|
|
Десните сили
трябва да се обединят срещу реформиралите се комунисти, или
нереформиралите се социалисти, или както там се наричат всичките
те. Защото сме заплашени от реставрация на комунизма.
Това ново
политическо послание
на СДС беше
очертано от сегашната водачка на Съюза със следните пътеводни
слова:
Голямата
политическа цел е да не допуснем промяна в пътя на България.
Права е, много е
права сегашната водачка на СДС. Тези думи не са кух лозунг, макар
да звучат така. Те не са предизборно заклинание, макар да звучат
така. Те не са и пропаганда, макар да приличат малко.
Опасността от
промяна в пътя на България си е съвсем истинска. Тя се проявява в
точно определени политически действия, дължи се на точно
определени политици, които си носят съвсем (или поне би трябвало)
своите точно определени отговорности.
Съвсем, ама
съвсем истинска е опасността някой реформирал се, недореформирал
се особняк, или пък Особа някаква например, да вземе да назначи за
координатор на силовите министерства генерал, свързан с бившите
тайни служби и КГБ. И като следствие бъдещите ни съюзници да
преразгледат влизането ни в НАТО. Ето така пътят на България,
налучкан след толкова мъки и напразно пропиляно време, може да
бъде подменен.
Тази опасност
отмина, засега. Което не значи, че този, който я създаде, няма да
създаде и друга.
И за сведение на
господата Стефан Софиянски, Филип Димитров, Петър Стоянов и прочее
десни обединители, а също така и за сведение на сегашната водачка
на СДС тази опасност я създаде господин, който няма нищо общо с
комунистите. Той е цар по форма, иска да стане цар и по
съдържание, а освен това всичките му предци чак до Луи ХІV са все
царе, или поне контове, виконтове, херцози, хероцогини, графове и
всякакъв вид хидалгове, тоест все хора, които по никакъв начин не
могат да бъдат определени като реформирали се комунисти или пък
недореформирали се социалисти.
И за сведение на
антикомунистическите обединители Особата, която опита да подмени
правия, десен път на България, не се нарича Сергей Станишев. Нито
пък се нарича Георги Първанов. На тази особа й викат Симеон Сакс
Кобургготски. Колкото и да не й се вярва на госпожа Михайлова,
точно Георги Първанов се обяви против назначаването на Бригадир
Аспарухов. И колкото и да звучи невероятно, неправдоподобно,
невъзможно, небивало, нечувано, неприемливо и потресаващо,
Софиянски не се
противопостави на Бригадирското назначение.
Може би защото
доскоро беше съюзник на жълтите и не му пукаше чак толкова за
антикомунизма и подмяната на пътя. А сега, когато вече не им е
съюзник, или не чак толкова, то взе, че изведнъж му пропука. Което
нещо никак не е предателство, както разясниха журналистическите
блондинки и придворната мадам госпожа Ембиемди. То е гъвкавост. Те
е нещо като па де дьо, ама само за един. Като танго д аморе без д
аморето. Или, както би казал Бойко Борисов, като онова нещо в
целофан, но без целофан. Защото целофанът се слага само при
избори, за да не се гнусят привържениците при гласуване. Ако пък
говорим за политика, а не за нещата в целофан, то просто е
задължително да се види коя партия крепи властта на мадридското
недоразумение и създава опасност от подмяна на верния десен
български път.
За сведение на
госпожа Надежда Михайлова, но малко повече за сведение на господин
Филип Димитров, а най-вече за сведение на господата Стефан
Софиянски (тоя, дето допреди месец искаше съюз с жълтите ) и на
господин Петър Стоянов (тоя с разгромените авари, дето се отрече
от СДС преди президентските избори) партията, която подкрепи,
издигна и продължава да крепи на власт господин Симеон Сакс
Кобургготски (тоя, дето все се мъчи да подмени пътя на България)
се нарича не Българска социалистическа партия (реформирала се
комунистическа или нереформирала се социалистическа ), а НДСВ.
Тоест Национално
Движение Симеон Втори.
С обещанията си
НДСВ надмина и комунистите, и болшевиките.
Защото те
обещаваха светло бъдеще и сияйни върхове, но след пет-шест
петилетки най-малко. При жълтите нема пет-шест. Нито шест-пет. Има
незабавно и несимволично.
