на тази музика в Европа не
е най-високо. Как да си обясним тогава, че песните с несложни
мелодии и текстове докоснаха и дори трогнаха вероятно всеки в
залата. На сцената върви легендарно радио шоу от сърцето на
Америка – Средния Запад. Берлинската публика искрено аплодира.
Чудеса ли стават? Не. Просто сме станали свидетели на
произведение на един от големите майстори на киното, Robert
Altman. Това е всичко.
Кънгпи, кънтри, кънтри...
Място на действието: театър в
Сейнт Пол, Минесота. Зрителите остават в полумрак, виждаме ги
само в гръб. Началото носи неповторими сцени в гардероба,
където, готвейки се за своето излизане на сцената отпускат
пеещите ковбои Дъсти (Woody Harrelson) и Лефти (John C
Reilly) – небрежно бъбрят за най-незначими неща без да
обръщат внимание на нервните сцени около тях. Чувстват се едва
ли не в къщи, тъй като шоуто го има вече 30 години, всички
отдавно се познават и работят заедно. Никой не обръща никакво
внимание на асистент-режисьорката, която отчаяно вика поредните
артисти на сцената. Зад завесата тече животът, има любовни
срещи, бушуват страсти, и клюки. Над всички бди като шеф по
сигурността непохватният Kevin Kline.
Чакаме дълго сценичната поява на
дуото Johnson
Sisters -
Meryl Streep
и
Lily Tomlin
– докато през това време те се губят в спомени за миналото и в
приказки за нещата от живота. Цари някаква носталгия през тази
вечер, защото това е последният спектакъл – театърът се затваря
от новия му соственик. Но след това запяват своите стари семейни
кънтри песни – както са го вършили заедно с майка си и сестрите
си от детство. Песни, които разказват за човешкия живот и за
битието. И зрителят не може да си представи как може да се сложи
край на нещо такова, чийто чар го обгръща и завладява.
Кой е можел да предположи, че
Meryl Streep
освен страхотна актриса е
и талантлива певица? А с филмовата си «дъщеря» Lindsay
Lohan двете
образуват великолепен ансамбъл.
Суматохата на събитията води до
виртуозни импровизации на водещия (истинският шеф на истинското
радиошоу Garrison
Keillor играе самия
себе си) със смешни и абсурдни реклами между музикалните
парчета, с мръсни вицове на ковбоите Дъсти и Лефти и безброй
аудио ефекти – елементи на култовото радио шоу.
А по коридорите на стария театър
обикаля ангелът Asphodel, чиято задача е да закриля хората и да
отвежда със себе си този, чието време е дошло. Със смъртта зад
кулистите на един от артистите, Altmann (1980) като че ли
иска да ни каже как той си представя своето сбогуване с
творческия живот: «Не му намирай кусури, благодари му за всичко
онова, което е създал и за доброто, което е вършил. |