Българско общество за индивидуална свобода

Георги Стоев е сред юпитата в анализаторските среди у нас. Завършил е икономика в университета "Лувен" в Белгия. Специалността му е законодателен и макроикономически анализ. Професионалния си опит е натрупал в Института за пазарна икономика. От няколко месеца е съсобственик на "Industry Watch", която създаде с други бивши служители на института. Компанията работи в областта на инвестиционното консултиране, макроикономическите и политическите анализи. Учредител е и на Българско общество на индивидуална свобода, което изповядва по-малко държава в живота на хората.

Г-н Стоев, кои от предложенията за данъчни облекчения, станали популярни напоследък, са реално постижими и полезни и кои - чист популизъм?

- На първо място трябва да си обясним какво точно значи данъчно съкращение. Едни политически сили твърдят, че това е да се намалят преките данъци - данъка върху печалбата и върху личния доход. Но за сметка на това да се увеличат всички останали данъци. Други пък твърдят, че трябва да се намали само един вид данък - бил той патентен, върху печалбата и т. н.

За мен съкращаване на данъчната тежест означава намаляване на процента на публичните разходи в Брутния вътрешен продукт. Правителството обещаваше намаляване на данъците. Измерено по този показател обаче се оказва, че те се увеличиха. При под 37% през 2001, в края на 2003 те са 39% от БВП. Това са нелихвените правителствени разходи. Може би са били съкратени данъците за някои групи лица, но в макроикономически смисъл не стана съкращение на данъците. Най-големите приходи идват от осигурителните вноски. Ние ги наричаме данък, защото това по същество е насилствено отнемане на доход и човек не получава нищо в замяна.

Може би само обещание за бъдеща услуга?

- Няма обещание дори. По закон държавата не се ангажира да те издържа като се пенсионираш. Те казват, ако има млади хора, които да работят, когато станеш пенсионер, ще получиш издръжка от държавата. В зависимост от тяхната производителност и броя на хората в пенсионна възраст. Държавата не е фонд, който има ангажимент да инвестира парите и след Х броя години да ти върне 15%. А просто ги преразпределя и винаги е на дефицит. Затова считам, че осигуровките са данък.

Другото голямо перо в приходите е ДДС. Някои колеги считат, че това е данък за потребителите, но за мен това си е бреме за производителите. Ако на мен някой ми обложи продукцията с 20% ДДС, тя ще стане неконкурентоспособна. На по-голямата цена очевидно ще има по-малко търсене, ще изгубя пазар, ще намаля инвестициите... Независимо дали ще бъдат обложени личният труд, печалбата, потреблението или доходът от инвестиции, пак се ограничава икономическият растеж. Това е все едно да кажеш на бизнеса: "Колкото повече изкарваш, толкова повече ще ти вземаме." Така за предприемачите изниква алтернативата да влязат в "сивия сектор".

Тогава кой данък трябва да се намали?

- Намаляването на данъка върху печалбата е много добра идея, но в макроикономически смисъл ефектът от това решение няма да е много голям. Този налог дава по-малко от 10% от приходите от данъци. Ако говорим за политическа воля, трябва да се мисли в по-мащабни размери. Най-голям ефект ще има, ако държавата намали разходите си.

Но откъде да отреже министър Велчев? При подготовката на бюджета започват всевъзможни стачки за увеличение на заплатите.

- Моят колега Георги Ангелов предложи алтернативен бюджет, според който разходите могат да бъдат свити от сегашните 39% от БВП до 26%, т.е. една четвърт от икономиката да бъде преразпределена.

Основните предложения, с които аз съм напълно съгласен, бяха съкращаване на плащанията за издръжка на администрацията, съкращаване на капиталовите разходи за строителство на обекти без явна ефективност, да се приватизират всички публични услуги. Не виждам добър аргумент за това държавата да строи инфраструктура, при положение че просто не е дала шанс на частния сектор да прави това.

Образованието, здравеопазването, публичният транспорт, разпределението на ток, вода и парно - всички тези услуги трябва да станат частни. Ще дойде време да се приватизира и НОИ, защото ще фалира рано или късно. Може би не в мандата на следващото правителство, но на по-следващото.

Според вас, ако трябва да се определят най-големите приоритети на следващото управление на България в икономическия сектор, кои трябва да са те?

- За мен на първо място е запазването на валутния борд и всичките му институции - фиксиран курс, ненамеса в банкирането и т. н. Второ, трябва да се гарантира, че Законът за държавния бюджет не трябва да се нарушава. По никакъв начин. У нас традиционно публични пари се харчат по усмотрение на управляващите. Третото нещо е, да се заяви, че няма да се разходват повече пари по различни пера в бюджета, отколкото е предвидено. Независимо от резултатите от изборите, надявам се да се постигне италианският парламентарен модел - поне 6 партии да образуват мнозинство. По този начин ще се даде по-голяма свобода на бизнеса, държавата няма да се меси толкова на всички нива.

Премиерът Симеон Сакскобургготски обяви, че валутният борд ще остане до членството ни в ЕС. Има ли опасност от дестабилизация на финансовата система в противен случай?

- Бордът ограничава действията на централната банка да финансира правителството и частните търговски банки. Тоест, с инфлационни мерки да се преразпределят пари от едната част на обществото към другата. Това ще означава инфлация, намаляване на инвестициите и в крайна сметка - обедняване. Най-лошият вариант е криза като нашенската от 1996 г. или аржентинската от 2002. Не споделям песимистичните прогнози, че рестрикциите на МВФ ще оскъпят кредитите. Лихвите са ужасяващо високи в сравнение на други страни с относително стабилна финансова система като България. Ако бъде въведено еврото, с намаляването на валутния риск, лихвите биха паднали с няколко процента. Само с политическо решение, без да отчитаме конкуренцията. С това ще отпаднат и голяма част от чейнджбюрата.

Как ще коментирате опитите на някои инвеститори да получат удължаване на фактическия им монопол на пазара?

- Монополното положение на една фирма може да се постигне само чрез законодателна промяна. Ако депутатите подкрепят такова искане, със сигурност ще се създаде противоречие с европейските норми. По-силна може да бъде позицията на правителството в селското стопанство, тъй като самият ЕС има традиции на протекционизъм към фермерите. Но в секторите тютюнопреработване, цигарено производство, телекомуникации, енергетика, според мен ще е трудно да се постигне частен монопол. Първата атака ще е от Брюксел, а втората - от българския Конституционен съд.

Наесен предстои дебат в парламента по законопроекта за отнемане на имуществото на незаконно забогателите. Как според вас ще се отрази този закон върху бизнессредата?

- Ужасно. Аз съм противник на даването на власт на изпълнителни органи, без съдът да се е разпоредил. Единственият, който би имал някаква изгода от закона, е този, който ще го прилага. С този акт ще се позволи на прокурорите да влязат във фирмите и да започнат да те тормозят. Както всички добре се досещаме, престъпниците първи ще влязат в матрицата, чрез която ще тормозят всички останали, използвайки закона.

Същото се отнася и за правомощията на Комисията за защита на конкуренцията да претърсва офиси. Не мисля, че това ще има положителни ефекти, освен за самата комисия. Но тъй като в администрацията има непрекъснато текучество, става така, че има множество заинтересовани групи, които искат да спечелят на гърба на другите. Лошо е за бизнессредата. Всеки бизнесмен знае, че за да успее, трябва да има съответните връзки. Последният такъв пример е прокурорското решение за църквите на алтернативния синод. Не съм заинтересована страна, но едно нещо ми направи страхотно впечатление.

Оказва се, че със заповед на главния прокурор, полицията може да дойде в дома ми, както и на всеки друг, и да конфискуват имуществото ми. Това определено не ме прави щастлив и спокоен. Ако бях инвеститор, никога не бих инвестирал в България по същата причина. Предпочитам да си купя акции в някоя биотехнологична фирма в САЩ или Канада.

Вярно е и че има доста предприемачи, които се борят за власт и се опитват да пробият на пазара с различни методи. Но този вид предприемачи, не е това, което ни трябва.

Популизъм ли е идеята общините сами да определят своите данъци и такси?

- Аз съм привърженик не само на данъчната децентрализация, но и на самостоятелността в секторите образование, здравеопазване и др. Но не мисля, че е възможна децентрализация "отгоре надолу", т.е. без инициатива на самите общини. Сега се предлага хем да стане общинска една услуга, хем да получава финансиране от бюджета. Не може да има децентрализация само на приходната и разходната част на публичните услуги, предлагани от общината, а да продължи планирането от министерствата. Например МОН да казва колко учители ще работят, а общината да им плаща. Когато общинските власти станат мениджъри, когато определят своите приоритети и методите за тяхното постигане, тогава ще има и конкуренция между общините. В една ще има по-ниски данъци за даден вид бизнес, в друга - здравеопазването ще е на топ ниво.

Например през 1860 образованието в Родопите е било частно. И пак е имало училища. Нека да се замислим колко от нас искат децата им да учат в частни училища, колко от нас искаме качествено здравеопазване и луксозен транспорт. За това става дума. Ако политиците ни са истински държавници, по-скоро ще пуснат частния бизнес в услугите.