17-11-2003

Online от 1 юли 2002

Българско общество за индивидуална свобода

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

 

Лъчезар Богданов

Институт за пазарна икономика

21 май 2003

Банковата приватизация свършва, никой не пита за социалната цена

Текстът е отпечатан в "Седем"

Сделката за ДСК е последната, след която управлението на спестяванията, кредита и разплащанията ще бъде почти 100% зависимо от частни банкери.

Този факт остана някак незабелязан на фона на скандалите и съдебните спорове около процедурите за Булгартабак и БТК. А той не е маловажен – у нас все още доминира консенсусът за т.нар. “смесена икономика” или “социална държава”. По-конкретно, всички политически партии и мнозинството от икономистите в страната приемат, че в “структуроопределящите” сектори държавата трябва да запази своята роля.

Банковото дело със сигурност попада в тази група. Но съвсем скоро всички български банки ще са собственост на инвеститори от Гърция, Франция, Каймановите острови, САЩ, Италия, Австрия, Унгария, Турция, Холандия, а може би Русия. Мястото на формалната им регистрация е без значение. По-важното е, че всички бивши държавни банки се развиват успешно, а банковият сектор като цяло да се характеризира със стабилност и постоянно увеличаване на разнообразието и качеството на услугите.

Краят на банковата приватизация е чудесна илюстрация за ползата от частната собственост и конкуренцията. Защо обаче това не можа да се случи в индустрията?

  1. Банковите фалити през 1995-1996, противно на някои очаквания, утвърдиха политически консенсус около нуждата от частни банки, и особено – чужди – които да могат да работят успешно при валутен борд, т.е. без непрестанните инжекции от новонапечатани левове. Още в началото на управлението с, ОДС започна подготовка за продажба на всички държавни банки. Още повече, нямаше условности от типа “ще приватизираме при тези и тези обстоятелства, иначе оставяме банките държавни”.
  2. В банковата приватизация не участваха РМД и нямаше преференции при плащането. С други думи, търсеха се директно инвеститори, които могат да платят в момента на сделката. Но по-важното беше, че изключването на възможностите за “вътрешна” (РМД) приватизация не позволи да се случат борби между състезаващи се участници, кой от кого “по-приятели” на управляващите. За сравнение, ежбите около това чие РМД да купи това или онова предприятие забавяха сделките с поне година.
  3. Основният критерий при избор на купувач за банките все пак бе предлаганата цена. Както знаем от всекидневната размяна на пазара, най-лесно се постига съгласие при прозрачни условия – даваш стока срещу определена цена. Сделките с натурална размяна, особено когато се плаща с обещания, винаги будят съмнения и недоволство. В приватизацията този принцип също е валиден – много по-лесно е да определиш печеливш кандидат според предложената цена, отколкото според субективни критерии като “репутация”, “стратегия”, “намерения”.
  4. Точно затова скандали около банковите продажби нямаше. Трудно е наистина да намериш основания, когато процедурата е открита за всички инвеститори – местни и чужди, не зависи от досегашните мениджъри в банките и основният критерий за решението е цената. А освен това сделките за продажба на банки не могат да се обжалват в административен съд.
  5. И накрая – в банките няма синдикати. Не че има нещо лошо в сдружаването на работниците по принцип, но българските синдикалисти действат като лява и антипазарна политическа стихия. Това създаде доста пречки пред приватизацията на много предприятия, а и без това волята за раздържавяване не е много силна. Продължава да се говори за някаква имагинерна “социална цена”, сякаш пазарното стопанство пречи, а не помага за увеличаване на възможностите за заетост и доход. Късметът при банките бе в това, че съдбата на служителите им след приватизацията не даваше повод за съчувствие или синдикална загриженост.

Да се надяваме, че завършващата банкова приватизация ще подкрепи повече частната собственост и конкуренцията и в другите отрасли.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо