10-03-2003

Online от 1 юли 2002

 
 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Иво Беров

10 март 2003, 10:35

В нормалните страни не стрелят по конкуретните

 

Ако собственикът на магазините “Метро” организира убийството на собственика на конкурентната фирма “ Била “, той, разбира се, няма да постигнат нищо. Наследниците ще поемат предприятието и ще продължат да продават. А пък убийците биха рискували да бъдат разкрити и съдени. Което би означавало край на една прочута фирма с добро име.

Затова в нормалните страни и при нормални делови отношения никой дори и не помисля да стреля по конкурентите си. Убийството на една личност не води до никакви икономически предимства.

Икономическите убийства и разчистването на сметки имат смисъл само в сенчестия и нелегалния бизнес. Те вършат работа, когато печалбите не идват от почтена делова дейност, а от лични връзки, задкулисни сделки и далавери. А далаверата по нашенски може да изглежда, например, така :

Най – богатият българин - Илия Павлов има много приятелчета сред управляващите. Те са известни. И Симеон Сакскобургготски е между тях. Договаря се например Илия Павлов с някой влиятелен политик от ДПС или пък направо със самия Ахмед Доган, че ако му бъде възложен строежа на петролопровода Бургас- Александрополис, той ще се отплати богато и пребогато за направената му услуга. А пък задачата на влиятелния политик е да се договори с правителството и премиера за поръчката.

В такъв случай конкурентите на Илия Павлов биха спечелили от убийството му. Защото далаверата е поверителна и не може да бъде подета от неговите наследници. И защото този вид делови отношения се развиват не по законите на пазарната икономика, а по законите на мафията, клиентелизма, връзките и корупцията. Точно в тези области Илия Павлов беше в стихията си. Той забогатя благодарение на ограбените от комунистическата партия и изнесени извън граница чрез Държавна сигурност пари на България, като се специализира в осребряване на личните си политически и делови връзки.

Зад него стояха в сянка толкова силни и влиятелни застъпници, че по Берово време за България се заговори като за държава на Мултигруп.

А открито против интересите на България Илия Павлов и мултаците застанаха при сключването на газовата сделка с Русия. Тогава Костов им се опря, сряза политическите им амбиции и прекрати икономическите им машинации. Илия Повлов пък се притули и се включи тайно в неистовата кампания за очерняне на СДС , очаквайки своето време. И го дочака.

Времето на Илия Павлов се оказа новото време на Симеон.

За разлика от съпругата на Клинтън, любителят на почтеността навсякъде и във всичко Симеон Сакскобургготски, хич не се погнуси от парите на Павлов и драговолно прие подкрепата му в предизборната си кампания.

Така под вънкашност стара, но под име ново, Мултигруп възроди загубените си в бизнеса и обществото позиции.

Само едно нещо не беше преценил господин Павлов, възползвайки се царското покровителство и облагите на новото време. Непочтената, сенчестата, нелегалната и криминалната икономика ти осигуряват не само печалби, но и врагове, които действат със сенчести, непочтени и криминални средства. А когато се отнася до много големи суми се стига и до убийства.

Които няма да спрат само с убийството на Илия Павлов. Те ще продължават. Защото мутрите, борците и групировките, които бяха изчезнали при предишното управление сега увеличават влиянието си и стават все по–нагли и по-нахални. А новото време все повече заприличва на беровото безвремие. Поради една много важна причина.

Костов и предишните управници бяха отговорни за всичко. Дори за това, че психично болна жена е убила детето си.

От сегашните управници никой не търси отговорност за нищо. Дори за това, че всяка седмица деловият свят урежда сметките си с изстрели и бомби.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо