|
Както става ясно, министърът
на вътрешните работи Румен Петков има намерение да разпусне
новоучредения обществен съвет към министерството, съставен
предимно от запасни генерали от комунистическата Държавна
сигурност. Коментарите в страната на политици от опозицията,
на медиите и на граждани, както и резервираната и дори
критична реакция особено сред професионално ангажирани
институции на Запад изиграха своята роля. Все пак появата на
публичната сцена на една компания, предпочитаща досега
дълбоката сянка, хладните банкови коридори и дискретните
сепарета, едва ли може да се разглежда само като гаф на
загубил чувство за реалност посткомунистически функционер.
Както винаги, когато си имаме работа с подобен персонал,
един по-внимателен поглед в североизточна посока ще ни
помогне да намерим истинските мотиви за припряния опит на
министъра да реабилитира граждански бившите кадесари. |
 |
|
Шефът на Академията Шевченко |
Неотдавна в разговор с руски колега
стана дума за една набираща главоломна скорост обществена
организация на пенсионирани и активни гебисти в родината му.
Случката съвпадна с първите вълнения около Петковия обществен съвет
в България, което ме накара да се поровя в Интернет за повече
информация около внушително звучащата Академия по проблемите на
сигурността, отбраната и правния ред (АБОП). От линк на линк
започнаха да се очертават контурите на една институция, едновременно
гротескно анахронична и същевременно перфектно адаптирана към
съвременните условия в Русия и света.
Понякога те се завръщат...
© Милен Радев
Академията, за която, както ми бе
потвърдено от различни руски източници, почти не се говори в
публичното пространство там, е основана през 1999. Президент на
Академията е генералът от КГБ Виктор Шевченко, бивш командващ
контраразузнаването на Стратегическите ракетни войски. Сайтовете на
Академията и пресслужбата се ръководят от двама ветерани-резиденти
на КГБ в чужбина, полковник и генерал и от младеж, току що завършил
академията на ФСБ. Всички вицепрезиденти са генерали от КГБ. Почти
във всяко свое публично заявление президентът Шевченко подчертава,
че Академията е създадена като обществена организация по личната
идея на тогавашния председател на Съвета за сигурност на РСФСР
Владимир Путин. Целта на инициативата е била «да се обедини
дейността на обществените организации, които се занимават с
проблемите на сигурността, с отбраната на държавата». Идеята на
о.з. полковник Путин е подкрепена от Министерството на отбраната,
МВР, ФСБ и други висши държавни ведомства.
След официалната й регистрация през
2000 АБОП е утвърдена от Комисията за сигурност на Думата като
«водещ научен обществен център за научно-изследователско
подсигуряване на законодателната дейност в тази област». В
Устава на АБОП е указано, че Академията е «обществено обединение
на учени», развиващи науката в «интерес на сигурността,
отбраната и правния ред на Русиия». В глава «Права и задължения
на Академията» от Устава е приведено следното: «...За
осъществяване на своите цели Академията... има право: ...да участва
в изработването на решения на органите на държавната власт и
органите на местното самоуправление...». Тук дори не става дума
за консултиране на органите на държавната власт, а за пряко «участие
в изработването на решения», дейност, която в демократичните
общества е прерогатив на избраните народни представители и на
излъчените от политически партии органи на изпълнителната власт. В
случая АБОП си присвоява това право, разчитайки очевидно на
попътните наставления дадени й от днешния президент на Руската
федерация.
Действителни членове на Академията са
актуалните силови министри на РСФСР, сегашният и бившите премиери и
общо 58 глави на субекти на Федерацията. На сайта на АБОП са
изброени 140-те публично най-известни члена. Като цяло в 60-те
регионални филиала на АБОП са регистрирани между 6 000 и 8 500
члена. От изброените на сайта имена 30 «академици» са явни служители
на КГБ-ФСБ, преди всичко генерали, работещи на министерски,
заместник-министерски и по-ниски длъжности. 23 са висшите армейски
чинове. 35 са цивилните министри, замминистри и губернатори - в това
число и президентът Путин. Останалите са бизнесмени, учени и
интелектуалци, ако това понятие може да се употреби по адрес на
властелина на гигантоманския скулптурен кич Зураб Церетели или на
мутренския бард Йосиф Кобзон.
С какво се занимава и как се
финансира Академията? Според президента й Шевченко, тя набира
средства от членски внос и от поръчки за научни разработки в
областта на държавната сигурност. В интервю през 2004 е указано, че
АБОП била съставила 193 научни прегледа и 30 научно-изследователски
труда по поръчка на Президенството, на Съвета за сигурност и на
силовите ведомства.
