|
Има един
съдбовен въпрос: природата ли задава въпроси на човека или човекът сам
си задава въпроси за устройството на природата и си отговаря на тях?
Този проблем в края на краищата може да бъде трансформиран така: ако
правилата във Вселената зависят от Бога, за какъв дявол ни е знанието?
Вярата не е ли достатъчна?
Това раздвоение
започва още на ученическия чин. Защо "пи" е 3,14, а не например 2,94?
Защо светлинната скорост е около 300 000, а не около 500 000 км/сек?
Когато зададете такъв въпрос на учителя, той ще се изчерви.
Противоречието идва от самия процес на познанието: учат ни да мислим
логично от невръстни, но никой не ни казва правилата на тази логика.
Кой и защо е устроил света така, а не иначе? Ако попитате студент от
богословския факултет за "пи", ще ви отговори: "Така е решил Бог". И
за да покаже математическите си знания, ще добави думите на Лулий:
"Бог е
безкрайна сума от безкрайни съвършенства"
Което, разбира
се, не е никакъв отговор на въпроса.
Светът около нас
е изграден върху два напълно несъвместими принципа. Чашата с кафе
винаги се изстудява, докато температурата съвпадне с околната.
Заровеното зрънце обаче не остава зрънце - от него израства дърво. В
голямата си част светът се движи към деградация, към разпадане, но
странно защо част от него се съпротивлява на това. Парчето метал ще
ръждясва, докато стане прах; от две слети микроскопични клетки обаче
се появява пълноценен човек. Тогава ние имаме правото да се запитаме:
защо са тези две съвсем противоположни логики, щом светът е сътворен
от единен Бог?
Тези въпроси не
дават мира на мислещата част от човечеството вече много векове. Едната
логика е: "Не можем да обсъждаме решенията на Бога". Другата е
формулирана най-точно от Айнщайн: "Искам да разбера дали Бог е имал
избор". За ушите на праведния християнин
думите на
Айнщайн са кощунство
Та кой друг, ако
не Бог, е имал избор? Негова е Идеята, Негово е Действието. Физиците
твърдят, че Бог не е успял да издържи изпита по термодинамика,
вярващите отвръщат: "Защо да държи изпит, та нали той е измислил
термодинамиката?"
В края на
краищата се получава парадокс: учените задават въпроси, на които не
могат да дадат отговор; свещениците имат отговори на въпроси, които
изобщо не си задават. Те се докосват в само едно дълбоко убеждение:
този свят е сътворен, при това съвършено, хармонично. Но с
противоречива логика.
Така се появява
дуализмът, двойствеността в съзнанието. Физиците живеят в своя свят на
абстрактни понятия и представи, но повечето са дълбоко вярващи (едно
преклонение пред величието на сътвореното). Теолозите не искат да
пренебрегнат догматиката, но четат книгите на физиците, за да осмислят
реалностите (отново преклонение пред величието на сътвореното). Те се
докосват някъде, но не искат да го признаят.
И това
"някъде" е Творецът
Нека си признаем
- стремителното развитие на знанието през последния век (от атомната
физика до генетиката) разби на пух и прах всичките ни представи. Но
без една - представата за Бога. Просто защото тя е "вън от играта". Тя
не може да бъде вкарана нито във формули и графики, нито във фанатично
отричане на познанието. Тъжното е, че и двете страни си задават
най-често напълно безсмислени въпроси.
Хубавото е, че
Бог въобще не възнамерява да им отговаря. |
