|
|
На фона на
Иракската и на нашата гангстерска война бих искал да погледна
върху проблемите на ежедневието ни от един по-специфичен ъгъл.
Думата ми е за технологиите, т.е. за онези знания, които се
отнасят до производството на продукти за пазара - знание за
моженето.
Неотдавна една
известна оценителска компания направи изследване върху състоянието
на знанието в световен мащаб. Напълно основателно то беше
разгледано в неговите две разновидности - като научно и като
технологично. За читателите, които държат на дефинициите, бих
напомнил, че една наука представлява динамична система от знания,
насочени към изучаването на значим за практиката процес и неговия
инструментариум. От своя страна, технологията е също така
динамична система от знания, но насочени към производството на
конкретен пазарен продукт.
Твърде интересни
бяха резултатите от изследването, за което стана дума по-горе,
проведено върху състоянието само на 60 държави. За останалите -
повече от 120 - се смята, че излизат извън рамките на критериите
за оценка, тъй като влиянието им върху световното развитие е
несъществено. Разбира се, че за нас най-важни са оценките, които
са дадени за нашата страна.
С гордост трябва
да отбележим, че България е класирана в интервала 12 - 25 място за
постиженията в областта на някои от т. н. "точни" науки, като
физика, математика, информатика, химия и биология. Тези резултати
на нашите учени кореспондират изцяло и с отличните постижения на
наши ученици от гимназиите в световните олимпиади по същите
дисциплини. Същевременно обаче в технологично отношение България е
класирана на незавидното 58 (!) място. Този резултат красноречиво
показва, че у нас връзката между научното и технологичното знание
е прекъсната. И, разбира се, закономерно възникват редица въпроси:
кое води до това драстично разминаване между двата вида знание,
фатално ли е това и как да се измъкнем от тази ситуация?
Ще се опитам (за
кой ли път?) да разсъждавам върху част от тези въпроси, давайки си
сметка, че вероятно моето становище няма да се хареса на
определени среди у нас, които се изживяват като рицари на духа и
за които по-важно е собственото им добруване, макар и скромно
спрямо световното, пред общото добруване на нацията.
Разминаването
между науката и технологиите у нас не бива да се смята за фатално
трагично, защото редица страни са перманентно в това състояние и,
както виждаме, съществуват и оцеляват върху картата на света. Но
нищо повече.
Искрено
съжалявам, че ще дам пример със страна, която уважавам
изключително много заради нейната древна култура и история, но, в
интерес на истината, съм принуден да го направя. Става дума за
огромната по своето население и площ Индия, известна със своите
изключителни учени - физици, математици и информатици. Между
другото, немалко индийски студенти са получили своите дипломи за
висше образование у нас и техните високи постижения след
дипломирането им са много показателни. На практика обаче, учената
и същевременно недохранена, и очевидно бедна по световните
стандарти Индия работи със своята наука повече за можещата и сита
Америка, отколкото за себе си, което е видно от скромното
състояние на индийската индустрия, земеделие и поминък.
Мога, разбира
се, да приведа и още един в значителна степен показателен и
драстичен пример за една друга много голяма държава, завладяла във
времето огромни територии, която все ни освобождава, и чиито
народ, за съжаление, от векове се храни основно с картофи и зеле,
но произвежда едни от най-добрите бойни ракети. Този същият народ
е дал на света едни от най-добрите писатели, композитори и
живописци. Неговата култура е част от световната класика. Неговите
учени са недостижими в много области, но простолюдието в тази
страна живее бедно и отчаяно. Този дисонанс изглежда никому не
прави впечатление в тази страна и това продължава от векове.
Състоянието на
тези две държави с голям потенциал е нагледен пример за това
доколко фундаменталната наука не е в състояние сама да реши
екзистенциалните проблеми на нацията. За съжаление и у нас, поради
възприетия преди години чужд модел, продължават да битуват все още
подобни нагласи. В сегашното състояние на нашата държава това е
лукс, защото "фундаменталната" наука се нуждае от средства, чиято
възвръщаемост не винаги е гарантирана.
А в света
съществуват и други модели, като една Холандия, например, която е
с население и площ, съизмерими с нашите. В своята история народът
на тази страна се бори не само с нашественици, но и с водите на
Атлантика. Но днес населението на Холандия е сито, а
средностатистическото холандско семейство има по най-малко три
деца, кара два чисто нови автомобила и една дузина велосипеди.
Холандците не дължат нито цент на другите народи. Те имат всичко,
което е нужно за един малък, но достоен народ и най-вече
самочувствие, защото членуват в Европейския съюз, а с членството
си в НАТО гарантират своята сигурност. Икономиката на Холандия се
състои от пет гиганта от ранга на
PHILIPS
и
едно
огромно,
неизброимо и динамично
множество
от
малки и средни предприятия,
които възникват и изчезват съобразно създаването и ресурсното
изчерпване на определени иновации. Холандските предприемачи са
постигнали отлична симбиоза с холандските учени и технолози.
Там се казва, че белите якички работят за сините. Следователно
ключът за решаването на проблемите се намира в постигането на
синхрон в работата на всяка прослойка от една нация. Иначе се
стига до парадокса: много учен и даровит, но гладен и със скъсани
гащи.
Днес е очевидно,
че в нашето общество е необходимо да бъде постигнат подобен
синхрон, който, макар и по друг повод, е описан от народния ни
поет: богатий с парите, учений с ума / момите с иглите, сюрмахът с
труда.
Кой е в
състояние да създаде този синхрон? Със сигурност това не е онзи,
който рови в контейнерите за боклук, за да се нахрани.
Отговорността за постигането на целенасоченото единодействие на
нацията се пада на учените, защото малцина от богатите достигат до
прозрението на братята Евлоги и Христо Георгиеви. А, както е
известно, богатство, както се печели, така се и губи.
За постигането
на траен просперитет за нацията не е достатъчна само добра
организация на труда. Както държавата, така и частният капитал
трябва да осъзнават необходимостта от целенасоченото насърчаване
на приложно ориентираната наука, която да подпомага създаването на
високоефективни технологии и иновации, съобразени с нуждите на
пазара. Пример в това отношение са САЩ. Страна с огромен
технологичен потенциал, за която днес не е проблем да отдели от
своя бюджет "някакви" 90 милиарда долара за да накаже един
световен терорист. Тези средства, които САЩ отделят, не са
откъснати от залъка на американския данъкоплатец, защото още от
времето на Едисон държавата и частният капитал влагат систематично
огромни средства в научното и технологично знание и днес си ги
връщат с лихвите. В този натрупан капитал има и българско участие,
тъй като САЩ винаги са били притегателен център за образованите
хора от цял свят с условията, които им създават.
Правилно е
твърдението, че за да се изправи на крака, България трябва да
изгради нова икономика, но това не може да стане само с помощта на
чужди инвестиции. Чуждестранните инвеститори предпочитат да влагат
парите си в държави, където се цени технологичното знание, наравно
с научното. Затова основен приоритет на нашата държава трябва да
стане насърчаването на "сивото вещество", тъй като нация, която
разчита само на своята мускулна сила, е обречена на бедност. |
