ВТОРО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ФЕЯТА
Тя не беше обикновена: Имаше белег на слабините си Една изпъкнала вена И синини под очите
Тя не беше обикновена Изглеждаше някак настръхнала. И дали
защото беше студено се превръщаше в пара дъхът й
и ставаха думите
някак кълбести – нищо не й се разбираше Овчи кожи, вой на вълци, Вир
вода и кръв от вапмпири
Плесница от нищото, пот от бедрата Локви в
кишата, учудено мигане Следи от още мокри крака и недочетена книга
После извадка от разписание Далечен спомен от тъмна провинция
Влакът е спрял на междинна станция Нито Оряхово, нито Илиенци
Чува се само воят на вълци но мирише на овчи кожи И пътниците са
сякаш накълцани От някакъв много нащърбен нож и
са побледнели, сякаш
изпити От караконджули и вампири Уморени, много зли и Останали
почти без сили.
Тя опитва да се промъкне Точно тук е нейната спирка
Мъкна куфара , мъкне си мъката покрай железничарското свиркане
Вената й се е подула Ръбът на куфара удря таза й Тръгва от
нулата, стига до нулата И си припомня какво са й казали
После се
мъчи да го забрави То беше нещо обикновено Като звук на заключена брава
и Мокри стъпки в етажа приземен
които вече са позасъхнали Дори
няма нужда да бъдат мити Като кълбеста пара на пътя и Като дъха с който
бяха увити |