5 декември 2003 15:50

Платежният баланс за деветмесечието

Институт за пазарна икономика, седмичен бюлетин

През седмицата БНБ публикува данни за платежния баланс през третото тримесечие. Продължава тенденцията за нарастване на дефицита по текущата сметка и по изчисления на ИПИ той е около 8.2% от БВП на верижна база – от четвъртото тримесечие на 2002 до третото тримесечие на 2003 г. включително. Тези данни превишават предварителните прогнози на Министерството на финансите и според някои институции като МВФ са основание за безпокойство.

Салдото по текущата сметка представлява сума от нетния износ на стоки и услуги (разликата между износа и вноса), нетния доход и нетните текущи трансфери. За периода януари – септември дефицитът достига 1518.7 млн. лв., което е най-високата стойност за този период от въвеждането на валутния борд досега. Промяната се дължи основно на намалението в нетния износ на стоки и нефакторни услуги с 956.5 млн. лв. спрямо миналата година и в нетния доход с 357.7 млн. лв., а нетните текущи трансфери нарастват с 66.6 млн. лв. спрямо същия период на 2002 г.

Обяснението на състоянието на текущата сметка трябва да потърсим във финансовата. Причината за това е следната: финансовата сметка представлява източникът на финансиране на покупките на българските резиденти. За да купи определена стока или за да ползва услуга, човек трябва да притежава някакви средства. Тези средства могат да бъдат негови собствени, ако той или тя имат спестявания, или чужди - чрез заем. Както ИПИ вече писа (за справка бр. 144 на Прегледа на стопанската политика) спестяванията на българите намаляват като абсолютна сума и като дял от БВП до около 8% през последната година. Следователно като източник на спестявания остават чуждестранните резиденти, което се отразява във финансовата сметка. От друга страна поради експанзионистичната парична политика, провеждана от Европейската централна банка, лихвените проценти в Еврозоната рязко се понижиха, което доведе до преориентиране на инвестициите на българските банки от чужбина към местния пазар. В резултат на това се повишиха и кредитите за граждани и фирми и съответно те започнаха да потребяват и инвестират повече. Това естествено води и до по-голямо търсене на стоки и услуги, произведени както в България, така и в чужбина.

Нарастването на финансовата сметка се дължи до голяма степен на увеличението на нетните инвестиции в България до равнище от 1489.9 млн. лв. за деветте месеца на 2003 г., което почти се равнява на дефицита по текущата сметка (98%). Този факт безспорно е положителен, тъй като това е най-високото равнище на чуждите инвестиции в България за първите девет месеца на съответната година. Това увеличение се случва въпреки голямото забавяне на сделките за БТК и Булгартабак, което е индикатор за способността на икономиката да привлича средства извън приватизацията и съответно за стабилността и.

Друг фактор, който показва положителното развитие на външния сектор е нарастването на валутните резерви на БНБ. Това е един от индикаторите, който се свързва със устойчивостта на валутния борд и е следствие от нарасналите потоци по финансовата сметка.

Като заключение можем да кажем, че нарастването на дефицита по текущата сметка не е повод за притеснение, то просто е резултат от предпочитанията на българите да потребяват чуждестранни стоки и услуги.

Таблица 1: Платежен баланс през първите девет месеца (млн. лв.)

Източник: БНБ.

*Забележка: Нарастването на резервите на БНБ е отбелязано с отрицателен знак, а намаляването с положителен.