Автентичност, истинност, морал, справедливост

Манифест на Гражданския комитет "14 декември"

>>Начало

Тогава опозицията? Какво да кажем за нея? Безспорно тя е тази, която трябва да предлага алтернативни модели. Но единствената реална опозиция – СДС, практически не разполага с необходимия кредит на доверие, за да изпълни тази функция. Това е един от жестоките парадокси на днешния ден: точно партията на промяната няма воля да я наложи или дори да заяви достатъчно категорично нейната необходимост – и точно партията на гражданското общество страда от липса на автентични граждански реакции срещу наложилото се нетърпимо статукво. Защо става така? Поради една единствена причина. СДС има за какво да се гордее със своя четири годишен мандат – бе изправена на крака една практически банкрутирала страна, бяха извършени най-болезнените и отлагани с години реформи, бяха извоювани немислимите преди геополитически шансове на страната, дневният ред на партията се превърна в дневен ред за цялото общество. В същото време това правителство профука и златния политически резерв на СДС – нейния особен морален статус, нейния ореол на партия, отстояваща политическата справедливост, нейната идентификация като бореща се за доброто на България, а не за добруването на нейните апаратчици. Прецедентите на корупция и повече от странната търпимост към тях; правенето на “силна държава” и незачитането на проблемите на обикновените хора; прекъснатият граждански диалог и занемаряването на основни политически функции; преливането на политическото тяло в структурите на администрацията – всичко това унищожи особения статут на СДС и я превърна от партия на справедливостта просто в “една от другите”, в част от политическото статукво.

Този тип политическо декласиране бе изживян изключително болезнено – тъй като атакува сърцевината на основанията, заради които избирателите подкрепяха тъкмо тази партия, и поставя под въпрос самия смисъл от нейното съществуване. Той бе изживян като стрес, като мъчителна агония – и това стопира целия политически и организационен потенциал на СДС. Съществуващите реални шансове да бъде осъществен радикален поврат и да бъде възвърнато политическото достойнство  на партията след ХІІІ Национална конференция, за съжаление също бяха пропиляни. Прозорците на СДС не бяха отворени, а само открехнати; тъй насъщният граждански диалог бе маркиран и обговорен, но на практика не се състоя; ръждясалите вътрешнопартийни механизми не се раздвижиха; СДС чу България, но си направи оглушки. В резултат и до днес лидерите на синята партия демонстрират плахо и непоследователно опозиционно поведение, техните действия не налагат, а следват дневния ред на обществото – и обговарят, но не променят реалността.

За разлика от тях ние сме убедени, че така повече не може. Че политическото манкиране разгражда обществото ни, че фалшът и лъжата, пошлостта и простащината деградират обществения климат и съсипват шансовете на всички българи за по-достойно бъдеще. Че България днес се движи към сивотата, към третия свят, към произвола на диктатурата или блатото на безвластието. Проблемът е можем ли да направим нещо отвъд тази констатация.

Убедени сме, че можем, но ситуацията изисква наистина радикални реакции. Остава ни всъщност едно: да почнем отначало. Оттам, откъдето бе накърнена автентичността, оттам, откъдето започнаха компромисите, премълчаването, подменянето на ценностти, откъдето истината започна да се изражда. От точката, в която липсващата днес гражданска енергия наистина съществуваше. От 10 януари 1997. Или дори още по-назад: от 14 декември 1989. Денят, в който българските граждани, напълно достойно за това си име, принудиха комунистическия парламент да промени чл. 1 от комунистическата конституция, определящ ръководната роля на БКП. Истина е, че те бяха предадени още в същия този ден – от своите пишман лидери и водачи. И това е, което не трябва да допуснем, ако искаме тази страна да има някога едно достойно бъдеще. Това, което е нужно днес, е най-рядкото: автентичност, истинност, морал, справедливост. За това се кълнем ние, подписалите този манифест, и зад това заставаме. Не искаме власт, не искаме постове, не искаме да се превърнем в политическа партия – това просто не ни интересува. Но искаме гражданско общество и съзнание, искаме да живеем сред хора, които наистина вярват в себе си, в смисъла от своето съвместно съществувание. В името на това бъдеще – колкото и далечно да бъде то, ние ще бъдем докрай радикални в политическото си слово, ще казваме нещата едно към едно: каквито са и каквито трябва да бъдат. Това е нашата функция: да наречем лъжеца лъжец и страхливеца страхливец, да ръчкаме с остена на словото сговарящите се зад вашия гръб и за ваша сметка. Останалото трябва да го свършим заедно. И може би ще има един нов 14 декември, на който всички ще кажем: Стига! Не може повече така!

