Агоп Мелконян
24 юли 2007
Територия, недокосната от позори
Рени Нешкова

Това е името на една скромна бяла книжка със стихове, излязла наскоро. За удивление на мнозина неин автор е Агоп Мелконян, който си отиде рано от този свят. Агоп бе известен популяризатор на научни идеи и само най-близките му приятели са знаели, че е бил изкушен и от поезията. И че дори е искал да го запомнят само като поет. Мои приятели физици, които иначе го четяха с удоволствие, понякога мърмореха, че нещата не били достатъчно аргументирани от научна гледна точка, вероятно водени от обичайната гилдийна ревност на посветени хора. Мелконян обаче очевидно никога не е имал за цел да „аргументира” своите деликатни размисли за нещата отвъд ръба на познанието чрез експеримента и математическата логика, макар винаги да е уважавал това усилие.

Агоп бе един от последните мохикани на изчезващата столична бохема, който дори в мрачните времена на комунизма остана почтен към истината. Бил е винаги естествен и с великолепно чувство за хумор, свидетелстват приятелите му. „Разказваше вицове, говореше за звезди, комети и монади. За момичета, умни кучета и компютри”, разказва в предговора негов приятел. Агоп отказал престижна и доходна дипломатическа служба. Може би е имало условие или някаква друга причина, които той не е могъл да приеме. Срещат се и такива хора. Които дори в най-кошмарните мигове от живота си са вярвали във всемирната доброта на Бога, в усмивката на детството, която трябва да се съхрани завинаги.

Публикуваме три от стихотворенията на Агоп и един материал от сайта Още.инфо. Любо Данчев много ценеше Гопито, както му викаше, и много го заболя, когато научи за кончината му. Спомням си, че каза: „Беше от редките хора, с които можеш да говориш за всичко с удоволствие…

Сега и двамата знаят отговора на онзи въпрос, който всеки си задава приживе…

 

Изповед

Аз много глупости направих,
живях неправедно, нали?
Но щом за Там ще се отправя,
Бог над мен ще се смили.

Ще каже: „О, живя лъжовно,
живя телесно и във грях.”

И ще се усмихне може би гальовно –
Бог е доброта и смях.

Душа

Ах, душата ми, душата ми –
тя е такава създадена,
тя не може да бъде излъгана,
но може да бъде предадена.
Тя нищо от вас не иска,
не иска нищо,
само безумно ви моли
да не бъде разнищвана.

Тя е мистерия мрачна,
възел от тайни,
тя не може да бъде в съгласие,
тя е крайна.
Тя не иска да я навиквате,
да и крещите,
само безумно ви моли
да я пощадите.

На Люси

И в лудостта на световните подлости –
един ангел видях.
В света на невъзможни възможности –
един ангел видях.

В суетата световна и в безумния страх -
един ангел видях.
Господи Боже, камък бях, станах прах –
своя ангел видях.