И жълтото
левичарство не е само външно – в наименованието и в обещанията. То
е в нагласите, в похватите, в пропагандата и в мисловността.
Та кой искаше да
преразглежда всички приватизационни сделки. И по същество да
национализира. Не БСП. Придворните депутати бяха. И кой
обещаваше да раздава правосъдие през главата на независимата
съдебна власт. Не БСП. Придворните депутати бяха. Кой с клевети,
пропагандни измислици и доноси до прокурора се опита да смаже СДС.
Не бяха социалистите. Жълтите бяха. Кой искаше да руши
политическата система. Не комунистите, тези вечни рушители. Симеон
искаше да руши. И още иска.
А измежду
жълтите се намери един по-особен и от Особата особняк, който
съвсем спокойно, без никакъв свян и притеснение, без дори да му
хрумне, че се опълчва срещу конституцията и демокрацията обяви, че
партиите в България трябва да бъдат забранени. И тази особена
особа не беше нереформирал се комунист или социалист, въоръжен с
коктейл Молотов. Не беше насмукал се с бира и ракия фашист или
неофашист. Не беше ченге със задача да подмени пътя на България по
поръчка на чужди служби. Това беше цял един коскоджамити министър
в правителството на премиерското величество Симеон Сакс
Кобургготски и кандидат-кмет на управляващата партия.
И никой не се
впечатли, нито пък се разграничи от него. Нито работодателят му
Симеон (по разбираеми причини), нито обединителите (по
неразбираеми). Може би защото все още не знаят, че дясното
означава поемане и търсене на отговорност. Може би защото смятат,
че
Лучано е само
един безобиден сладкар
(Ама пък за него
цял един закон се напъна да сътвори жълтият парламент). Светът
обаче познава достатъчно безобидни и полуграмотни сладкари,
художници, бояджии, семинаристи и пожарникари, които могат да
подменят пътя на една страна. И не само на една. А пък повечето
българи все още очакват да ги оправи някой такъв подменител, след
като Симеон не успя.
И тези очаквания
са голямата опасност за демократичния европейски път на България.
Не БСП. Социалистите нямат никаква изгода от замяната на
политическата система с царска или пожарникарска. Те вече нямат
интерес да отклоняват страната ни от пътя към Европа и НАТО.
Колкото и да е несправедливо и обидно, тази партия, която по
всякакъв начин пречеше на България да бъде приета в
западноевропейските структури, някак неусетно, но съвсем успешно
се вреди измежду най-ревностните привърженици на присъединяването.
И бе приета в Социалистическия интернационал. Затова ако има
някакъв смисъл от обединение срещу подмяната на българския път, то
трябва да бъде срещу Кобурггота и жълтото му движение. И то не с
друг, а с Българската социалистическа партия. Това не е чак
толкова потресно, колкото изглежда. Напротив, съвсем естествено е
партиите да защитават партийната система и демокрацията срещу
сладкарите, пожарникарите, бояджиите, особите и най-вече срещу
особените особи.
За съжаление
в България един-единствен десен политик провидя и изказа (с риск
да бъде пак обруган, този път от своите) съвсем естествената
необходимост България да крачи с двете си големи партии по пътя
към Европа. Затова той е голям държавник. Затова е с няколко класи
над десните обединители. Чиито кухи антикомунистически призиви
издават не друго, а политическа немощ. Защото носталгичните
настроения по комунизма се подхранват пак от всичките тези
тошовци, ченгета, борове, генерали, доносници и кеворковци, които
могат чрез досиета, тайни връзки и задкулисни сделки да определят
политиката на жълтото мнозинство и неговия началник. И ако Русия
има изгода да отклони България от НАТО, то тя пак ще разчита на
Симеон и неговите придворни. А също и на червените генерали. Но
червените генерали все повече се превръщат в пречка за БСП и
сблъсъкът вътре в партията е неизбежен.
Защото БСП,
като повечето социалистически партии по света, си присвои след
провала на истинското левичарство по-важните начала на дясната
политика. Това, разбира се, не означава, че десните партии трябва
да се саморазпуснат. Те могат много добре да запазят същността си
без кухо антикомунистическо празнословие. Стига да знаят как.
Сегашното ръководство на СДС явно обаче не знае.
Иво Беров в "Още.инфо" |
