|
|
Аз съм от
хората, които смятат, че трябва да има задължителна матура, без
възможност за освобождаване от нея, защото ученето до 12 клас не е
самоцел, а необходимост. Необходимост, както за отделната личност,
така и за обществото като цяло, което инвестира солидарно средства
във всички равнища на образованието за да постигне, според
възприетите стандарти, едно добро качество на образованост,
валидно за цялата нация. Доказано е, че колкото са повече и
качествено образованите хора в една държава, толкова нейният
просперитет е по-голям. Въпреки това определени среди в обществото
продължават да търсят отговор на въпроса да има или да няма матура
и в дадени моменти превръщат този въпрос в обществена битка. Кои
са тези среди и хора, които са против матурата?
По-лесно отговорът може да бъде постигнат по метода на
изключването.
Например групата
новобогаташи, изкачили се по гърбовете на останалите в периода
след 1990, може да бъде изключена от категорията противници на
матурата, защото тези, относително малко на брой, хора със своите
пари могат да си позволят да образоват децата си в чужбина и то в
най-престижни и скъпи училища. Освен това у нас тази обществена
прослойка живее с мисълта, че може да си купи не само всяка
диплома, но и матурата. Откакто свят светува повечето от децата на
богатите не са достатъчно мотивирани за постигането на личен или
обществен просперитет, защото те a priori го имат. На тях дори не
им трябват дипломи, защото те и без тях могат да просъществуват.
Конкретно децата на "бързите" богаташи най-вече се вълнуват от
това как по-бързо да похарчат парите на своите родители. А както е
известно - лесни пари, лесно се харчат. Следователно тази
прослойка от обществото, с направените по-горе уговорки, може да
бъде изключена от групата на противниците на матурите.
Друга,
относително голяма обществена група, която не приема като бреме
матурата в образованието, включва семействата и техните деца от
средната класа. Тези най-продуктивни за обществото хора, въпреки
мрачните, останали вече в миналото "социалистически" години,
успяха да опазят и пренесат във времето, заедно с личната
инициатива, с усета към частния бизнес, със солидарността и
човещината, с религиозността, с уважението към възрастните хора и
към хората в неравностойно положение, и живеца на трудолюбието,
характерен за най-успешния период от развитието на българската
нация - тридесетте години от миналия век. Това са потомци на хора,
които обикновено в наше време, ползвайки обществения транспорт в
градовете, отстъпват своето място на инвалида, на госпожата
(особено когато тя е с торби в ръце), на възрастния човек, на
майката с дете (но не за да седне само детето). За въпросните хора
от средната класа и за техните деца матурата е поредна възможност
за себедоказване, за изява в условията на благородната битка към
успеха на по-добрите, на по-кадърните, на по-надарените от Бога.
Следователно и тази категория хора трябва да бъдат изключени от
групата противници на матурата в образованието.
Има и една
категория хора, за които заложеното в нашето законодателство
задължително средно образование не е цел. Това са хората на
крайната градска и селска беднота. Тази немалобройна обществена
категория хора е изправена ежедневно пред необходимостта да
преодолява редица екзистенциални проблеми, относително достъпни за
останалите хора, като жилище, прехрана, облекло, отопление и
редица други битови придобивки. За съжаление, основната маса от
населението, улисано в своето също така нелеко ежедневие, не може
да обърне достатъчно внимание и дори пренебрегва маргиналните
групи хора, за които матурата като понятие просто не съществува.
Все пак, в
крайна сметка, кои са тези от нас, които не искат да има матури
при завършването на средното образование? Очевидно това са
семействата и техните деца, които приемат образованието като
необходимото зло и които не блестят с високата си култура, с
високия си морал и със своите дълбоки семейни традиции. Това са
семейства, в които постиганото равнище на образование е
посредствено и нетрайно. Те се плашат от всякаква форма на
проверка и се стремят да я заобикалят. Родителите от тази
категория са склонни да "изучат" детето си по формулата: учи, за
да не работиш. Тези родители смятат, че обществото, респективно
училището, е длъжно да "налее" формални знания и култура в главите
на децата им, без самите те да участват в този процес. Смятам, че
за тези хора е особено необходимо да прочетат отново и внимателно
главата "Радини вълнения" от знаменития роман "Под игото" на нашия
класик Иван Вазов. В тази глава от романа става дума за това как в
края на учебната година учителката се изправя пред първенците и
родителите от провинциалния градец, заедно със своите
възпитанички, за да получи оценка за труда си чрез знанията на
своите ученички. Учителката Рада получава своята заплата от
градската управа, която от своя страна е отговорна пред родителите
на децата за качеството на тяхното образование.
Прочие, както
вече казах, аз съм за матурата, но не с аргумента, че щом
учениците в цивилизована Европа държат матура, то и нашите трябва
непременно и веднага да правят същото. Това много ми напомня
поведението на онази жаба, която гледала как подковават вола.
Пледирам за това, че, преди да въведем задължителната матура, сме
задължени да осигурим и високо качество на образованието.
Практиката показва, че качествено образование се прави с
качествени учители, с качествена учебна екипировка, учебници и
добри програми, със строги правила, с повече пари и с активно
заинтересовани и взискателни към равнището на цялостния учебен
процес, родители. Към това трябва да бъдат насочени на този етап
нашите усилия. Тогава за трите страни - учители, ученици и
родители, ще бъде постигната обществено необходимата мотивация за
осигуряването на един високоефективен образователен процес. В
противен случай ще наблюдаваме характерната за последните години
масова ученическа разхайтеност, учителите ще стачкуват перманентно
за своите мизерни заплати, а родителите ще продължават да смятат,
че някой друг е длъжен вместо тях да решава образователните
проблеми на децата им. Ако допуснем днес да направим подобен
компромис с качеството на образованието на своите деца, утре ще
трябва непременно да наваксваме това изоставане, а всяко
наваксване изисква много повече от обикновените усилия. Матурата
трябва да се приема като венец на средното образование. Тя ще
дойде естествено след постигането на високи параметри в обучението
чрез доброто му структуриране и качественото му осъществяване.
Защото матурата не е панацея. Тя е само средство за регистриране
на резултатите от един успешно проведен образователен процес. И
само в този си вид вече тя евентуално може да бъде ползвана като
показател за приема във висшите училища. |
