва да признаем, че това е един показателен
прецедент. Младата генерация, колкото и общо да е това понятие, е
в неравнопоставено положение и спрямо “зрялата възраст”, а и дори
спрямо “третата възраст”, въпреки широко разпространените
противоположни гледища в обществото.
Далеч
съм от мисълта да идеализирам който и да е от “генерационните
пластове” на нашето общество. Последните година–две дадоха
христоматийни примери на млади хора, докопали се до високи позиции
в изпълнителната и законодателната власт, които демонстрираха
арогантност, всезнайковщина и неудържим стремеж към неприкрито
лично облагодетелствуване. Те обаче не са типичните млади хора на
България. Типичния млад човек в България има приличен
образователен ценз и/или професионална квалификация, но не може да
си намери работа, защото всеки иска “поне” три години трудов стаж.
Младите хора в България имат всички шансове от училище или от
студентската скамейка бързо–бързо да се наредят на опашката за
безработни (приказките за това как едва ли не всички млади хора ще
започнат собствен бизнес вече не топлят никого, защото вЕрващите
свършиха). Ако все пак младият човек си намери работа,
вероятността да му бъде обяснено, че е още млад и не му трябват
осигурителни вноски или че може да работи извънредно без да му се
плаща (пак защото е млад, е над 50 процента. С други думи – сивата
икономика е готова да го поеме. Чудесна перспектива от гледна
точка на някои наши пишман либерали и/или последователи на пастор
Шамбак.
След
като едва ли някой може мигом да даде рецепта как да се справим с
горните проблеми, бихме могли поне да дадем на тези, които ще са
потърпевши от тях правото да участват в политическия живот.
Веднага някой ще размаха факта, че в много държави пълнолетието се
достига на 21 години, а 18 годишната дъщеря на Джордж Буш няма
право да пие бира. Същите аргументи са били представяни и когато е
било давано право на глас на 18 годишните. Е, за любителите на
любопитни факти ще съобщя, че в Швейцария има един кантон, където
правото на глас се придобива на 14 годишна възраст. Ние сме
по-умерени и предлагаме тази граница да се постави на шестнадесет.
Горният текст беше любезно публикуван с известни съкращения във
вестник “Про&Анти”,
брой 10 (586), 6 – 12 март 2003 г. Надявам се, че никой не
възприема тази публикация като партийна пропаганда – едва ли точно
БСДП би могла да се облагодетелства особено от една такава промяна
в българското избирателно право. Още повече, че поне аз съм
принципен противник на приемането на конюнктурни закони –
измислени днес заради една политическа сила, утре те се обръщат
точно срещу нея. Тук става дума за възможността да се даде троха
справедливост на поколението, което (поне според мен) страда
най-много от извращенията, с които се сблъскваме ако не ежедневно,
то ежеседмично. Възползувам се и от възможността в “Oще.инфо”
да се поместват малко по-обемисти текстове и да представя по-долу
данните от едно изследване на
MBMD
за това кой как е гласувал на първия тур на президентските избори
през 2001.
Нататък>> |
