През изминалата седмица България получи сигнал от ЕС по повод присъединяването си. Комисията по външни работи на Европейския парламент прие с мнозинство доклада за подготовката на България за членство в Европейския съюз. Политическият елит възприе новината като благоприятна. Паралелните отрицателни сигнали (например желанието да се изчака докладът от следващото наблюдение на готовността за членство, за да се ратифицира договорът) този елит така или иначе обяснява с противоречията вътре в съюза. Какви сигнали обаче получава правителството от източници вътре в страната?

Правителството - защитник от последна инстанция

Средните и големите предприятия също смятат присъединяването като положително развитие, въпреки че бива съпътствано с трудности за бизнеса - европейски норми и изисквания по отношение на производството и стандартите за качество. В същото време микропредприятията и дребните производители виждат в лицето на ЕС заплаха.

Те я виждат навсякъде - в конкуренцията "отвън", в изискванията на ЕС, в гъвкавите пазари, в липсата на информация, в тежката бюрокрация.

"По-предприемчивите" се надяват, че все пак ще получат пари от еврофондовете. Останалите пледират за защита от страна на държавата, за насърчаване на бизнеса им чрез субсидии и помощи.

Правителството от своя страна поръча на международни консултанти да определят приоритетни области и сектори, в които то следва да насочи "маркетинговите" си усилия. Целта е да се популяризира "марката "България". Преди около два месеца работодателски организации предложиха да се създаде държавно-обществен фонд за подкрепа на типично български продукти.

Предложението получи подкрепа и от други браншови организации, а депутати и правителство "подеха обществената инициатива". Подобни идеи за помощ от държавата постоянно се раждат от различни представители на бизнеса.

Изглежда, че предприемачите в страната са обединени от едно - от патернализъм. Те очакват, че държавата или супердържавата в лицето на ЕС трябва да им помогне, да създаде "национална" стратегия за развитие, да определи кои да бъдат приоритетните сектори. Получаването на грантове не е привично за бизнеса и не би трябвало да се превръща в самоцел. Но възможността за получаване на средства от еврофондовете носи опасност за канализиране на предприемаческите идеи според регламентите и стратегиите на ЕС.

А с това българките фирми няма да станат по-конкурентни. Нужен е пазарен подход, насочен към задоволяване на потребностите на клиентите и потребителите. Потенциалът на така наречените отрасли с конкурентно предимство може да се оцени само на пазара. И съответно отраслите могат да бъдат насърчавани от правителството само чрез пазарни механизми - намаление на данъчната и осигурителната тежест и на бюрократичните пречки през бизнеса. Всяка друга форма на вмешателство изкривява пазарните сигнали и няма пример в Европа или Северна Америка подкрепен или защитен отрасъл да не е загазил, след като е изчезнала държавната защита.

Пазар и мнение

Европейската финансова рамка на България с ЕС предвижда директно вливане на над 4.3 милиарда евро в българската икономика в периода 2007 - 2009. Основните сектори и направления, по които ще се разпределят средствата, са инфраструктура и екология, земеделие, развитие на малките населени места и селските райони.

Проблемът с европейската финансова рамка е, че парите ще се дадат не на българската икономика, а на държавата и за целта трябва да се създадат административни структури за разпределяне на евросубсидиите и съответно - за последващ контрол.

Хората са рационални същества, но грешките са част от човешката природа. Това няма как да го отречем. Когато грешките им се дължат на ендогенни психологични фактори и особености, пазарният процес води към поправяне на грешките, които обикновено се "наказват". Тези, които грешат, плащат повече. "Награждават" се тези, които съумяват да задоволят потребностите на клиентите в най-голяма степен, отговаряйки на търсенето. Така работи пазарът. Но с политиката си, ЕС има желание да проектира пазара, да го пренастрои и "оптимизира". Проблемът е в това, че централизацията и интервенцията (намеса на държавата в пазарните процеси) не е механизъм за намаляване на грешките, а напротив - чрез него те се задълбочават.

Мнението на хората може да бъде манипулирано и променяно - от политици, от медии, от фирми, които отделят съществена част от оборота си за реклама. На свободния пазар идеите се конкурират, докато при публичното вземане на решения стимулите за злоупотреба с властта зависят от обществените настроения. Създават се условия за контрол, за корупция и неефективно вземане на решения и облагодетелстване в името на дадена група от обществото.

Колкото повече се увеличава надеждата, че ЕС или правителството ще помогнат, толкова повече се изтласкват встрани нормалните основания на човешкия и потребителския избор.

Причината да смятаме, че частното взимане на решение е по-ефективно от централизираното, или така наречените публично взети колективни решения, са следните:

1. Предприемачите и потребителите имат далече по-големи стимули да намаляват и коригират грешките, които допускат, от бюрократите и политиците. Държавните чиновници не са лично засегнати от решението си.

2. Ако големи корпорации имат за цел да повлияят на общественото мнение, за тях е относително по-лесно и евтино да убедят политическия елит вместо голяма група от обществото. Малка група заинтересувани винаги се организира по-лесно от голяма група потърпевши. За последните загубата обикновено се оказва по-малка от цената на индивидуалните усилия по организиране и защита. Особено ако предварително е известно, че правителството работи със свои клиенти. Така интересите на дадена политически силна група може да се (и се) проектират върху държавната политика.

3. Когато избират управляващи, гласоподавателите са "рационални невежи". Тъй като всеки един глас оказва малко влияние върху крайния резултат, те нямат стимули да направят проучвания и да обосноват решението си на обективни принципи.

Алтернативата

Неотдавна проф. Стив Ханке отбеляза, че икономическата свобода води до благосъстояние. Не чуждата помощ, не активната намеса на държавата, а свободата да избираш и сам да ръководиш действията си са в основата на просперитета. Икономическата свобода не е пряко свързана с демокрацията. Блестящ пример затова е Хонконг. Хонконг, чиято религия са парите, е едно от най-атрактивните места за бизнес и за инвеститорите. И това не е бездушна липса на човешки ценности, а напротив - ценностите на отделния човек са в центъра на свободния пазар.

За да могат парите от Европейския съюз да доведат до реални положителни резултати за бизнеса в България, правителството трябва да насочи усилията си в следните направления:

1. Достъп до информация и създаване на максимално опростени процедури за раздаване на субсидии и финансови средства.

2. Информацията, свързана с евросубсидиите, трябва да се разпространява от частни изпълнители на правителствена задача, предоставена на конкурентна основа. Защото и в момента тази информация се предлага на частно от държавни служители. По този начин и фирмите посредници ще заработят прозрачно. Естествено е да се освободи работно време на държавни служители (и техният брой може да бъде намален или поне да не се увеличава).

3. Структурните фондове на ЕС ще действат в тясна връзка с общините и регионални бизнес организации. Фискалната децентрализация е важна, за да функционира системата на разпределение и да изкривява в най-малка степен пазара. Положителна страна на ЕС е, че той някак глобализира. Това не означава на всяка цена, че присъединяването към него трябва да централизира. Централизацията е изкуствен процес. Глобализацията може и трябва да бъде естествен процес, следствие от развитието на технологиите и увеличаването на икономическата свобода.

Единствената печеливша позиция за бизнеса в България е разгръщане на предприемаческата дейност, без да се разчита на държавата. Възможности пред българските предприятия има, но те не са непременно в евросубсидиите. Парите на ЕС трябва да се разглеждат само като част от пейзажа, но не и идея за генериране на бизнес идеи.