През последните седмици сме
свидетели на активен дебат на тема – определяне
на акцизите на горивата. В един момент
правителството реши да остави фирмите сами да се
споразумеят за размера на акцизите. На практика
това бе покана за изясняване кои фирми са
по-добрите лобисти, за да бъдат удовлетворени
техните искания. По този начин, това беше
разбрано от бизнеса като сигнал за нови
протестни действия (при това по-масирани), като
средство за определяне на “по-важните фирми”.
Така се стигна и до сериозен натиск върху
правителството.
В крайна сметка, тъй като
представителите на бизнеса очаквано не се
споразумяха, управляващите взеха ново
проекторешение, според което акцизът върху
пропан бутана нараства с 80 лева, а върху
бензина и дизеловото гориво с 55 лева на тон.
Първоначалното предложение предвиждаше
нарастване от 100 лева за пропан-бутана и 50
лева за бензина и дизеловото гориво за тон.
Коментар:
1/ По време на дебата
не стана ясно какво публично благо се финансира
със средствата, набирани посредством акцизите.
Например икономически подход за определяне на
акциза е обвързването му с разходите за
поддържане на пътища и замърсяването на околната
среда. По отношение на поддържането на пътищата
би било логично, всички шофьори да плащат в
зависимост от “потреблението”, тоест изминатите
километри, като ставката за различните горива би
следвало да е еднаква. Когато става въпрос за
околна среда би следвало облагането да зависи от
степента на замърсяване.
2/ Освен това на нас не ни е
известно правителството да е правило анализ за
това, как ще се отразят по-високите акцизи върху
средата за бизнес като цяло и върху отделните
групи от обществото. Единствено в доклада към
Закона за държавния бюджет за 2004 г. се казва,
че увеличението на акцизите ще доведе до
“евентуално свиване на потреблението на горива с
10-15% в резултат на по-високите акцизни
ставки”.
3/ Прехвърлянето на отговорността
върху бизнеса с обяснението “да се разберат” е
твърде неясен и странен подход. Когато става
въпрос за публично благо, което ще съществува
независимо от промяната на размера на акциза (ще
се финансира през общите данъци), стремежът на
всички е да платят по-малко.
4/ В мотивите към Законопроекта
за изменение и допълнение на Закона за акцизите
се казва, че промените целят хармонизиране с
законодателството на ЕС в тази област. В
последствие ЕС или свързани понятия се повтаря
многократно. Човек остава с убеждението, че това
е още едно действие на правителството за
съгласуване на законодателството с ЕС.
Ако обаче, се погледнат
минималните изисквания на ЕС за акцизи се
оказва, че положението не е точно такова (виж
таблицата). Например акцизът за пропан-бутана е
по-висок от минималните изисквания на ЕС още
преди последното увеличение. При това положение,
правителството следва ясно да обясни пред
обществото какви други цели преследва с
промяната на акцизите.
Нива на акцизите в
ЕС и България
|
Мин. нива в ЕС от 2004 г.
(евро) |
България от 2004 г.
(евро)* |
Оловен бензин (1000 л.) |
421 |
252 |
Безоловен бензин (1000 л.) |
359 |
252 |
Дизелово гориво (1000 л.) |
302 (става 330 от 2010) |
201 |
Пропан бутан (1000 кг.) |
125 |
174 |
*
Съгласно последното проекторешение
5/ Правителство е поело
ангажимент към ЕС за хармонизиране с минималните
равнища на акцизите в Общността до приемането на
България, тоест вероятно до 2007 г. Тъй като
мандатът на сегашната администрация изтича преди
тази дата е възможно въпросът с акцизите да бъда
оставен за решаване от следващото правителство.
|