|
Назоваването
на нещата с истинските им имена винаги помага за по-точното
разбиране на често пъти скритите зад тях движещи сили и мотиви.
Ще се опитаме да направим това
тъкмо
днес – в деня, на който от сайта на Федералната служба за
сигурност (ФСБ, наследник на КГБ) с патетична тържественост се
носи приветствието:
“Поздравяваме
всички действащи сътрудници и ветераните на ДС по случай Деня на
работниците от органите за държавна сигурност!”
Напира ни и на нас
да честитим празника на безкористните труженици на тихия фронт,
на деятелите, огъващи денонощно гръб, напрягащи мускули, ум,
перо и дар слово с една едничка цел – държавното величие на
матушка Рус.
Напира, но не чак
дотам. И то не защото ни се зловиди рюмката или две
високоградусно питие, което на този ден ще гаврътнат изтощените
майстори на плаща и кинжала. Причината не е и в някаква незряла
предубеденост или, |
 |
|
Значката |
не дай Боже,
злонамереност към днешните органи на северния гигант. Просто тъкмо
когато се канехме да се включим и ние според силите си в празничния
салют, погледът ни се спря на един представителен сайт на
популярната и в България руска
Академия по проблемите на
сигурността, отбраната и правния ред (АБОП). По-точно на един от
медийните портали на тази организация на елитни ветерани на органите
за сигурност от бившия СССР и на действащи държавници на днешна
Русия.
Представителният
медиен портал, наречен «Хранител» (българският юзер не може да не
открие в названието многозначителна връзка както с охранителния
бизнес, така и с храненето, най-вече от държавната ясла - бел. ред.)
публикува обширна честитка във връзка с празника. В нея,
необременени от вниманието на публичния интерес, действащите и
пенсионирани деятели на ДС оставят всяко прикритие и си казват за
какво става дума на този празник.
 |
«На този
ден, 20 декември 1917, с постановление на Съвета на
народните комисари за
борба с контрареволюцията и саботажите,
в Съветска Русия бе основана Всеруската извънредна комисия (ВЧК).
За неин пръв председател е назначен Феликс Едмундович
Дзержински.
По-рано
този празник се наричаше Ден на чекиста. Денят на
работниците от органите на държавна сигурност се отбелязва в
Русия като официален професионален празник от 1995, въведен
с указ на първия президент на Русия Борис Елцин. Днес той е
професионален празник на сътрудниците на ФСБ, на Службата за
външно разузнаване СВР, на Федералната служба за
|
|
Феликс Едмундович Дзержинский |
охрана ФСО и на
Главното управление за специални програми на президента на Русия. В
съветско време всички тези служби влизаха като главни управления в
структурата на КГБ.»
И така изброените
«бивши главни управления» решили да продължат честването на Деня на
чекиста», макар и под ново име. Също както държавата им, ръководена
от един бивш подполковник от КГБ реши да възстанови своя десетилетен
съветски химн, от чийто звуци близките съседи ги побиват тръпки.
Празнува се всъщност
Денят на чекиста. Денят, в който Феликс Дзержински и Ленин основават
организацията с име, напомнящо щракането на предпазителя на наган –
ЧеКа. Един поглед на официалния сайт на ФСБ ще ни поучи, че Феликс
Едмундович продължава да е пример за подражание и почитание на
весело празнуващите днес «работници». Няколко цитата от там:
«За
характеризирането на исторически деятели, особено от такъв мащаб
като Дзержински, е съвършено неприемлив едностранчивият подход. Под
нарицателното "железният Феликс"
- разбираме неговото
умение да налага в живота приетите решения, взискателността му,
чувството за отговорност и дисциплина, личният пример...
|
Най-характерната черта на Феликс Дзержински е неговата вяра
в правотата на делото, на което се е отдал. Именно тази вяра
определя всички негови постъпки. Заради нея той не жали себе
си...
Като
ръководител на съветските органи за държавна сигурност
Дзержински полага основите на могъщата съветска спецслужба,
способна да противостои на всички световни разузнавания. Той
формулира принципите на подбора, разпределението, обучението
и |
 |
|
Сградата на ФСБ, Лубянка:
въобще не можете да си представите какво става и досега в
мазетата на тази сграда |
възпитанието на
чекистските кадри, учи ги да бъдат "политически бойци", "законопослушни"
(по-точно, "партийно-послушни")... Дзержински не е против развитието
на демокрацията, но "демокрацията трябва да се развива само на онази
платформа, която ни дава партийният конгрес". Той е борец за
законност, но законност социалистическа, революционна...»
Поучени от горния
текст разбираме, каква досадна грешка щяхме да допуснем, ако се
бяхме присъединили към поздравлението за “Деня на работниците
от...”. Съкровеното желание на тези работници е да им бъде честитен
“Денят на чекиста”.
Което и правим.
Пък току виж, че
следващия празник посрещнат пред възстановения паметник на “железния
Феликс” на Лубянския площад. |
