 |
Опитваме се да избягаме от ледената влага и пронизващата
берлинска мъгла и потъваме от една кинозала в друга в търсене
на шедьовъра от конкурсната програма на Берлинале. |
|
Началото постави британско-френската копродукция Man To Man
на Режи Варние, филм с големи претенции и с блестящи имена:
Кристин Скот Томас, Джоузеф Файнс, Хю Боневил. Група учени
антрополози от викторианска Англия са убедени, че са открили в
дълбоката централно-африканска джунгла липсващото звено между
маймуната и човека. Фанатични привърженици на модната теория
за еволюцията, те залавят с помощта на търговка на диви
животни (Кристин Скот Томас) един мъжки и един женски
«екземпляр» от непознато пигмейско племе. Затворят ги в клетка
и ги натоварват в трюма на платноход заедно с гепарди и
маймуни. Така те стигат до Европа. |
 |
|
Фестивалният център |
 |
 |
|
Джоузеф Файнс и
Крестен Скот Томас в Man to man |
|
Носят пигмей през
джунглата като рядко животно |
|
Посред кипящата от зеленина Шотландия т.н. «диваци» са хвърлени
като животни зад решетки в мрачно помещение под скалите и
подложени на антропологични изследвания. За неуморно измерващите
всеки милиметър и градус на черепите учени, всяка цифра е ново
доказателство за валидността на тяхната теория. Докато на един от
тях – младия Джейми (Джоузеф Файнс) постепенно му се отварят очите
и той започва да разбира, че пред себе си има интелигентни човешки
същества. Той прави недопустимото за един учен - допуска емоции и
влиза във фатален конфликт с колегите си, тъй като за тях Джейми
застрашава силно мечтания триумф пред Кралската академия.
Филмът е от редкия жанр на научната драма и ни представя начина на
мислене в европейското общество от XIX век, с неговата вяра във
всепобеждаващата наука, която отключва една подир друга загадките
на природата. Но това е и времето на расовите предразсъдъци и на
убеждението, че белият човек може най-естествено да показва «диви»
пигмеи в зоологическата градина редом с лъвове и слонове. Въпреки
ясната си концепция и визуалното богатство от образи и багри –
както в тропическа Африка, така и из дебрите на Шотландия, филмът
не е убедителен. През дълги периоди нишката на сюжета се лута като
че ли безцелно. Отделните вълнуващи и напрегнати сцени не се
свързват в хармонично и незабравимо цяло.
Не
по-малко напрежение обещава и наистина дава на зрителите
американско-ирландската копродукция Asylum. Режисьорът
Дейвид Маккензи разказва историята на атрактивната и чувствителна
Стела (Наташа Ричардсън), съпруга на английски психиатър в приют
за психически болни. На новото работно място, в уюта и
благополучието на просторния им нов дом, животът на Стела би могъл
да тече безпроблемно и завидно, ако бракът й бе в ред, ако тя не
бе самотна и имаше някаква друга задача, освен възпитанието на
детето и досадни срещи на кафе с още по-скучните съпруги на
лекарския екип. Намираме се в Англия през 50-те години на миналия
век, време, когато мъжете - за разлика от жените - са непрекъснато
заети с работата си, а за развод поради несходство на характерите
не е можело и да се мисли. Ето как Стела се отдава при първата
открила се възможност на сексуална авантюра с чаровния пациент
Едгар (Мартин Чокаш). Любовните им срещи стават с трескава бързина
посред бял ден в живописна като че ли излязла от приказките
беседка. Това е началото на трагедията.
Наташа Ричардсън и Мартин Чокаш в Asylum
Болезнено ревнивият Едгар е в приюта,
защото е убил преди 6 години по особено жесток начин жена си.
Любимото занимание на лекуващия го лекар (Йан Маккелън) пък е да
наблюдава емоциите и страстите на своя пациент... Но и той самият
не успява да се предпази от силата на чувствата.
Стела е готова да напусне сигурността на семейството и на
обществените условности. Повествованието следва своя фатален ход,
от който няма безболезнен изход за никой от участниците. Зрителят
става свидетел на драматични конфликти, между емоции, към които
Стела неудържимо се стреми и за които е готова да направи и
решителната крачка, отвъд която няма път назад.
Един филм за страстното желание, за ревността и самотата. |
