|
Изскача от храстите като заек
спира за малко и хуква
Сам си разкъсва нишките паякът
пуловера сам се изхлузва от куките
Кълбото се връща обратно в кутията
Тежко, кълбесто и космато
Остана само голата шия
и пръстите опрени в земята
Топлина, от която се пръска мозъкът
уста, която събира лигите си
Няколко червея в костта оглозгана
Очи, които не могат да мигат и
кожа, която се свлича надолу,
Въздух, одраскан от счупени нокти
Шум от един прекатурен стол и
едно съществуване за осем котки

Това не е фея, не е и котка. Не е заек.
Това е тритон. Саламандър.
Земноводно, не бозайник.
Заснел го е авторът на Третото
стихотворение за Феята, а в кадър се вижда пръста на онзи, който е
написал Първото и Второто. Защо снима такива неща?
Защо дишаме? |