26-02-2003

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Николай Ангелов

26 февруари 2003, 15:00 

Богатите страни залагат на сивото вещество,

мускулната сила възпроизвежда бедност

 

 

Тези дни, ърфирайки" из интернет, погледнах и в правителствения сайт, където попаднах на Редовният доклад на Европейската комисия за 2002 за напредъка на България в процеса на присъединяване към Европейския съюз. В личен план и предвид на моята професионална подготовка и ориентация, най-вече ме интересува Глава 17: Наука и изследвания, още повече, че преди няколко години бях ръководител на едноименната междуведомствена комисия, отговорна за изготвянето на позицията на българската страна, както и за контрола по изпълнението на заложените задачи в тази изключително важна област на човешката дейност. Любопитно е за човек като мен, който е посветил достатъчно много време за изготвянето на такива документи, да погледне, макар отстрани и от дистанцията на времето, как тези проблеми се решават в момента.

Преди това ще си позволя да коментирам за пореден път некоректното съчетание на едно място на думите наука и изследвания, в което изследванията, като методичен подход, подобен на окачествяванията, изпитванията и оптимизациите, са неразделна част от науката. Познавам манталитета на нашия администратор, за който е разбираемо да не вниква в тези понятия, защото е далеч от тях и, превеждайки ги буквално, ги повтаря до втръсване. Не бива да се смята, че и европейският чиновник подхожда по друг и по-различен начин. Той също така използва подхвърлените му отнякъде понятия, не разсъждава върху тях и ги преповтаря в множество документи. Винаги съм твърдял, че правилното и вярно отразяващото реалните икономически потребности словосъчетание е наука и технологии. Стремял съм се да го отстоявам, макар и безуспешно, най-вече защото срещу мен са заставали мнозина наши учени, за които науката завършва със създаването на известни научни знания. Тези учени не ги интересува кой ще превърне тези знания в реални технологии, необходими за обществото, още повече, че част от създаваните знания не могат да бъдат доведени до технологии и остават да "висят" в общественото пространство в някои случаи съвсем самоцелно. Докато у нас продължаваме да се въртим в омагьосания кръг на безпаричието и се чудим откъде и как да увеличим българските целеви средства за създаването на обществено полезни знания, науката и технологиите в Западна Европа са издигнати отдавна в национални приоритети, също както в Северна Америка, в Австралия илш в Япония, където те са част от тяхната идеология. В този смисъл за тези страни е оправдано, наред с останалата, да поддържат и слабоефективна, неприложна наука, докато за нас, в нашето тежко икономическо състояние, това е скъпо удоволствие. 

Със съжаление можем да констатираме, че първото изречение от доклада на Европейската комисия към Глава 17 буквално съдържа следният текст: " не е постигнат особен напредък в тази област." Очевидно тук дипломатичният тон е заменен с една безмилостно конкретна и, трябва да признаем с известно неудобство, вярна констатация. На уважаемия читател трябва да напомним, че Глава № 17 беше затворена преди няколко години, а някой би попитал: какво от това?

По-нататък в доклада се казва: " липсва ефикасен орган за формиране на политика за този сектор, продължава да липсва и цялостна стратегия за научните изследвания и технологичното развитие, а съответните законодателни мерки, сред които и Закон за насърчаването на научните изследвания, както и Закон за високотехнологичните паркове и дейности, се бавят вече дълго време."

За човек "от кухнята" като мен, който е убеден, че проблемите в нашето общество могат да бъдат решени ефективно и единствено посредством целенасочено създавани у нас на пазарно реализирани технологични знания, всяко изречение от горния текст има своя съответен отговор. Винаги съм поддържал тезата, че на България, подобно на редица държави в преход, е повече необходима Държавна агенция за насърчаване на приложната наука и технологиите, отколкото например създаденото от настоящето правителство Министерство на спорта. Агенцията трябва да бъде създадена със специален закон за насърчаване на науката и технологиите. Същият закон трябва да регламентира подхода за създаването на ефективна национална стратегия за научни изследвания и технологично развитие. В закона трябва да бъдат регламентирани механизмите за насърчаването на българското знание - фундаменталната, приложната наука и технологиите; да бъдат дефинирани основните структури, създаващи наука и технологии и да бъдат регламентирани условията за реализацията на нови интегрални структури от типа на паркове за създаването на високоефективни технологии с участието на висши училища, научни институти и представители на бизнеса с висок иновативен потенциал.

И още по-нататък в доклада на Европейската комисия четем: "Макар науката да е посочена като един от приоритетите, в приетата през септември 2001 Правителствена програма, почти не се работи по изложените в нея конкретни цели и задачи. Тук се включва и подобряването на сътрудничеството между науката, образованието и икономиката. Необходимо е по-нататъшно увеличаване на разходите на фирмите за изследователска и развойна дейност."

При идването на власт на сегашното правителство съществуваше изградена отдавна и ефективно работеща структура - дирекцията "Научно-приложни изследвания" в Министерство на образованието и науката. В периода 1997-2001 тази дирекция проведе редица конкурси по формулата: малко предприятие + научно-технологичен екип = печеливш пазарен продукт с висок иновативен потенциал. Тази формула беше успешна, първо защото беше взаимствана от Европа, и второ, защото с български пари бяха започнати и завършени успешно стотици проекти до равнището на продукти за нашия и външния пазар. Държавата осигуряваше до 50% от потребната сума за реализацията на всеки спечелил конкурса проект, а останалите средства се осигуряваха от предприятието. В ежегодните конкурси участваха стотици малки частни предприятия. Тези, които печелеха в конкурсите, получаваха съответната финансова подкрепа за реализацията на своите проекти, като средствата се възстановяваха при строго определени условия, регулирани от държавния фонд. На практика предприятията финансираха научно-технологичните екипи, а те от своя страна осигуряваха конкурентноспособността на произвеждания продукт. Никое предприятие не сключваше дъщерен договор с научно-технологичен екип фантом, защото конкурсите бяха така организирани, че учените и технолозите трябваше да заработват с чест своите пари, а не да чакат подаяния от държавата като мизерните си заплати. В крайна сметка, след закриването на тази дейност, никой от екипа на сегашните управляващи не даде някакво смислено обяснение за това защо обученият в Европа персонал от тази дирекция трябваше да бъде разпилян, тази дейност да бъде закрита и днес в доклада на комисията да има подобни констатации, от които трябва да се чувстваме неудобно. 

Време е да бъде осъзната истината, че икономиката може да се съживи осезаемо не само в резултат от навлизането на чужди инвестиции, но и по пътя на стимулирането на българското технологично знание, доколкото все още го има. Раздаваните от сегашното правителство в социалното министерство нисколихвени кредити на потребители, в чиито проекти отсъства достатъчен иновативен потенциал, е недостатъчно полезно, както за потребителите на заемите, защото потребителите трудно биха гарантирали тяхната възвръщаемост, така и за икономиката като цяло. Световният опит показва недвусмислено, че богати са тези общества, в които най-рационално се използва сивото вещество на нацията, а не нейната мускулна сила, която възпроизвежда само бедност.

В крайна сметка в заключението на Еврокомисията се казва, че: "…превръщането на научните изследвания и технологичното развитие в България в ефективни и конкурентноспособни дейности на европейско равнище ще изисква повече усилия."

Впрочем колко деликатно ни подсказват от Европа какво трябва да правим.  Очевидно това правителство, оглавявано от човек, който е "на Вие" със знанието, ще трябва да бъде сменено от друго, което, да се надяваме, ще подходи с необходимата отговорност по въпроса, но до 2007 остават само четири години. За кое по-скоро ще ни стигнат?

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо