|
Най-после отмина трети март. Отмина едно мъчително, унизително,
пошло и отблъскващо подобие на празник.
Няма
такъв национален празник по света.
Ако
попитате повечето българи какво велико дело е извършил българският
народ на трети март, те първо ще се почешат по главата, после ще
споменат за опълченците на Шипка, а най-накрая ще се разпсуват,
обидени от въпроса.
И ще
псуват не толкова от обида, а просто защото псуването замества
мисленето.
А
иначе, ако се замислеха повечето българи, щяха да смислят, може
би, че героизмът на шипченските опълченци не може да бъде
основание за национален празник.
И ще
се сетят, може би, че по време на руско-турската война, след
цветоподнасянето и хлебосолното посрещане на победителите,
българският народ като цяло е бързал да вдигне цените на всички
стоки, за да може да намаже от повишеното военновременно търсене.
Което
занимание също не може да бъде основание за национална гордост,
независимо от очевидната му народополезност.
Няма
друг такъв национален празник на света.
При
който един народ се гордее с победата на чужда армия. Като в
същото време признава неспособността си сам да се освободи и да
стори нещо героично. И на българите им се налага да заявят:
“Гордеем се, че руската армия ни освободи”.
Само
че няма такава гордост. Поне по света. Има само унижение. И то
някакси трябва да се прикрие. С опошлена любов към руснаците. И с
тъпанарска омраза към турците.
Благодарността към чужденците, дори те да са славяни като нас
(доколкото
и ако сме),
благодарността към освободителите, дори естествена и искрена, не
може да бъде основание за национален празник.
Напразно всички средства за масова информация цял ден славославеха
някакъв си путьо, дългогодишен служител на КГБ, който може да бъде
представител или наследник на всичко друго, но не на руската
царска армия и Александър втори – царят освободител.
Напразно всички телевизии въртяха непрестанно “Козият рог” и
“Време разделно”. Омразата към турците също не може да бъде нито
основание за национална гордост, нито причина за празник. Както и
любовта към Русия, Путин и Брежнев.
Напразно всички средста за масова информация ръгаха в общественото
пространство патриотарски призиви за национална гордост,
обединение и всенародно ликуване на принципа “ръгай чушки в боба“.
На
трети март българите няма да постигнат национално обединение.
На
трети март няма да се вее българското знаме по дворове и балкони.
Празник от трети март не става. Добре, че отмина.
А
иначе българите имат причини и основания за национална гордост.
Само
че след толкова години управление на всякакви путиновци, путьовци,
кагебейци, ченгета, комунисти и комуноиди вече са ги забравили. |
