Ако
собственикът на магазините “Метро” организира убийството на
собственика на конкурентната фирма “ Била “, той, разбира се, няма
да постигнат нищо. Наследниците ще поемат предприятието и ще
продължат да продават. А пък убийците биха рискували да бъдат
разкрити и съдени. Което би означавало край на една прочута фирма
с добро име.
Затова
в нормалните страни и при нормални делови отношения никой дори и
не помисля да стреля по конкурентите си. Убийството на една
личност не води до никакви икономически предимства.
Икономическите убийства и разчистването на сметки имат смисъл само
в сенчестия и нелегалния бизнес. Те вършат работа, когато
печалбите не идват от почтена делова дейност, а от лични връзки,
задкулисни сделки и далавери. А далаверата по нашенски може да
изглежда, например, така :
Най –
богатият българин - Илия Павлов има много приятелчета сред
управляващите. Те са известни. И Симеон Сакскобургготски е между
тях. Договаря се например Илия Павлов с някой влиятелен политик от
ДПС или пък направо със самия Ахмед Доган, че ако му бъде възложен
строежа на петролопровода Бургас- Александрополис, той ще се
отплати богато и пребогато за направената му услуга. А пък
задачата на влиятелния политик е да се договори с правителството и
премиера за поръчката.
В
такъв случай конкурентите на Илия Павлов биха спечелили от
убийството му. Защото далаверата е поверителна и не може да бъде
подета от неговите наследници. И защото този вид делови отношения
се развиват не по законите на пазарната икономика, а по законите
на мафията, клиентелизма, връзките и корупцията. Точно в тези
области Илия Павлов беше в стихията си. Той забогатя благодарение
на ограбените от комунистическата партия и изнесени извън граница
чрез Държавна сигурност пари на България, като се специализира в
осребряване на личните си политически и делови връзки.
Зад
него стояха в сянка толкова силни и влиятелни застъпници, че по
Берово време за България се заговори като за държава на Мултигруп.
А
открито против интересите на България Илия Павлов и мултаците
застанаха при сключването на газовата сделка с Русия. Тогава
Костов им се опря, сряза политическите им амбиции и прекрати
икономическите им машинации. Илия Повлов пък се притули и се
включи тайно в неистовата кампания за очерняне на СДС , очаквайки
своето време. И го дочака.
Времето на Илия Павлов се оказа новото време на Симеон.
За
разлика от съпругата на Клинтън, любителят на почтеността
навсякъде и във всичко Симеон Сакскобургготски, хич не се погнуси
от парите на Павлов и драговолно прие подкрепата му в
предизборната си кампания.
Така
под вънкашност стара, но под име ново, Мултигруп възроди
загубените си в бизнеса и обществото позиции.
Само едно нещо не
беше преценил господин Павлов, възползвайки се царското
покровителство и облагите на новото време. Непочтената,
сенчестата, нелегалната и криминалната икономика ти осигуряват не
само печалби, но и врагове, които действат със сенчести, непочтени
и криминални средства. А когато се отнася до много големи суми се
стига и до убийства.
Които
няма да спрат само с убийството на Илия Павлов. Те ще продължават.
Защото мутрите, борците и групировките, които бяха изчезнали при
предишното управление сега увеличават влиянието си и стават все
по–нагли и по-нахални. А новото време все повече заприличва на
беровото безвремие. Поради една много важна причина.
Костов
и предишните управници бяха отговорни за всичко. Дори за това, че
психично болна жена е убила детето си.
От
сегашните управници никой не търси отговорност за нищо. Дори за
това, че всяка седмица деловият свят урежда сметките си с изстрели
и бомби. |