За да няма недоразумения, ще формулираме тук и своите основни визии. Ние твърдим, че:

1. Българският преход е компрометиран, изчерпан е и идеологически, и морално. В някакъв смисъл той дори не се е състоял – бил е заместен от сценарий за разграбване на страната и за модифициране на старата политическа власт в икономическа. Поради аморалността на този процес и поради латентността на общественото съзнание българите го оцениха изцяло негативно – като територия на хаоса и социалната деградация. Ние твърдим, че реалният преход едва сега започва. И че става дума не за промяна на битието, а за промяна на съзнанието. За реалното създаване на гражданското общество.

2. Да, гражданското общество: такова в България практически почти не съществува. През последните 13 години бе направено всичко, за да се предотврати създаването му. Българите така и не повярваха, че съдбата им – тяхното лично и колективно бъдеще – лежи в собствените им ръце. Битувайки в прехода като обекти, а не като събекти на властта, и като потърпевши, а не като градители на ставащото, те успяха да се разочароват от всички налични политически алтернативи. Поради което не отделните политически субекти, а политическото като цяло е делегитимирано и възприемано като напаст за обикновения човек. Поради последователното изчерпване на възможностите във всяка зона от политическия спектър, рухналото доверие между обитаващите България и излъчената от самите тях политическа класа няма как да бъде реанимирано. Страната се намира в тежка криза на доверие  към политическото – и съществуват два пътя за нейното преодоляване. Единият е революционен и следователно утопичен, а и опасен – смяната на цялата политическа класа, вероятно осъществима единствено чрез претапяне в един междинен период на диктатура. Другият е в създаването на модели за гражданско поведение, които в перспектива да създадат възможности за граждански контрол над властовите институции и чрез механизмите на гражданския натиск да принудят политиците да бъдат на висотата на своята мисия. Това е пътят, по който искаме да поемем.

3. В България липса автентичност на политическото поведение и истинност на политическото слово. Което означава, че принципът на целесъобразността и инстинктът за оцеляване на политиците е потъпкал моралните стойности на гражданското общество. Ние твърдим, че продължаването в тази посока би довело до размиване на границите между почтено и непочтено поведение, и дори на границите между добро и зло. Поради което заявяваме, че единствено автентичността и истинността ще бъдат нашите критерии за слово и поведение. И че няма да се съобразяваме с ничии мнения, нито ще търсим каквито и да било компромиси при нашите граждански акции и изявления.

4. В страната протича съвсем реална и осезаема рекомунизация: носталгия по миналото, реабилитация на комунистически митове, безсрамно лансиране на социални утопии. Наличието на този процес ни отдалечава от цивилизована Европа и ни приближава към третия свят. Затова заявяваме ясно и открито: ние сме антикомунисти – и за нас това не е изчерпана дума. Ние нито ще търпим, нито ще допуснем тази дума да се превърне в клише, маркиращо една славна, но вече изчерпана тенденция. За нас комунизмът е не само идеология, но и култура, и стил на обществено поведение, и драматичен дефицит на морални ценности, на ангажираност и грижа за ближните. В този смисъл България тъкмо днес затъва в блатото на комуноидния манталитет и ние сме длъжни да хвърлим всички усилия, за да я изтеглим оттам.

5. Процесът на делегитимация на политическото в полза на популисткия и инфантилно-утопичен модел на мнимо “национално” обединение, на който сме свидетели днес, създава благодатна почва за носталгия по управлението на “силната ръка” и за избуяването на тоталитарен тип идеологии – от типа на комунизма и фашизма. Затова ние настояваме за незабавна смяна на днешния размит и безотговорен политически модел и ще отстояваме на думи и на дело тази необходимост.

