 |
Френският режисьор Андре Тешине зарадва мнозина с участието си
в конкурса на 55-тото Берлинале. Филмът му
в
Les temps qui
changent
стремително ни въвлича в хаоса на човешките |
чувства и ни оставя впечатлени от ненадминатата сила на първата
любов.
|
Преуспяващият предприемач Антоан (Жерар Депардийо) е обиколил
едва ли не целия свят, но така и не е успял да открие жена,
сравнима с първата му любов Сесил. Затова той решава да я
издири и да й признае неугасналите си чувства. Урежда си
работа в Танжер/Мароко като мениджър на гигантски строителен
проект за да е близо до нея. Но когато неочаквано вижда Сесил
(Катрин Деньов) в супермаркета,
Антоан панически хуква да бяга. При това не забелязва
стъклената врата, разбива в нея носа си и Сесил го заварва в
жалко състояние на пода. |
 |
|
Депардийо в
Les temps qui changent |
Така
започва новата среща на двамата след трийсетгодишна раздяла. Сесил
живее в Танжер като успешна радиоводеща, спокойна в уюта на своето
семейство.На
пръв поглед изглежда като че ли комплиментите и признанията му
оставят Сесил равнодушна (между нас казано, коя жена не мечтае за
подобни думи от устата на близък човек?) Сесил се противопоставя с
разумни, почти студени разсъждения от рода на «вече не сме деца»,
«омъжена съм от десетки години», «от тогава измина толкова време».
Права е, но какво може да сторят хладнокръвните й аргументи срещу
вечната, безусловната любов на Антоан?
 |
В
своята непримиримост той опитва всичко – среща се дори с мъжа
й и откровено му заявява, че е дошъл в Танжер, за да спечели
обратно първата си любов, прониква
по
комичен
начин
в спалнята на двамата и прикрепя с магическа цел под матрака
на семейното ложе снимка на двамата от щастливата им
младост...
Филмът е сниман с ръчна камера и това ни дава възможност
съвсем непосредствено да следим живота на героите. Привидно
безоблачният живот на Сесил започва да се разпада пред очите
ни. Синът й се |
|
Катрин Деньов в
Les temps qui changent |
лута в
бисексуални терзания между арабската си приятелка-наркоманка и
тайния си любовник в Танжер. Съпругът й - марокански лекар
-
е в професионална
криза и както изглежда,
не е голям почитател на съпружеската вярност.
В
работата си Сесил се чувства неуютно, защото така и не е научила
арабски. Личните вълнения се проектират
върху пейзажи от
Танжер като последна спирка за хиляди африканци. Виждаме ги
скупчени по хълмовете около града, вперили поглед на Север, там,
където е голямата им надежда – Испания, Европа,
Раят
според техните представи...
Това е
филм за сътресението на чувствата, обяснява режисьорът Андре
Тешине, и той е
бил възможен единствено в Танжер – град, застрашен от земетресения
и катаклизми,
в прекия и преносния смисъл – културни
и политически.
Неочакваното в този филм е, че не жената е податлива на чувствата,
а обратно - мъжът е напълно в тяхна власт. Според Сесил любовта е
както щастието – ускорява нашето дишането, прави за кратко време
живота ни стремителен, но тя си остава нещо съвсем извънредно. Ще
успее ли Антоан да я убеди, че първата страст, запазена през
годините може да се превърне в нещо вечно?
Във
филма
Tickets,
съвместна работа на трима
(!)
режисьори
-
италианецът
Ермано Олми, иранецът
Абас Киаростами и англичанинът
Кен Лоуч -
ние поемаме на дълго
пътуване с влак в посока към Рим. Точно във влака човек може да
излезе от всекидневието,
може да се загуби
из фантазиите си, да наблюдава спътниците, които са пъстра
етническа
смес от
всички краища на
континента.
|
Професорът например (Карло деле Пиане) мечтае за много
по-младата руса секретарка (Валерия Бруно Тедески) и вместо
научната си работа съставя любовно писмо.
Влиза
в конфликт заради пренебрежителното отношение на другите
спрямо албанско семейство, натъпкано в прохода между вагоните.
Или тромавата италианска вдовица на армейски генерал, която се
намърдва в първа класа, макар че е платила само за втора и
която командва младия си спътник като свой роб. |
 |
|
Валерия
Бруно Тедески в
Tickets |
Пред
зрителя преминава върволица от хора – свити, свадливи, нахални и
самовлюбени, романтично отнесени, като младежа,
открил във влака
момиче от своя роден град, което помни първата му приятелка...
В
купето
запознанствата стават лесно, бързо може да се уговори рандеву,
може да се говори за футбол като тримата шотландски фенове, които
се оглеждат след всяка италианка и обсъждат с албанския си спътник
предимствата на италианските отбори.
Едва
по-късно те ще открият, че същото момче може би е откраднало
влаковите им билети.
Основният герой на филма е пътешествието – свободата на
въображението, съчетана с трезвата действителност. Онзи, който
обича железницата, който е готов да да се отпусне и да се настрои
на ритъма на колелата,
ще хареса този тих и бавно въздействащ филм. |
