Всеки си има своето минало – срамно, безсрамно, славно, безславно…

Народите, държавите и те си имат своето минало…

България, разбира се (има си хас!) може да се гордее с близкото си минало…

За страдащите от амнезия ще припомним, че това минало се състоеше от бодри партизани, вмирисани на лук и вкиснало, слезли от горите, където бодро са обирали мандри и са се крили, ама много са се крили, даже, когато не са ги търсили.

Това минало се обитаваше от въшливи ятаци на вмирисаните партизани, които заедно с партизаните (въшливите до вмирисаните, все в единен строй) изхвърляха с пролетарска омраза от собствените им къщи им буржоата, щото ухаели на сапун и парфюм (хич жив чиляк без гад бива ли) и затова им престъпление ги заточваха, разстрелваха, изселваха, въдворяваха по концлагери и затвори.

За да строели ЖИВОТЪТ НОВ. Животът, който започва с победа на въшливите и вмирисаните над префинените и учените.

Хак да им е.

Въоръжен със сопа или тояга, а когато го изискваше Партията (на въшливите) - и с калашников, въшливият построи вкупом със себеподобните си едни текезесета, в които и козите ревяха от мъка, едни заводи, бълващи (такива горди пушеци и сажди, че чак да се закашляш от умиление), едни празни магазини, в които “пускаха” от време на време разни луксозни стоки - например тоалетна хартия за небивала радост на гражданите, подредени в безкрайни опашки пред магазина, в който нещо са ”пуснали” ,.

Въшливите се поизчистиха малко от гадта, научиха се да не се дърлят на обществени места, когато не ги сърби.

И построиха реалния социализъм, в който човек звучеше гордо, ако беше се изхитрил да се снабди с тоалетна хартия.

Над цялото това великолепие бдяха (да не ни го откраднат завистливите империалисти) смелите Разведки, обучени в Москва, Разведките, които денонощно слухтяха и да не се е промъкнал враг, диверсант, да вземе, че да ни открадне реалния социализъм с все луксозната тоалетна хартия и да ни натика в омразния капитализъм.

А над Разведките, дето бдяха, като майка орлица бдеше пък Баш Разведката, най-разведката, (Е-бати разузнавача, дето вика Иво Беров) самият той – Бригадира на всички разведки - Бригадир (това звучи гордо!) Аспарухов (е-хеее)!

Обаче, времената се менят и по едно време малко се объркаха. И ние взехме, та си позагубихме нейде из дупките на Времето срамното, безсрамното, славното, безславното соцминало.

Загубихме, ама НЕ – щото Е-бати разузнавача (дето вика Иво), Баш Разведката, най-разведката бди! И не само бди, ами като баш кука изтегли от една от дупките на Миналото един бивш цар и с него Новото време! И дойде пак Новото време...

(Да строим Животът Нов на старите въшльовци.)

Дето викал един от тези среди:

К’во си ме зяпнал, бе! АРЕ!