6. Неспособността на СДС и на другите партии в демократичния сектор да демонстрират автентично и граждански отговорно политическо поведение, както и да представят убедителен алтернативен модел за бъдещо управление на страната, поставя под въпрос смисъла на изминатия път, както и перспективите неговите цели да бъдат постигнати. Ето защо ние заявяваме, че СДС трябва да се реформира идеологически и организационно, да се прости с досегашните си компромиси, да направи критичен прочит на своето минало, да изгради устойчив антикорупционен имунитет и да демонстрира политически достойно поведение – или, ако синята партия не е способна на това – да напусне политическата сцена. Ние сме привърженици на демокрацията и ще останем такива винаги – но и винаги ще се идентифицираме с хората, които обкръжиха парламента на 14 декември 1989 и с хората, които бяха на барикадите през януари 1997, а не с партийния апарат и не с лидери, способни да правят компромиси с гражданското си поведение.

7. Всички, които имат сетива да доловят дълбоката деградация на българското общество, които виждат дълбочината и същността на неговите процеси, не разполагат със свое политическо представителство и със свои политически говорители, които да отстояват техните интереси или поне да изразяват техните виждания. Със съжаление трябва да констатираме, че става дума за един доста широк и разнороден слой от българското общество. Ние поемаме отговорността да започнем гражданския диалог от тяхно име, да бъдем изразители на техния гняв, да изкрещим тяхното дълго преглъщано “Стига толкова!”

8. Ние твърдим, че сегашната обществена налудност не е и не може да бъде плод на случайни и инцидентни грешки по изминатия път. За нас нещата са изначално сбъркани, поставени са на погрешна основа. Твърдим, че досегашният Обществен договор е невалиден, че е нужен нов такъв. Всички опити да бъде градена силово силна и централизирана държава, всички напъни да се поставят административни юзди на свободната инициатива и гражданският диалог да бъде подменен с властови ресурси и йерархии, се провалиха повече от категорично. Затова ние настояваме не само за нов обществен договор, но и за нова, по-справедлива и подлежаща на граждански контрол подреденост на обществото, за децентрализация на властта, за пряка и персонална отговорност на политиците пред избирателите. Нашата цел е постигането на реално и функциониращо гражданско общество; нашият основен принцип гласи: “По-малко държава в живота на хората и по-малко лъжа в държавата.”

9. Ние не желаем да бъдем неми свидетели на фалша, на лъжата и на политическия страх от бъдещето. Няма да позволим на мълчанието и премълчаването да господаруват над страната ни и да провалят нейните шансове, да унижават и унищожават националното ни достойнство. Затова ние започваме да говорим. И се заричаме да кажем това, което другите, “отговорните” политически сили, премълчават. Затова създаваме този Граждански комитет “14 декември”. Водени сме от съзнанието за необходимостта от автентично политическо говорене, което да изрази гнева на всички, за които българското днес е вече нетърпимо. Ако и вие принадлежите към тях, елате с нас! Нека заедно извървим трудния път към една възродена и автентична България!

10. “14 декември” ще бъде форум за реални политически дискусии, за генериране на реални модели на гражданско поведение, лаборатория за създаване на граждански инстинкти, зародиш за едно бъдещо гражданско общество. Нашата цел е да убедим отчаяните от българския преход, че те са реалните субекти на властта, че съдбата им и всички нейни аспекти – включително до клаузите на обществения договор, се намират в техните ръце и зависят от самите тях. Ние няма да търсим път към властта - не това е нашата цел. Но ще генерираме недоволство, ще провокираме гражданско неподчинение и ще предизвикваме граждански протести винаги, когато политиците забравят, че са само изпълнители на една обща воля. Ние ще се стремим към създаването на реален граждански контрол над всички властови институции, към контрол, разполагащ със силни механизми, които регулират техните правомощия и предотвратяват възможността те да бъдат използвани за лични и корпоративни цели. Няма никога да бъдем моркова, с който се лъжат избирателите, но винаги ще бъдем остена, с който се ръчкат политиците, за да бъдат различни от това, което са днес, за да бъдат достойни за своята мисия. Нашето усилие ще следва само една верую, независимо от всякакви обстоятелства: не на компромиса и не на лъжата – за едно по-нормално, по-справедливо и по-добре построено общество, за една по-достойна България.