Дали възлагането е станало под
формата на обществена поръчка, можем само да гадаем. Ясно е едно -
тези строго засекретени разработки на обществената Академия носят
сериозни доходи, за да може АБОП да финансира гигантската си
структура и неимоверно широката си публична представителна дейност,
описана на сайта
http://www.abop.su. Академията е учредила многобройни
ефектни
отличия: Орден «Петър Велики» в три степени, орден
«Св. Александър Невски», орден «Великата Победа», премия
«Юри
Андропов» и пр. Носители на ордените са както
руски, така и международни личности, като връчването става или в
Москва, или в руските посолства в страните на лауреатите от
президента Шевченко или някой друг изтъкнат генерал на КГБ.
 |
Подборът на наградените
обществени фигури изглежда на пръв поглед странен, но при
обхващане на цялостната картина става ясно, че това е добре
балансирана система за паблик рилейшън и лобиране сред
най-различни слоеве на Запад. Имената са селектирани от
всички слоеве и етажи на социалната и държавна йерархия на
западните общества - те обхващат политици, индустриалци,
дейци на културата, но и кметове на провинциални градчета.
За запознатите с историята на
чекистката дейност през десетилетията едва ли остава
съмнение, че чрез присъдените ордени и чрез проникването си
в структурите зад граница, АБОП дава възможност както за
съвършено легално легендиране на преки |
|
Изтъкнатият
западен "общественик" Маркус Волф (вляво) е лауреат на
отличие, присъдено му от Академията |
вербовки, така и за поощряване на
симпатизанти и потенциални «полезни идиоти» по деликатния израз на
В.И. Ленин. Захвърлили униформите, цивилни «академици» без проблеми
кръстостват Европа, връчват ордени и организират колоквиуми за
борбата с тероризма и проблемите на сигурността. Работа, която с
нищо не пречи, а напротив - способства, извършването на привичната
им от десетилетия тясно професионална дейност.
За разлика от миналите времена,
когато КГБ работеше в условията на пълна конспиративност, днес АБОП
не крие своите гебистки корени и намерения. Забележителен е
отговорът на Виктор Шевченко на въпрос на журналист от «Независима
газета», също сътрудник на ФСБ и член на АБОП - защо това, което в
СССР е било работа само на КГБ, сега е възложено на обществена
организация като АБОП:
«В условията на едно демократично
общество държавата не може да осъществява своите функции
изключително по собствено усмотрение, без да отчита мнението на
общественноста. Както е казано: "Не народът за правителството, а
правителството - за народа". Ако ние наистина се стремим към
трансформация на остатъците от тоталитарното общество - по което
вече е сторено много, то кой ако не самите граждани и техните
представители в лицето на обществените дейци ще определят, каква
трябва да е правоохранителната система, и към неутрализацията на
какви заплахи държавата трябва да насочва основните си усилия?»
Германия е обект на особеното
внимание на АБОП. За 60 годишнината на Победата АБОП организира
голямо мероприятие в Москва на тема «Париж, Берлин и Москва -
реалност и перспективи». От руска страна участват представители на
всички висши държавни ведомства, включително Президенството, а от
германска - двата най-сериозни консултиращи правителството мозъчни
тръста «Дружеството за външна политика» и фондацията «Наука и
политика». Сред темите на тристранния колковиум е имало такива:
«Взаимоотношенията на Германия, Франция и Русия с
източноевропейските им съседи: сътрудничество или интеграционни
конфликти?» или «Франция, Германия, Русия и иракската криза»...
Интересни са и някои от имената на
отличените с ордена «Петър Велики» германски обществени деятели. Със
снимка на сайта на АБОП е почетено тържественото връчване на ордена
на бившия шеф на разузнаването на ЩАЗИ Маркус Волф. Сред останалите
отличени, но неотличими на груповата снимка с президента Шевченко и
руския посланик в Берлин, са социалдемократическите политици -
депутатът от Бундестага Гернот Ерлер, премиерът на федерална
провинция Бранденбург Плацек, председателят на Берлинския парламент
Момпер. За съжаление са ни спестени любопитните фотоси от връчването
на техните ордени от страна на контраразузнавача Шевченко.
България също има няколко лауреата на
Академията - наред с областния управител и с кмета на Велико
Търново, с ордена «Петър Велики» с лента, първа степен е отличен и
«мэр города Софии, Стоян Софиянский». Сред останалите лауреати на
АБОП правят впечатление Владимир Путин и диктаторът на Туркмения
Туркменбаши Ниязов, получил за необикновените си заслуги по
сигурността два ордена – «Петър Велики» и «Ломоносов». Със званието
професор на Академията и орден «Петър Велики» е награден и Вл.
Жириновски.
За разлика от парадната
презентационна дейност на Академията, пó в сянка остава нейната
образователна, квалификационна и комерсиална дейност, за която ще
разкажем следващата седмица. С което може би неволно ще се окажем в
ролята на съветници на заплашените от безделие досегашни
общественици около министър Петков. |
