|
Желанията за харчене на средства
от фискалния резерв за различни активистки
действия сами по себе си генерират очаквания за
влошаване в средата за водене на бизнес. Освен в
съдържателен смисъл, а именно – нарастване на
държавната намеса в икономиката, те имат
негативен ефект и заради формата си – ще бъдат
отчетени “под черта” в бюджета, и съответно
видимо няма да влияят на бюджетния дефицит.
Инициативите от този вид са
немалко – те започнаха с промените в закона за
опазване на околната среда, и преминаха през
идеите за създаване на рисков фонд, компания
“Земя”, компания “Гора”. Във всеки един от тези
случаи ИПИ коментира за възможните ефекти от
подобни начинания, като предупреждавахме и за
възможната намалена прозрачност на бюджетните
ефекти. Важно е да се има предвид, че: първо,
това не са “инвестиции” в нормалния смисъл на
частната икономика; досега няма държавна
компания от този тип, която да генерира нетен
доход; и второ, подобен начин на създаване на
отделни юридически лица, заобикалящи
министерствата в дейностите си, е възраждане на
извънбюджетните фондове и сметки, които
ограничават прозрачността на публичните разходи.
За тези, които нямат памет ще
припомним, че второто нещо, което препоръча МВФ
през 1997 г. (след въвеждането на паричния
съвет) беше закриването на този начин за
събиране и харчене на парите на данъкоплатците.
Очевидно обаче за българските политици
прозрачността, а именно – да се включват всички
приходи и разходи ясно и еднозначно по перата за
приходи и разходи – е по-скоро пречка, отколкото
възможност за по-добра политика. |
