|
|
Тази неделна
вечер (30 март 2003) бях с приятели в Stadsschouwburg
театър в Утрехт и имах удоволствието да гледам
“Квартет”
на Сфумато ( по
“Опасни
връзки”
-Les Liaisons Dangereuses).
Валмон на
Владимир Пенев - хищен, но и нежен, циничен, но и изгубен,
арогантен, но и влюбен, студен, но и страстен …един съвсем
истински Валмон!
Костюмите на
Никола Тороманов и Даниела Ляхова обединяваха в едно строгия
калугерски стил на расото, елегантността на макси палтото и
страстта на черните жартиери.
И... музиката на
Асен Аврамов - равномерното кап-кап на топяща се ледена висулка,
което ..."кап-кап",
заедно със сълзите по отминаващото време, събужда спомените
отпреди зимата , събужда спомените на водата от планинския поток,
затворена в красивото парче лед… и …кап-кап-кап… прелива в
страстно ... танго... Ех!
Хореографията
заслужава възторжени думи, ама - ха де- като бледнеят всичките
пред този танц на дългите черни маси, които изплуват на сцената
като операционна зала, ковчег и любовно ложе на греха
едновременно, сблъскват се, катурват страсти, грехове, желания и
като в цветен калейдоскоп обръщат всичко и пак го наместват.
И прекрасната -
зла, надменна, цинична, но всъщност уплашена, ама съвсем по женски
уплашена от идващата старост маркиза на Жорета Николова - как само
играе тази жена,ей! - (гледал ли е някой "Есенна соната" с нея?) и
невероятните Светлана Янчева, Ана Пападополу, Надя Конакчиева и
Даниел Рашков... Но какво да ви говоря - идете и вижте- питах ги -
играят го в все още в София в театър "Сълза и смях”…
Но за
“Квартет”
да ви кажа... -
гледах го и си мислех:
много френска работа, това само французи могат да го оценят:
еротика и нежност, любов и омраза, отмъщение и страст са така
оплетени, както само французите могат да ги оплетат.
(Всъщност,
който познава френската култура, не би трябвало да се чуди на
френската позиция за Ирак - надменност, комплекс за малоценност,
гордост и предразсъдъци- всичко това не е само на театралната
сцена на моята любима Франция - Франция на Ширак - това е маркиза
Мертьой.
Мислите че е
безпардонна, че е коварна, че е нагла? Да, безспорно! Но тя е и
УПЛАШЕНА, тя завижда на младостта на Америка, завижда на кръвта,
която вече не кипи с онази страст в нейните жили... една уморена,
една нещастна маркиза Мертьой - това е днес горката Франция.
Малко
благородство, малко смелост биха направили от блестящата,
остроумна, все още красива маркиза една
чудесна приятелка,
но не - завистта я гризе, страхът я е обсебил,
лицемерието я разяжда
и
тя се превръща в
противна вещица, а можеше да бъде очарователна дама, която да буди
въздишки и любовни трепети.(Еееххх...всеки избира сам в какво да
се превърне...)
За
малко да забравя в цялата възторжена тирада да спомена с
благодарност и възхиищение името на режисьора - Явор Гърдев.Разменихме
няколко думи с него и артистите след спектакъла, та ми се затвърди
убеждението, че само готини хора могат да правят готини неща.
|
